Растението, което може да еволюира наобратно
Често мислим, че еволюцията е еднопосочен развой: по-прости същества последователно се трансформират в по-сложни, без опция за връщане обратно. Но както демонстрират нови проучвания, това не е наложително.
„ Еволюцията няма крайна линия. Няма последна цел, няма извънредно положение “, написа Джейкъб Суиса, доцент по еволюционна биология на растенията в Университета на Тенеси, в публикация в The Conversation. „ Организмите еволюират посредством натурален асортимент, който работи в съответен геологичен миг, или просто на инцидентен принцип без мощен сримул в каквато и да е посока. “
Суиса, дружно с Макалех Смит от Ню Скул (университет в Ню Йорк), изследват еволюцията при растенията, като разгласяват резултатите си в скорошно изследване. Двойката открива, че папратите постоянно се опълчват на нашия линеен модел на еволюция – който се дефинира от закона на Доло – като от време на време еволюират „ обратно “ от по-специализирани към недиференцирани форми.
Папратите демонстрират разнородни репродуктивни тактики: някои от тях са диморфни, което значи, че създават обособени листа за фотосинтеза и размножаване, до момента в който по-голямата част са мономорфни и употребяват един лист както за фотосинтеза, по този начин и за разпространяване на спори.
Ако еволюцията протичаше единствено в една посока, както наподобява е при множеството представители на растителното царство, бихме очаквали, че откакто папрат развие високоспециализиран диморфизъм, тя няма да може да се върне към доста по-простия мономорфизъм. Но Суиса и Смит откриват друго.
Те са преглеждат особено 118 типа, в това число такива, принадлежащи към семейство папратови Blechnaceae, като са употребявали природонаучни сбирки и логаритми за оценка на еволюцията им. В рамките на Blechnaceae откриват, че еволюцията на диморфизма „ не е нито поетапна, нито необратима “. Всъщност откриват няколко случая, при които растенията са развили диморфизъм и след това са се върнали към мономорфизъм.
„ Защо папратите имат толкоз гъвкави репродуктивни тактики? “ Суиса се пита. „ Отговорът се крие в това, което им липсва: семена, цветове и плодове. “
„ Тъй като живите папрати нямат семена, те могат да трансформират мястото на листата си, където разполагат споропродуциращите си структури. “ Това им разрешава доста по-голяма еластичност, което значи, че те си оставят малка врата да се върнат към по-общи, мономорфни форми, даже и след специализацията. А това всъщност е противоположна еволюция.
Liolaemus tenuis
И те не са единствените типове, които могат по този начин. Гущерът Liolaemus да вземем за пример, наподобява, е еволюирал още веднъж да снася яйца, откакто преди този момент е раждал живи дребни.
„ В последна сметка нашето проучване акцентира един фундаментален урок в биологията: В еволюцията няма „ вярна “ посока, няма поход към последна цел. Еволюционните пътища наподобяват по-скоро на заплетени мрежи, като някои клони се разминават, други се сближават, а някои даже се връщат назад към себе си “, заключава Суиса.
