Жана Моро е родена на 23 януари 1928 година в

Жана Моро е родена на 23 януари 1928 година в Париж, видна фигура във френското кино и една от водещите актриси на театъра „ Комеди Франсез “.

Дебютира като актриса в киното с кино лентата „ Последна обич “ (1949), а като режисьор е известна с кино лентата „ Девойката “ (1979).

Първият филм, който режисира, е „ Светлина “ (1976), а общият брой на филмите, в които взе участие, е над 115.

Въпреки че най-голямата известност на актрисата е през 60-те години, тя продължава да се снима съвсем до самия завършек на живота си – почива на 87.

Носителка е на „ Сезар “ за най-хубава актриса, както и на БАФТА и на премия от филмовия фестивал в Кан.

Има и няколко награди за цялостна кариера.

Нейната майка била британска балерина с изяви и на сцената на „ Фоли Бержер “, която прекъснала артистичната си кариера по настоявяне на своя брачен партньор – притежател на дребен хотел в Париж.

Като дребна Жана също мечтаела да стане балерина като майка си, само че след това се увлича по театъра и макар експлицитната възбрана на татко си стартира скрито да посещава курсове по актьорско майсторство.

После продължава образованието си в отдела за трагично изкуство към Консерваторията в Париж и едвам 19-годишна взе участие в Авиньонския сценичен фестивал.

ИГРАЕ В ТЕАТЪР „ КОМЕДИ ФРАНСЕЗ “

Сценичният ѝ дебют се оказва толкоз сполучлив, че девойката мигновено получава покана от „ Комеди Франсез “ и скоро става най-младата актриса в трупата на именития спектакъл през неговата 300-годишна история.

На неговата сцена Жана Моро дебютира в театър по Тургенев и единствено след два сезона се трансформира в звезда.

За четири години работа в „ Комеди Франсез “ младата актриса съумява да се превъплъти в множеството значими функции от класическия репертоар.

Пред нея се открива вероятността на блестяща театрална кариера, само че Жана Моро ненадейно взема решение да се реалокира в националния Народен спектакъл на фамозния Жан Вилар, с цел да може да играе паралелно с Жерар Филип.

Именно този неин съотечественик и американската актриса Бет Дейвис са нейни кумири в актьорската специалност и до през днешния ден.

ОМЪЖВА съдебна експертиза ЕДВА 20-ГОДИШНА

за Жан-Луи Ришар (актьор и режисьор) и година по-късно ражда наследник – Жером.

От 1948-а до 1954-а Жана Моро взе участие в близо 30 спектакъла на сцените на разнообразни френски театри. И въпреки че дебютира също и в киното още през 1949-та с кино лентата „ Последна обич “ (Dernier amour), същинско самопризнание като киноактриса получава едвам 10 години по-късно.

Киното, естествено, не остава безразлично към нейната хубост и гений, само че му е нужно известно време преди да одобри нетипичната и прекомерно независимата Моро.

През първото десетилетие на своята екранна кариера тя се появява в 17 кино лентата, в които даже се случва да партнира на звезди като Жан Габен и Жан Маре. Но от филмите с нейно присъединяване през целия този интервал се откроява единствено престъпният шедьовър на Жак Бекер „ Не пипай плячката “ (Touchez pas au grisbi, 1954) с Жан Габен в основната роля.
Към края на 50-те години сериозната, самобитна, безмълвна, индиферентна и загадъчно красива актриса притегля вниманието на младите режисьори от надигащата се „ Нова вълна “ във френското кино.

Един от тях (Луи Мал) я кани за основната роля в дебютния си игрален филм „ Асансьор за ешафода “ (Ascenseur pour l’échafaud, 1958), а още същата година я снима и в „ Любовниците “ (Les amants, 1958).

ИЗГРЯВА НА НЕБОСКЛОНА НА ФРЕНСКОТО КИНО

с помощта на присъединяване си точно в тези две реформаторски произведения, послужили като трамплин в кариерата ѝ на киноактриса. Впоследствие играе в други ярки и самобитни филми, като „ 400-те удара “ на Франсоа Трюфо, „ Опасни връзки “ (Les liaisons dangereuses, 1959) на Роже Вадим и в „ Модерато кантабиле “ (Moderato cantabile, 1960) на Питър Брук, за ролята в който е отличена с премия на кинофестивала в Кан през 1960г.

Докато се снима в този филм претърпява персонално злощастие, обвързвано с нейния 10-годишен наследник. Той едвам оцелява след злополука с кола, карана от Жан-Пол Белмондо, който е неин сътрудник в „ Модерато кантабиле “. Жером обаче се оправя и след това се изявява като артист и художник.

Междувременно Жана Моро продължава да удивява света с превъзходни екранни превъплъщения.

За ролята си на Лидия от „ Нощта “ (La notte, 1961) на Микеланджело Антониони е засипана с похвали. Критиците означават, че е съумяла да издигне драмата на своята героиня до висотата на антична покруса.

НАЙ-ЯРКАТА Ѝ РОЛЯ

е в шедьовъра на Франсоа Трюфо „ Жул и Жим “ (Jules et Jim, 1962). През 2006 година тя е включена от сп. Premiere в класацията на 100-те най-велики актьорски осъществявания на всички времена. След „ Жул и Жим “ водещите режисьори от целия свят се надпреварват за нейното единодушие да се снима и в техните филми.

Лукино Висконти да вземем за пример ѝ предлага ролята на Надя в „ Роко и неговите братя “, само че Жана не я приема и по този начин дава опция на Ани Жирардо да се изяви. След отводите ѝ да взе участие в „ Спартак “, „ Абсолвентът “, „ Полет над кукувиче гнездо “ и „ Пианистката “ е сменена от Джийн Симънс, Ан Банкрофт, Луиз Флетчър и Ани Жирардо. Можем единствено да гадаем по какъв начин биха изглеждали тези именити филми, в случай че се бе съгласила да се снима в тях.

Но по тази причина пък играе под режисурата на други популярни майстори на киното като  Джоузеф Лоузи  („ Ева “ и „ Г-н Клайн “),  Луис Бунюел  („ Дневникът на една камериерка “),  Тони Ричардсън  („ Госпожицата „ ), Орсън Уелс („ Процесът “ и „ Фалстаф “).

Създателят на „ Гражданинът Кейн “ бил уверен, че Моро е най-хубавата актриса в историята на киното. Именно той я въодушевява да се опитва и в режисурата. През 1976-та излиза първият от трите ѝ кино лентата като режисьор – „ Светлина “ (Lumière). През същата година тя прави и една от най-хубавите си функции в американски филм – „ Последният магнат “ (The Last Tycoon) на Елия Казан.

В средата на 70-те Жана Моро се трансформира в муза и за някои от най-ярките представители на новото потомство френски кинотворци, като Бертран Блие и Андре Тешине, да вземем за пример. Ролята ѝ в скандалния филм на Блие „ Валсьорките “ (Les valseuses, 1974) също се подрежда измежду нейните най-ярки екранни превъплъщения.

Впоследствие известно време живее в Холивуд, където дружно с писателката Хенриета Елинек приготвя втория си режисьорски план „ L’adolescente “ (1979).

След своето завръщане в Европа възобновява кариерата си на театрална актриса и певица, продължавайки редом да се появява в запаметяващи се функции в някои от късните филми на майстори на киното като Лоузи, Фасбиндер, Антониони.

НЕОТРАЗИМА КАТО ЖЕНА И В ЖИВОТА

Според Райнер Вернер Фасбиндер, който я снима във кино лентата си „ Керел „, Жана Моро е безусловно олицетворение на женствеността. И не е бил надалеч от истината, тъй като неотразимостта ѝ

като жена става причина за не един любовен скандал. Така да вземем за пример, тя се развежда с Жан-Луи Ришар, поради увлечението си по Луи Мал, който обаче заменя доста скоро с гръцкия артист Тодорос Рубанис.

После става брачна половинка на фамозния американски режисьор Уилям Фридкин, с който живее в брак от 1977 до 1979 година

Жана Моро става причина и за шумния бракоразвод на Ванеса Редгрейв с огромния британски режисьор Тони Ричардсън, който не устоява на чара ѝ, до момента в който я снима във кино лентата си „ Госпожица “ (Mademoiselle). Впрочем, звездата чистосърдечно признава, че силата ѝ се крие в неистовото предпочитание безусловно да получава това, което желае.

С напредването на времето замества функциите си на сцената и на екрана с други форми на артистична изява – да вземем за пример като водеща на цикъл от телевизионни излъчвания, отдадени на живописта, режисьор на биографичен тв-филм за американската актриса Лилиан Гиш, записи на песни, присъединяване в журита на влиятелни кинофестивали по целия свят, водене на курсове по трагично изкуство.

Френското държавно управление я удостоява с най-голямото държавно отличие – Ордена на Почетния легион, а през 1992-ра получава премия „ Сезар “ (френският еквивалент на „ Оскар “) за осъществяването си във кино лентата „ Старата дама, пътешестваща по море “ (La vieille qui marchait dans la mer, 1991). През 1995-а играе с Марчело Мастрояни в един от най-хубавите епизоди на кино лентата „ Отвъд облаците “, сниман от тежко болния Микеланджело Антониони благодарение на Вим Вендерс.

През 1997г.  Жана Моро получава  Европейската кино премия за повсеместен принос в киноизкуството, а през 2003-та ѝ връчват почетна „ Златна палма “ на фестивала в Кан. Впрочем тя е единствената актриса, която на два пъти – през 1975-та и през 1995-та година е ръководител на интернационалното жури на този най-престижен международен кинофорум.  През 2001 година се превъплъщава в облика на писателката Маргьорит Дюрас в биографичния филм „ Точно тази обич “ (Cet amour-là), отдаден на нейните връзки с 40 години по-млад мъж.

Последната ѝ изява на сцена е в пиесата „ Войната на синовете на светлината против синовете на мрака “, сложена в спектакъл „ Одеон “ в Париж при започване на 2010 година от фамозния израелски режисьор Амос Гитай.

Жана Моро продължи да се снима интензивно в киното до напреднала възраст. През 2012 година излязоха два кино лентата с нейно присъединяване „ Гебо и сянката “ (O Gebo e a Sombra) на Мануел де Оливейра и „ Една естонка в Париж “ (Une Estonienne à Paris) на Илмар Рааг. Последният ѝ филм (Le talent de mes amis) излезе през 2015-а, а две години преди този момент именитата актриса се появи – освен това в една от основните функции – и в мини-сериала „ Le tourbillon de Jeanne “.

Жана Моро умря на 17 юли 2017 година Но филмите с нейно присъединяване надали ще бъдат забравени и то най-много поради нейното незабравимо наличие в тях.