2022-ра беше предизвикателство в икономическо отношение. Растяща инфлация, високи цени,

2022-ра беше предизвикателство в икономическо отношение. Растяща инфлация, високи цени, рецесия и неустановеност. Как вижда света едно средностатистическо семейство от малко градче на края на България?

- То страна няма, то няма страна. Аз не знам, не виждам страна. Държавата е институция, която се грижи за хората. Не виждам кой по какъв метод се грижи за който и да било.

Росен. На 36. Добър брачен партньор и татко. Росен, който избира да остане в Дунавци, тъй като е негов дом. Росен, който също по този начин отхвърля да бъде част от споделената страна.

Росен Грозданов: " Аз нищо не диря от страната и надлежно се старая да не ѝ давам нищо. Не виждам смисъл да си набивам парите в осигуровки, след което да отида не дай си Боже в болничното заведение и да си платим. По-добре единствено да си платим ".

Росен и Ралица, които градят своето бъдеще на улица " Георги Димитров ".

Росен Грозданов: " Евентуално, в случай че изкараме някой лев си правиме ремонта - на тая стая, на оная стая ".

Ралица Цветанова: " Няма скъпоплатен труд тук във Видин, няма да се лъжем - няма подобен, може би са единици, множеството работят за минимална заплата, това е ".

Росен Грозданов: " Ние не сме потребители. Ние си купуваме единствено нещата, които са ни нужни. Преди ходехме със 100 лв. в некой голем магазин и си понапълним количката, в този момент 100 лв. се чудиме къде отидоха. Какво си купихме ние за тези 100 лв. ".

Животът там, където страната свършва.

Росен Грозданов: " Аз не желая да съм в системата, що системата единствено ми взима, нищо не ми дава. Средностатистическо българско семейство. Точно такива сме ".