Петър Ганев: Големите промени изискват смели решения
2022 година ще бъде годината на растежа, откакто 2021 година бе година на възобновяване, а 2020 година – на рецесията. През актуалната година България ще записва най-високият си стопански напредък в средносрочен проект – 4%, като през идващите години се чака той да бъде по-нисък.
Това съобщи в изявление за БГНЕС Петър Ганев, старши откривател в Института за пазарна стопанска система /ИПИ/.
Той уточни, че страната ни се сблъсква с две характерни рецесии. Първата е здравната, само че тя има все по-малко въздействие върху стопанската система, тъй като за разлика от 2020 година, когато имаше затваряне, в този момент сходно нещо не се следи. „ Тази рецесия има по-скоро здравен и обществен аспект, само че нямаме затворена промишленост. Да, развлекателният отрасъл към момента не може да се оправи с последствията от пандемията “, добави Ганев.
Втората е провокирана от високите цени на енергийните първични материали. „ Тази рецесия е в доста по-голяма тежест на стопанската система, в сравнение с здравната, тъй като всяка една компания би трябвало да заплаща по-високи цени за електричеството. Имаме характерни рецесии, само че стопанската система пораства с най-високия си % в средносрочен проект “, съобщи икономистът.
За пръв път от края на 90-те години на предишния век България влиза в новата година без бюджет.
„ Рамката разрешава да влезем през 2022 година без бюджет и това не основава никакви разтърсвания за страната. Съвсем скоро вицепремиерът и финансов министър Асен Василев ще покаже новия бюджет. Най-вероятно обществените разисквания ще стартират до броени дни. Следващата седмица ще имаме взор върху неговия план и последователно до края на януари той ще бъде импортиран в Народното събрание, като упованията са до края на февруари да бъде признат “, съобщи Петър Ганев.
Той означи, че през март имаме заплащане по дълга и затова е хубаво да бъде признат още през февруари, с цел да имаме повече изясненост. „ Можем да създадем тези заплащания и без признат бюджет, тъй като парите ги има във фискалния запас. Излишъкът от предходната година и поетият дълг не беше напълно изразходван. Все отново колкото по-бързо бъде признат бюджетът, толкоз по-добре. Не е нужно да избутваме до март “, сподели икономистът.
На 20 януари ИПИ показва своя различен бюджет. За разлика от предходни години той ще изпревари държавния бюджет. Това не се е случвало от 20 години.
„ Алтернативният постоянно стъпва на държавния, само че този път взехме решение да го изпреварим. Нашият фокус е върху по-големите промени. Заради растежа на стопанската система, който на собствен ред води до доста високи доходи, това разрешава по-смели дейности. Политическата конюнктура също разрешава смели дейности. Затова ще представим по-смели хрумвания за промени в данъчната сфера, по-конкретно за внезапно понижаване на осигуровките, облекчения за фирмите при облагането на облагата “, съобщи Ганев.
Икономистът уточни, че задачата на предлаганите от тях ограничения е да се даде на фирмите опция да влагат повече сега. „ Става дума за вложения, които ще усилят потенциала на фирмите. Ако ние в действителност желаеме да променим структурата на нашата промишленост, ние се нуждаем от повече вложения. Такива, които да доведат до повишение на продуктивността и добавената стойност, а не просто такива по европейски стратегии да купуваме машини. Частни вложения, които трансформират промишлеността “, сподели старши откривателят на ИПИ.
Според него ние стоим в един дълъг интервал на данъчна непоклатимост, която по принцип не е неприятно.
„ 10 години стоим без особени промени. Периодът е добър за по-смели стъпки. Не такива леки свързани с по-ниското Данък добавена стойност на книгите или детските храни, които са дребни неща в съответни браншове. Те не могат да трансформират конкурентоспособността на българската стопанска система. Могат единствено да облекчат за някой съответен бранш някакъв ликвиден поток и да му дадат глътка въздух. Големите промени изискват смели решения “, акцентира Петър Ганев.
Това съобщи в изявление за БГНЕС Петър Ганев, старши откривател в Института за пазарна стопанска система /ИПИ/.
Той уточни, че страната ни се сблъсква с две характерни рецесии. Първата е здравната, само че тя има все по-малко въздействие върху стопанската система, тъй като за разлика от 2020 година, когато имаше затваряне, в този момент сходно нещо не се следи. „ Тази рецесия има по-скоро здравен и обществен аспект, само че нямаме затворена промишленост. Да, развлекателният отрасъл към момента не може да се оправи с последствията от пандемията “, добави Ганев.
Втората е провокирана от високите цени на енергийните първични материали. „ Тази рецесия е в доста по-голяма тежест на стопанската система, в сравнение с здравната, тъй като всяка една компания би трябвало да заплаща по-високи цени за електричеството. Имаме характерни рецесии, само че стопанската система пораства с най-високия си % в средносрочен проект “, съобщи икономистът.
За пръв път от края на 90-те години на предишния век България влиза в новата година без бюджет.
„ Рамката разрешава да влезем през 2022 година без бюджет и това не основава никакви разтърсвания за страната. Съвсем скоро вицепремиерът и финансов министър Асен Василев ще покаже новия бюджет. Най-вероятно обществените разисквания ще стартират до броени дни. Следващата седмица ще имаме взор върху неговия план и последователно до края на януари той ще бъде импортиран в Народното събрание, като упованията са до края на февруари да бъде признат “, съобщи Петър Ганев.
Той означи, че през март имаме заплащане по дълга и затова е хубаво да бъде признат още през февруари, с цел да имаме повече изясненост. „ Можем да създадем тези заплащания и без признат бюджет, тъй като парите ги има във фискалния запас. Излишъкът от предходната година и поетият дълг не беше напълно изразходван. Все отново колкото по-бързо бъде признат бюджетът, толкоз по-добре. Не е нужно да избутваме до март “, сподели икономистът.
На 20 януари ИПИ показва своя различен бюджет. За разлика от предходни години той ще изпревари държавния бюджет. Това не се е случвало от 20 години.
„ Алтернативният постоянно стъпва на държавния, само че този път взехме решение да го изпреварим. Нашият фокус е върху по-големите промени. Заради растежа на стопанската система, който на собствен ред води до доста високи доходи, това разрешава по-смели дейности. Политическата конюнктура също разрешава смели дейности. Затова ще представим по-смели хрумвания за промени в данъчната сфера, по-конкретно за внезапно понижаване на осигуровките, облекчения за фирмите при облагането на облагата “, съобщи Ганев.
Икономистът уточни, че задачата на предлаганите от тях ограничения е да се даде на фирмите опция да влагат повече сега. „ Става дума за вложения, които ще усилят потенциала на фирмите. Ако ние в действителност желаеме да променим структурата на нашата промишленост, ние се нуждаем от повече вложения. Такива, които да доведат до повишение на продуктивността и добавената стойност, а не просто такива по европейски стратегии да купуваме машини. Частни вложения, които трансформират промишлеността “, сподели старши откривателят на ИПИ.
Според него ние стоим в един дълъг интервал на данъчна непоклатимост, която по принцип не е неприятно.
„ 10 години стоим без особени промени. Периодът е добър за по-смели стъпки. Не такива леки свързани с по-ниското Данък добавена стойност на книгите или детските храни, които са дребни неща в съответни браншове. Те не могат да трансформират конкурентоспособността на българската стопанска система. Могат единствено да облекчат за някой съответен бранш някакъв ликвиден поток и да му дадат глътка въздух. Големите промени изискват смели решения “, акцентира Петър Ганев.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ