Излязоха наяве мръсни кътчета от българската душа
2022 година бе доста разочароваща от позиция на българската логика на психиката. Станаха забележими неподозирани положения. Имам поради отношението към войната, бежанците и общо Украйна. Много българи стискат палци нападнатата страна да бъде унищожена или най-малко да се съобщи. Успоредно следва да се регистрира, че видяхме и големи количества съпричастност. Но положителното в българина не е вест, то е известно още от приема на арменците и спасяването на евреите. Новото е точно неприятното - осветяването на прекомерно мръсни кътчета от човешката душа.
Накратко, чудя се: Как е допустимо естествен човек да оправдава гледната точка на този, който е тръгнал да убива; Как е допустимо по този начин да се преобърне схващането за добро и зло. Тъй като става дума за пределни събития - война, гибел!, съгласно мен това са безчовечен положения. Не го възприемам, в действителност.
Нека уточня на първо време, че одобрявам някои от причините, които се използват в интерес на Русия по отношение на предисторията на спора. Вярно е, че Западът от позиция на силата " нервира мечката " по нейните граници. Истина е, че повече му е значима Русия (слаба), в сравнение с ориста на самата Украйна (досущ желанието на Русия за слаб Запад и жертването на " пешки " в името на целта). Вярно е също, че украинските управляващи допускаха през годините вътрешни проблеми по отношение на съветското малцинство. Съгласен съм и за западното двуличие (то е общочовешко). Но никога това
не може да оправдае започването на война!
Каквито и проблеми да е имала Украйна преди, равносметката през днешния ден са десетки хиляди убити и стотици хиляди прогонени хора, опустошения - ясно е кое е положителното и кое злото. В общ проект, да оправдаваш агресор за война, тъй като " разполага с аргументи ", е все едно да оправдаеш палач в житейска обстановка, тъй като... си имал аргументи. " Прав е да натисне спусъка, тъй като другите го дразнеха, те са лицемери... " - белким има такава логичност? Нима има логичност, съгласно която при ликвидиране е по-важно какво вършат близките, а не самият убиец? Може - само че такава е единствено логиката на юриста му, освен това слаб юрист - пробвайки да го оправдае. Не и при справедлива доброжелателна преценка.
Трябва да се знае, че отговорността е постоянно персонална! Ако не е, никакво общество не може да съществува!
Да поговорим още за логичност. За бранителите на съветската експанзия тя не работи. Факти, аргументи, следствия... нямат значение. Тези хора настояват, че войната почнала още с нарушаването на Минските съглашения. Това не просто е неистина, ами от горната страна. Щом приказваме за логичност, за какво подценяват анексирането на Крим? Как по този начин летоброенето
разсеяно пропуща отнемането на територия?!
Как по този начин тези хора не вършат връзката, че присвояването на Крим е причина за украинското отношение спрямо съветското малцинство - тъй като тъкмо Русия лиши територията, не различен (подобни беди за съответното малцинство биха се случили във всяка страна при идентична ситуация; белким Кремъл не го жертва поради други свои ползи?). Войнолюбците настояват още, че в Украйна неприемливо след майдана се настанил прозападен режим. Но по какъв начин по този начин произточен (Янукович) е позволен, пък прозападен не е? Къде в последна сметка остава правото на Украйна да се самоопределя? Или, може би, откакто комшия й е Русия, няма право? А пък ние, съседи на Турция, имаме право? Наистина няма логичност в цялата работа: безумен писък, че Украйна забранила на българското малцинство да учи родния език (пълна небивалица от " Възраждане ", която зарадва военолюбивите съзнания) - и цялостно снишаване, когато в действителност през днешния ден Русия го прави; мирът следвало да се реализира, откакто нападната Украйна постави оръжие -
а не откакто нападателят Русия прибере армията си
И т.н,. и така нататък
Има философско разбиране, че някои неща са непознаваеми за мозъка, човек ги " натъкмява " по мярата на своите лични показа. Така на пръв взор се оказва, че бранителите на войната пречупват преценките си само през неистовия опит да оправдаят Русия - тъй като я обичат, ненавиждат Запада, носталгични са по социализма (макар Русия да не е социалистическа)... Причините може да са доста, само че в корена е точно това - Русия е най-важната за всички тези хора. И тъй като мразя ценностна система, в която непозната държава (все едно дали е Русия, Съединени американски щати, Бангладеш...) е по-важна от живота и мира, за мен всичко това е нечовешко. Но дано признаем: в тази ситуация изобщо не става дума за нещо непознаваемо, а
за тенденциозен избор на злото
Умишлено му се стискат палци - ето това е мръсното кътче на душата, излязло нескрито. Цялата гореописана " логичност " целеустремено се натъкмява съгласно психическата потребност да се оправдае една страна, е не да се жалят погубените животи на хиляди почтени починали!
Всичко това не е нищо друго с изключение на бяс - вътрешен, съкровено човешки. Зло, твое си. Неуспех да се оправиш самичък с него. Да го преодолееш, да се надскочиш. Паралел към него е прокарал Достоевски.
Мога да продължа и с отношението към украинските бежанци у нас. Кое е положителното и злото към тях, също е ясно. Не знам по коя ценностна система на тия хора следва да не се оказва помощ, а да се пречи. По кой ценностен аршин следва да бъдат гонени от България? Няма подобен, несъмнено. Въобще няма смисъл да приказваме по какъв начин тези хора да бъдат интегрирани и потребни. Това е недостижимо, откакто
базово се губи ориентир за положителното и неприятното
Далеч съм от мисълта, че всичките тези, или пък сходни - съгласно мен откровени душевен отклонения, се демонстрират само в България. Но у нас, видно от изследванията и интензивността в обществените мрежи, са необятно публикувани. Те са разположени като цяла позиция в публичната полемика. Всичко това е една доста тъжна констатация в какви хора сме се трансформирали.
Все си мислех, че пред обезчовечаването има граници. Че има нещо съкровено, през което не трябва да се минава. Явно няма. Тъжно.
Накратко, чудя се: Как е допустимо естествен човек да оправдава гледната точка на този, който е тръгнал да убива; Как е допустимо по този начин да се преобърне схващането за добро и зло. Тъй като става дума за пределни събития - война, гибел!, съгласно мен това са безчовечен положения. Не го възприемам, в действителност.
Нека уточня на първо време, че одобрявам някои от причините, които се използват в интерес на Русия по отношение на предисторията на спора. Вярно е, че Западът от позиция на силата " нервира мечката " по нейните граници. Истина е, че повече му е значима Русия (слаба), в сравнение с ориста на самата Украйна (досущ желанието на Русия за слаб Запад и жертването на " пешки " в името на целта). Вярно е също, че украинските управляващи допускаха през годините вътрешни проблеми по отношение на съветското малцинство. Съгласен съм и за западното двуличие (то е общочовешко). Но никога това
не може да оправдае започването на война!
Каквито и проблеми да е имала Украйна преди, равносметката през днешния ден са десетки хиляди убити и стотици хиляди прогонени хора, опустошения - ясно е кое е положителното и кое злото. В общ проект, да оправдаваш агресор за война, тъй като " разполага с аргументи ", е все едно да оправдаеш палач в житейска обстановка, тъй като... си имал аргументи. " Прав е да натисне спусъка, тъй като другите го дразнеха, те са лицемери... " - белким има такава логичност? Нима има логичност, съгласно която при ликвидиране е по-важно какво вършат близките, а не самият убиец? Може - само че такава е единствено логиката на юриста му, освен това слаб юрист - пробвайки да го оправдае. Не и при справедлива доброжелателна преценка.
Трябва да се знае, че отговорността е постоянно персонална! Ако не е, никакво общество не може да съществува!
Да поговорим още за логичност. За бранителите на съветската експанзия тя не работи. Факти, аргументи, следствия... нямат значение. Тези хора настояват, че войната почнала още с нарушаването на Минските съглашения. Това не просто е неистина, ами от горната страна. Щом приказваме за логичност, за какво подценяват анексирането на Крим? Как по този начин летоброенето
разсеяно пропуща отнемането на територия?!
Как по този начин тези хора не вършат връзката, че присвояването на Крим е причина за украинското отношение спрямо съветското малцинство - тъй като тъкмо Русия лиши територията, не различен (подобни беди за съответното малцинство биха се случили във всяка страна при идентична ситуация; белким Кремъл не го жертва поради други свои ползи?). Войнолюбците настояват още, че в Украйна неприемливо след майдана се настанил прозападен режим. Но по какъв начин по този начин произточен (Янукович) е позволен, пък прозападен не е? Къде в последна сметка остава правото на Украйна да се самоопределя? Или, може би, откакто комшия й е Русия, няма право? А пък ние, съседи на Турция, имаме право? Наистина няма логичност в цялата работа: безумен писък, че Украйна забранила на българското малцинство да учи родния език (пълна небивалица от " Възраждане ", която зарадва военолюбивите съзнания) - и цялостно снишаване, когато в действителност през днешния ден Русия го прави; мирът следвало да се реализира, откакто нападната Украйна постави оръжие -
а не откакто нападателят Русия прибере армията си
И т.н,. и така нататък
Има философско разбиране, че някои неща са непознаваеми за мозъка, човек ги " натъкмява " по мярата на своите лични показа. Така на пръв взор се оказва, че бранителите на войната пречупват преценките си само през неистовия опит да оправдаят Русия - тъй като я обичат, ненавиждат Запада, носталгични са по социализма (макар Русия да не е социалистическа)... Причините може да са доста, само че в корена е точно това - Русия е най-важната за всички тези хора. И тъй като мразя ценностна система, в която непозната държава (все едно дали е Русия, Съединени американски щати, Бангладеш...) е по-важна от живота и мира, за мен всичко това е нечовешко. Но дано признаем: в тази ситуация изобщо не става дума за нещо непознаваемо, а
за тенденциозен избор на злото
Умишлено му се стискат палци - ето това е мръсното кътче на душата, излязло нескрито. Цялата гореописана " логичност " целеустремено се натъкмява съгласно психическата потребност да се оправдае една страна, е не да се жалят погубените животи на хиляди почтени починали!
Всичко това не е нищо друго с изключение на бяс - вътрешен, съкровено човешки. Зло, твое си. Неуспех да се оправиш самичък с него. Да го преодолееш, да се надскочиш. Паралел към него е прокарал Достоевски.
Мога да продължа и с отношението към украинските бежанци у нас. Кое е положителното и злото към тях, също е ясно. Не знам по коя ценностна система на тия хора следва да не се оказва помощ, а да се пречи. По кой ценностен аршин следва да бъдат гонени от България? Няма подобен, несъмнено. Въобще няма смисъл да приказваме по какъв начин тези хора да бъдат интегрирани и потребни. Това е недостижимо, откакто
базово се губи ориентир за положителното и неприятното
Далеч съм от мисълта, че всичките тези, или пък сходни - съгласно мен откровени душевен отклонения, се демонстрират само в България. Но у нас, видно от изследванията и интензивността в обществените мрежи, са необятно публикувани. Те са разположени като цяла позиция в публичната полемика. Всичко това е една доста тъжна констатация в какви хора сме се трансформирали.
Все си мислех, че пред обезчовечаването има граници. Че има нещо съкровено, през което не трябва да се минава. Явно няма. Тъжно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ