2020-а трябваше да е спортна година. В началото ѝ България

2020-а трябваше да е спортна година. В началото ѝ България имаше своите фантазии за почтено показване на олимпийските игри в Токио. Имаше даже очаквания за първо присъединяване на европейско състезание по футбол от съвсем две десетилетия, освен това с евентуални мачове за националите против колосите Германия, Франция и Португалия.

Вместо това 2020-а се трансформира в пандемична година с небивали световни последици. Спортът на процедура беше зачеркнат от международния календар, а българските упоритости за славни достижения по стадионите бяха замразени за следващата година. На целия този печален декор обаче

 

изгря една непредвидена звезда, събудила задрямалия български дух

 

и внезапно приковала международното спортно внимание към страната ни.

Когато при започване на март Цветана Пиронкова заяви, че възнамерява да възобнови професионалната си тенис кариера, още никой не подозираше, че сезонът ще бъде пресечен за пет месеца. Че най-старият и влиятелен шампионат " Уимбълдън " ще бъде анулиран за първи път след Втората международна война. Че " Ролан Гарос " ще се организира през септември и октомври. И най-много, че пловдивчанката ще играе на 1/4-финал на US Open против живата легенда Серена Уилямс.

Leaving it all out there