2019-а наближава и се втурнахме да ремонтираме на пожар културните

2019-а наближава и се втурнахме да ремонтираме на пожар „ културните ” здания. Реновирането на Градската художествена изложба на Главната приключи, чака се втори  ремонт и за тази на ул. " Съборна " в Стария град. Ударна реорганизация ще преобрази кино " Космос ”, а художниците са напът да се разделят със остарялата сграда на  „ Гладстон ” - общината към този момент възобнови процедурата за градежа и всеки миг ще стане ясно кой ще я извърши. За малко време би трябвало да завърши преустройството и на някогашния Детмаг " Снежанка " на Малката основна, който става „ Галерия 2019 ”. 

В артистичните гилдии обаче имат чувството за “тих безпорядък ”. „ Правим всичко на парче - реконструкции, поправки на покриви, краткотрайни постройки. Ако бяхме събрали всички изхарчени досега средства, Пловдив евентуално щеше да има своя музей на модерно и съвременно изкуство ”, разясняват в гилдията на художниците. 

Коя е формулата за сполучливия културен център?

Точно преди 41 години (1977) Париж построи своя „ Жорж Помпиду ”, именуван разговорно  „ Бобур “. Идеята за културния център е на френския президент Жорж Помпиду, разполагат го в квартала „ Бобург “. Плановете са той да е истинска културна институция, където модерното и пластичното изкуство съжителстват с книги, дизайн, музика и филми. Каква е формулата това да се случи? На първо място е истинската и ексцентрична архитектура. С плана се заемат Ренцо Пиано и Ричард Роджърс - две неслучайни имена в архитектурата. Необичайното в постройката е, че фасадата се състои от голям брой разноцветни тръби. А всичките вътрешни мостове, тръбопроводи и сглобки не са прикрити, а в противен случай... са на показ. И още нещо, цялата постройка е транспарантна и по този начин експонатите могат да се видят даже извън. Днес центърът „ Помпиду “ посреща милиони туристи. И е в топ 3 на най-посещаваните институция във Франция, след Лувъра и Айфеловата кула.   

Защо в Пловдив нямаме своя „ Бобур “? 

Всъщност културните пространства под тепетата следват малко по-различна логичност. Архитекти напомнят по какъв начин в годините на соца е замислена така наречен „ ос на културата ”.  Тя започвала от градския културен дом - през днешния ден „ Борис Христов ”. После минавала през кино „ Космос ”, Дома на науката и техниката и изложбената изложба на „ Гладстон ” - насреща. Ако продължим въображаемо оста, ще забележим, че тя доближава до днешната поща, тъкмо там, където в предишното е бил Античният конгрес на Филипопол. Перпендикулярно продължава към Концертна зала в някогашния партиен дом. Както и към Градската художествена изложба на Главната.    

Вероятно през днешния ден можем да продължим да следваме тази (с)мислена ос? 

Да, но не! В момента градът залага на друга тактика. Пловдив си е неповторим град - той е многопластов и мултиетнически. Доста места в него могат да се обособят като самобитни мини културни центрове - Старият град, Тютюневият град, старите къщи в „ Капана ” и по основната улица - все подобаващи местоположения. Защо пък да не „ разхвърлим ” културните центрове из тях? Дали обаче тези културни местоположения - дребни, разпилени, от време на време по-близки до художествена самоинициатива - са решението? 

Културата е плаващо разбиране, споделя Алек Александров, който неотдавна реалокира своята изложба " А+ ",  от „ Капана ”... в култивиран център на пътя за с. Марково. „ Откриват се нови артпространства и дай боже някой да ги извърши със смисъл, тъй като тук е разликата с мутробарока ”, разяснява галеристът. И добавя: „ Капана " „ изяде ” лицата си, бохемата я няма! Пространството се извърши с Уонабитата. Бутафорно е, даже може да се каже „ джендърско ” - в унисон с проблематичната спогодба. Всъщност културата постоянно е била там, където са хората, които я правят ”.   

И по този начин - къде са новите „ властелини ” на културата в Пловдив?