Нация от антиваксъри: 45% от българите няма да се имунизират...
20% от пълнолетните българи към този момент са изцяло имунизирани. Други 20% още не са, само че споделят, че ще го създадат – немалка част от тях евентуално отсрочват имунизацията след прекарано заболяване.
Има обаче и 45%, които нито са се ваксинирали, нито имат намерение да го създадат. Сред тях личат най-много млади и представители на гетоизираните и маргинализираните общности. Има и към една десета, които не съумяват или не желаят да отговорят на въпроса за имунизирането. Така, в последна сметка, обществото ни се оказва разграничено на две половини: едната се е ваксинирала или твърди, че счита да го направи, а другата – нито се е ваксинирала, нито счита да го направи. При това, част от тези, които настояват, че ще се имунизират, може би дават упования, а не откровения отговор.
Данните са от постоянното, без значение проучване от тридесетгодишната стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “, извършено сред 2 и 10 септември по метода „ лице в лице “.
Респондентите в националната извадка бяха помолени да дефинират коя всред няколко варианти се отнася за тях персонално.
„ Ваксиниран/а съм с една доза от ваксина против ковид “, споделят 5%. 19,2% споделят, че са имунизирани с две дози. Тези 19,2% са условно над милион от пълнолетните българи. Вижда се генералното покриване на заявления на респондентите и формалната статистика. Някои от употребените у нас ваксини обаче плануват единствена доза, а имунизация към този момент има и при малолетните – по тази причина и не трябва да се търси изцяло дословна съпоставимост на декларативните данни с формалната статистика.
21,5% признават, че не са имунизирани, само че ще се имунизират. Кои са те? Оказва се, че най-забележимият аршин в тази група е, че в нея са в по-голяма степен показани хора, които настояват, че към този момент са боледували. Ако в цялата извадка над една трета от пълнолетните свидетелстват, че са изкарали заболяването, то в групата на отговорите „ не съм се ваксинирал/а, само че ще го направя “ делът на прекаралите заболяването е по-висок – към две пети. Валидна е хипотезата, че част от изоставането с имунизирането се дължи точно и на това, че мнозина са прекарали заболяването, респ. не бързат с имунизирането или то не е на дневен ред.
Социологическите данни за преболедуване, несъмнено, следва да се регистрират условно – доколкото става дума най-много за декларативни отговори по прекомерно деликатна тематика. Освен това, няма по какъв начин да се регистрира безсимптомното преболедуване. И въпреки всичко, индикаторите демонстрират консистентни трендове в поредицата месечни талази на проучване на организацията по тази причина и биха могли да се вземат за добра насочна точка. Те демонстрират, че преболедувалите у нас са пъти повече от публично регистрираните. А в случай че, да вземем за пример, процентите пробно се отнесат освен към пълнолетните, само че към всички българи, то може да се каже, че близо 2.5 милиона са минали през болестта. А с безсимптомни случаи, това число може да се окаже и по-сериозно.
В проучването има и по към една десета отговори на хора, които не съумяват да изберат алтернатива във връзка с имунизациите или пък във връзка с боледуването. Ако техните отговори се приспаднат, равнищата на боледуване и/или имунизиране могат да се пресмятат даже и на по-високи равнища. При всичките вероятни ангажименти, това в допълнение демонстрира, че имунитетът измежду българите в действителност не е на толкоз ниски нива. Това обаче явно се дължи повече на боледуване, в сравнение с имунизиране.
45,1% избират опцията „ Не съм ваксиниран/а и няма да се имунизирам против ковид “. Въпросните 45% отказващи имунизация, се равняват условно на близо 2.5 милиона пълнолетни българи. Ако изводите се разширят и към малолетните, ще може да се приказва и за доста повече.
Що за хора са това? Демографските сечения демонстрират, че в тази група младите са очевидно по-добре показани, в сравнение с в групите на ваксиниращите се или възнамеряващите да се имунизират. В по-голяма степен (а може би и по отношение на горното) участват и представители на маргинализирани общности, роми и други застрашени от обществените неравенства групи. Сред по-възрастните групи у нас пък имунизирането е застъпено над систематизираните за извадката равнища. По-високо е имунизирането (респ. по-ниско е нежеланието за ваксиниране) и в столицата. В групата на отказващите имунизация сякаш не проличава картина на преболедуване, която да е друга от общата картина на преболедуване.
Причините за отвод от имунизиране подлежат на разискване и по-задълбочено проучване. При всички положения обаче, дял от 45% кардинален отвод разсънва паника. При това, в отговори от вида „ не съм ваксиниран/а, само че ще се имунизирам “ напълно не са изключени и неискрени, обществено желателни отговори.
След датите на проучването имунизираните са повече. Но това не трансформира обстоятелството, че делът от към 45% отказващи е резистентен в няколко талази на проучване. Междувременно тематиката към този момент търпи и частична идеологизация, написа Darik.
Има обаче и 45%, които нито са се ваксинирали, нито имат намерение да го създадат. Сред тях личат най-много млади и представители на гетоизираните и маргинализираните общности. Има и към една десета, които не съумяват или не желаят да отговорят на въпроса за имунизирането. Така, в последна сметка, обществото ни се оказва разграничено на две половини: едната се е ваксинирала или твърди, че счита да го направи, а другата – нито се е ваксинирала, нито счита да го направи. При това, част от тези, които настояват, че ще се имунизират, може би дават упования, а не откровения отговор.
Данните са от постоянното, без значение проучване от тридесетгодишната стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “, извършено сред 2 и 10 септември по метода „ лице в лице “.
Респондентите в националната извадка бяха помолени да дефинират коя всред няколко варианти се отнася за тях персонално.
„ Ваксиниран/а съм с една доза от ваксина против ковид “, споделят 5%. 19,2% споделят, че са имунизирани с две дози. Тези 19,2% са условно над милион от пълнолетните българи. Вижда се генералното покриване на заявления на респондентите и формалната статистика. Някои от употребените у нас ваксини обаче плануват единствена доза, а имунизация към този момент има и при малолетните – по тази причина и не трябва да се търси изцяло дословна съпоставимост на декларативните данни с формалната статистика.
21,5% признават, че не са имунизирани, само че ще се имунизират. Кои са те? Оказва се, че най-забележимият аршин в тази група е, че в нея са в по-голяма степен показани хора, които настояват, че към този момент са боледували. Ако в цялата извадка над една трета от пълнолетните свидетелстват, че са изкарали заболяването, то в групата на отговорите „ не съм се ваксинирал/а, само че ще го направя “ делът на прекаралите заболяването е по-висок – към две пети. Валидна е хипотезата, че част от изоставането с имунизирането се дължи точно и на това, че мнозина са прекарали заболяването, респ. не бързат с имунизирането или то не е на дневен ред.
Социологическите данни за преболедуване, несъмнено, следва да се регистрират условно – доколкото става дума най-много за декларативни отговори по прекомерно деликатна тематика. Освен това, няма по какъв начин да се регистрира безсимптомното преболедуване. И въпреки всичко, индикаторите демонстрират консистентни трендове в поредицата месечни талази на проучване на организацията по тази причина и биха могли да се вземат за добра насочна точка. Те демонстрират, че преболедувалите у нас са пъти повече от публично регистрираните. А в случай че, да вземем за пример, процентите пробно се отнесат освен към пълнолетните, само че към всички българи, то може да се каже, че близо 2.5 милиона са минали през болестта. А с безсимптомни случаи, това число може да се окаже и по-сериозно.
В проучването има и по към една десета отговори на хора, които не съумяват да изберат алтернатива във връзка с имунизациите или пък във връзка с боледуването. Ако техните отговори се приспаднат, равнищата на боледуване и/или имунизиране могат да се пресмятат даже и на по-високи равнища. При всичките вероятни ангажименти, това в допълнение демонстрира, че имунитетът измежду българите в действителност не е на толкоз ниски нива. Това обаче явно се дължи повече на боледуване, в сравнение с имунизиране.
45,1% избират опцията „ Не съм ваксиниран/а и няма да се имунизирам против ковид “. Въпросните 45% отказващи имунизация, се равняват условно на близо 2.5 милиона пълнолетни българи. Ако изводите се разширят и към малолетните, ще може да се приказва и за доста повече.
Що за хора са това? Демографските сечения демонстрират, че в тази група младите са очевидно по-добре показани, в сравнение с в групите на ваксиниращите се или възнамеряващите да се имунизират. В по-голяма степен (а може би и по отношение на горното) участват и представители на маргинализирани общности, роми и други застрашени от обществените неравенства групи. Сред по-възрастните групи у нас пък имунизирането е застъпено над систематизираните за извадката равнища. По-високо е имунизирането (респ. по-ниско е нежеланието за ваксиниране) и в столицата. В групата на отказващите имунизация сякаш не проличава картина на преболедуване, която да е друга от общата картина на преболедуване.
Причините за отвод от имунизиране подлежат на разискване и по-задълбочено проучване. При всички положения обаче, дял от 45% кардинален отвод разсънва паника. При това, в отговори от вида „ не съм ваксиниран/а, само че ще се имунизирам “ напълно не са изключени и неискрени, обществено желателни отговори.
След датите на проучването имунизираните са повече. Но това не трансформира обстоятелството, че делът от към 45% отказващи е резистентен в няколко талази на проучване. Междувременно тематиката към този момент търпи и частична идеологизация, написа Darik.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ