20 април 1968 г. – за първия си официален концерт

1968-а: Годината, в която музиката стана лилава

20 април 1968 година – за първия си формален концерт се приготвя млада английска група с задължения в Дания . се раждат в Хартфордшър. Всъщност първото им име е Round About . С него са и по афишите на концерта, станал мотив за този роман – черно-бели архивни фрагменти на постерите демонстрират гръмко заричане пред датчаните:

„ Новата сензационна група на Джон Лорд! ”

Обещано, спазено! Групата на пианиста Джон и освен негова, несъмнено, в действителност става сензационна . Преминавайки като множеството класици в жанра през обрати и доста смени . Смяната на името да вземем за пример е поради тази ария от 30-те години на предишния век :

Любима на бабата на китариста Ричи Блекмор , която непрекъснато питала дали ще я изпълнят. Определено са ѝ угодили в известна степен с ранното си прекръстване.

А самото начало слагат Блекмор на китарата, вокалистът Род Евънс, Ник Симпър на баса, упоменатият Джон на клавишите и Иън Пейс – на барабаните. Той е и единственият, който в никакъв случай няма да напусне. Важен покровител в ранните дни на групата е самостоятелният продуцент Дерек Лоурънс , доведен от Блекмор. Той познава Лоурънс от дните като член на The Outlaws. Лоурънс оказва помощ за ранното развиване на бандата и опцията им да подпишат контракти със звукозаписни компании. Дебютният албум е записан за два дни. Влизат в студио една събота – на 11 май, а в понеделник албумът към този момент е подготвен.

С времето, само че със същия порив Deep Purple стават измежду първите в хеви метъла и модерния хард рок . Макар и първоначално тежкият тон да не е най-отличителната им линия, те го реализират не доста късно след основаването си, в действителност единствено след няколко години. За да пристигна моментът, в който ще ги нарекат част от „ нечестивата троица на английската хард рок и хеви метъл музика ” – дружно с Led Zeppelin и Black Sabbath . През 1975 година даже са включени в Книгата на върховете на Гинес като „ най-шумната група в света ” с концерта си в Rainbow Theatre в Лондон през 72-ра. Имат продадени стотици милиони записи по целия свят, а турнетата им са възторг. В България още помним концертите им тук.

Последният е на 7 декември 2019 година И в София за повече от следващ път звучи емблематичната Smoke on the Water , за която в бандата се майтапят, че няма по какъв начин да не изсвирят на концерт, тъй като в публиката ще настане протест.

Deep Purple влизат в Залата на славата на рокендрола три години по-рано – през 2016-а, само че много късно за именития статус, който добиват доста преди този момент. И при все това допреди няколко години обикаляха с прощалното си турне, предходната година още веднъж издадоха албум, с цел да покажат, че музиката е в кръвта им .

И защото по никакъв начин не обичаме вероятните финали, само че пък обичаме първите стъпки – ето го и него: първият концерт на Deep Purple изобщо на 20 април през 1968 година в датското градче Таструп .

На него са показани песни от дебютния албум Shades of Deep Purple . В Съединени американски щати той излиза през юли 1968-а, а във Англия през септември. Според критици носи своя заряд и сексапил и е точна фотография на Deep Purple оттогава . Групата държи дебютният сингъл да е Help, до момента в който продуцентите оттатък Океана залагат на кавъра Hush.

Hush е ария от септември 1967-а. В оригинал се извършва от Billy Joe Royal.

Във версията на Deep Purple – единствено година след появяването ѝ обаче, е повече от триумф. Именно този кавър издига групата до №4 в американските музикални ранглисти, а албумът им с Hush под №2 в листата от осем песни доближава до забележителната 24. позиция . Уви, сингълът се проваля в родната Англия. В креативен проект нещата са на кантар – албумът има четири кавъра и четири авторски песни .

Възползвайки се от въпреки всичко положителното начало на първия план, групата записва втори албум още преди да посети за първи път американската аудитория , където свири на прощалното турне не на кои да е, а на Cream . Следващият сингъл още веднъж е кавър, този път версия на Kentucky Woman на Нийл Даймънд , също от 68-а. Това е вторият им шлагер в Съединени американски щати.

Kentucky Woman на Нийл Даймънд:

И Kentucky Woman на Deep Purple:

Въпреки триумфите, Deep Purple имат проблем в редиците . Джон Лорд и Ричи Блекмор са удовлетворени, само че Иън Пейс усеща, че обичайното рок енд рол свирене на Ник Симпър не се връзва с мечтаната тежка посока . Нещо повече – повлияният от Елвис Пресли артист Род е подобаващ за балади и по-стандартни осъществявания, само че не и за прогресив рок произведения. А точно те са огромната цел на Лорд и Блекмор.

Те ще я реализиран. С промени – къде секрети, къде очевидни, с нови членове и с смяна. Промяната като метод да си правилен на себе си и на звука, в който вярваш. Какъв е той в самото начало? Да чуем Джон Лорд в изявление в Дания от паметната 68-а и очакванията, че новото ще роди не музикална еднодневка, а творчество оттатък. Питат го по какъв начин желае да се развива младата и зелена тайфа:

„ Сега музиката е тръгнала по чудноват път . Поне за английските групи. Или са тръгнали в една посока, или в друга, до момента в който ние желаеме да съберем стотици музикални хрумвания в изкуството ни . Използваме класическата музика като встъпление на членовете ни и я смесваме с нашата работа, с цел да бъдем по-интересни в музикално отношение . ”

А каква е музиката от това време през погледа на Пейс , само че към този момент пораснал? Интервюто е на France 24 от 27 април 2017 година :

„ Ние сме от поколението, за което бягството от действителността беше музиката . И нищо друго! Облекчението за седмицата беше да схванеш кого можеш да гледаш да свири онлайн в събота вечерта . ”

Облекчение – и преди, и в този момент, и в събота, че и в другите дни, е да не мислиш самичък за себе си като за рок динозавър. Днес е тук и в този момент, предишното и бъдещето не са. И защото през днешния ден и тук носи мъдрост, с изключение на всичко останало, ето с какво възприятие Иън Пейс, Дон Еъри и Роджър Глоувър възприемат старостта : майтапят се, че е ужасно да си остарял, дори превъзходно , тъй като получаваш карта за градския превоз като пенсионер или билети за кино с понижение за възрастни хора. И, несъмнено, идват офертите в кръчмите, поднесени с въпроса: „ Сър, мога ли да Ви черпя по едно пиво? ” . „ Естествено, че може ” , дава отговор през смях Дон. А другояче съществено: и тримата знаят – да остаряваш е като бодил в петата . Е, оригиналът на британски е по-пиперлив и визира друга телесна част, само че сами ще се досетите къде ги е заболяло в групата от ЕГН-тата. Въпреки това за Deep Purple спирка няма.

Ето го и последният образец. Отскоро онлайн е песента X Moves на починалия към този момент DMX , легенда в хип-хопа , отишъл си без време на 50 след дълга борба с мрачните демони на зависимостта. И в случай че се чудите за какво намесваме DMX в историята за Deep Purple, то е тъй като на барабаните в това осъществяване е Иън Пейс, а компания му вършат не по-малко звездните Стийв Хау от Yes и Asia и бас китаристът Буутси Колинс от Parliament Funkadelic .