199 е любимият ми театър в София. Гледала съм всичките

199 е обичаният ми спектакъл в София. Гледала съм всичките му представления без две, едното от които – „ Син портокал “ на Джо Пенхол – гледах довечера. За първи път съм недвусмислено разочарована.

Ясно е, че синият портокал е фиктивен, заблуда. За страдание той надалеч не е единствената заблуда в този театър. Илюзия е, че от сюжет обвързван с лудница и психологични разстройства и с въпроси за границата сред полуда и нормалност постоянно се получава добър текст – получава се в „ Полет над кукувиче гнездо “, само че не и тук. Илюзия е, че не е ясно през цялото време на пиесата, че пациентът е в действителност доктор, а „ докторите “ са пациенти. Илюзия е, че изречени невротично или с възторг баналности могат да звучат по различен метод, а не тривиално. Илюзия е, че положителните артисти могат да спасят пиесата – Стефан Вълдобрев като невротичен чернокож е страховит, Стоян Алексиев е както постоянно прелестен, Николай Върбанов е напълно порядъчен. И най-голямата заблуда е, че реномето на театъра е поръчител за добър асортимент на репертоара…

През месец януари всички билети в спектакъл 199 са с понижение. Възползвайте се, само че не и за този театър!