Именно душата тиранията иска да окове, да изтезава, да потиска ♥ Ориана ФАЛАЧИ
(1929 ~ 2006)
Според Токвил диктаторските, абсолютистките, деспотичните режими най-тежко поразяват и убиват тялото. Оковават тялото в вериги, изтезават го, изтезават го, унищожават го по разнородни способи - обезглавяване, обесване, разстрел, с камъни, с клади на Инквизицията. Деспотизмът не обръща внимание на душата, която се издига непокътната над смазаната плът и трансформира жертвата в воин. Токвил твърди обаче, че в бездушните демокрации (аз ги наричам слаби и безжизнени), в инертните демокрации, деспотизмът атакува не тялото, а душата. Именно душата тиранията желае да окове, да изтезава, да потиска. При диктаторските режими жертвите са сложени пред избора „ мисли като мен, или ще умреш “. Бездушните демокрации споделят на жертвите си: „ Изборът е твой. Свободен си да не мислиш като мен. Ако не мислиш като мен, няма да те санкционира с аутодафе, няма да докосна тялото ти, няма да конфискувам имуществото ти, няма да наруша политическите ти права. Няма даже да ти забраня да гласуваш. Но ти в никакъв случай няма да бъдеш определен на власт. Никой няма да те почита, няма да те следва. Защото ще употребявам моите закони за независимост на словото и мисълта, с цел да те разглася за мръсен, за нещастник, безумец, измамник, развратник, виновник. Ще те осъдя на гражданска гибел. Ще те разглася за нарушител и извършител на законите, за обвинен, и хората повече няма да ти имат вяра. Нещо повече: тези, които мислят като теб, ще те изоставят, тъй като се опасяват да не ги сполети твоята орис “.
Токвил смята, че в бездушните, в инертните демокрации, може да се каже всичко с изключение на истината. Всичко може да се изрази и популяризира, с изключение на свободата да кажеш истината. Тъй като истината не оставя никакъв различен избор, а това вдъхва боязън. Повечето хора се предават на страха, и тъй като се опасяват, построяват непреодолима граница към свободата да кажеш истината. Невидима, непобедима преграда, зад която те мълчат, или се причисляват в хора против истината. Ако някой от нечистите прекрачи границата, прескочи бариерата, върху него стремително се стоварва наказанието. Границата, бариерата и светкавичното наказване са вероятни посредством навръх тези, които мислят като нечистите, само че благоразумно мълчат, с цел да избегнат анатемата и отлъчването. Понякога те се двоумят, не взимат решение, увъртат и мънкат. Но постоянно замлъкват, ужасени от заплахата, която ги грози поради това съмнение. И по този начин, те изоставят нарушителите и обвинените на ориста им. Същото направиха и Апостолите, когато напуснаха Христос, задържан по заповед на Синедриона. Изоставиха Го и когато беше подложен на оскърбления по заповед на Кайафа и пое пътя към Кръста.
Бих желала да изясня нещо. Наказанията на тялото и духа не ме безпокоят. Не се опасявам от гибелта на тялото, тъй като мразя гибелта и я смятам за нормално разхищаване на Природата. Във война и мир, в здраве и болест, в никакъв случай не съм приемала гибелта съществено. Затова всеки, който мисли, че може да ме уплаши с гроба, прави огромна неточност. Не се опасявам и от гибел на духа, тъй като съм привикнала да ме смятат за нарушител. Колкото повече ме анатемосват и отлъчват, толкоз повече не ме е боязън и ставам по-силна. Не забравяйте, че и аз съм разколник като Mastro Сессо. Но това, което ме безпокои, е непреодолимата граница, с която Западът огради Мисълта. Непобедимата преграда, зад която множеството от хората на Запад мълчат или се причисляват към хора на лъжите, заклеймяването, благоговението пред врага и неуважението към тези, които се борят с него.
Из: „ Силата на разсъдъка “, Ориана Фалачи, ИК МаК, 2008 година
Снимка: commons.wikimedia.org
