(1925 ~ 1998) ♥ Извадки от Учението на Дон Хуан“

(1925 ~ 1998)

♥ Извадки от „ Учението на Дон Хуан “

Силата се основава на типа познание, което човек има. Какъв смисъл има да знаем непотребни неща? Те няма да ни приготвят за неизбежната ни среща с непознатото.

Нищо на този свят не е безплатно. Каквото и да имаме да научим, ние би трябвало да го научаваме по сложен път.

Човек потегля към знанието, както се потегля на война – нащрек, със боязън, с почит и с безспорна убеденост. Тръгне ли към знанието или на война по всевъзможен различен метод, е неточност и направи ли я, човек може и въобще да не доживее, с цел да се разкайва за това.

Когато човек е извършил тези четири условия – да бъде нащрек, да изпитва боязън, почит и безспорна убеденост, – не може да направи неточности, за които да плаща; при такива условия той не може да се заплита в дейностите си като простак. Ако подобен човек се провали или претърпи проваляне, той ще е изгубил единствено една борба и няма трудно да съжалява за това.

Когато мислиш прекомерно доста за себе си, това извънредно изтощава. В такова състояние човек е ням и кьорав за всичко останало. Самото безсилие не му разрешава да вижда чудесата на всички места към себе си.

Всеки път, когато човек се залавя да учи, той би трябвало да работи до лимита на опциите си, а границите на това, което ще научи, са избрани от личната му природа. Затова няма никакъв смисъл да се приказва за знанието. Страхът от знанието е нещо естествено; всеки го е изпитвал и в това отношение нищо не може да се направи. Но колкото и да ни плаши знанието, още по-ужасно е да си представиш човек без познание.

Да се ядосва човек от хората, значи да придава значение на постъпките им. На всяка цена би трябвало да се освобождава от такива усеща. Човешките действия не могат да бъдат толкоз значими, че да го отклонят от единствената основна опция – нашата неотменна среща с безкрайността.

Всяко нещо е един от милиони пътища. Затова воинът би трябвало постоянно да помни, че пътят си е единствено път – ако изпита възприятието, че не трябва да го следва, той не би трябвало да остава на него никога. Решението дали да следва даден път или да го изостави не трябва да се въздейства от боязън или самолюбие. Воинът би трябвало да се вглежда във всякога напълно умишлено и с изострено внимание. Съществува един въпрос, който воинът безусловно би трябвало да си зададе: „ Има ли този път сърце. “

Всички пътища са идентични: те не водят до на никое място. Но път без сърце в никакъв случай не доставя наслада. От друга страна, пътят със сърце е лек – човек не се насилва да го хареса и пътешествието по него доставя радост; до момента в който човек го следва, той е едно с него.

Има един целия свят от благополучие, където няма разлика сред нещата, тъй като там няма кой да попита за разликата. Но това не е светът на хората. Някои хора имат суетата да имат вяра, че живеят в два свята, само че това си е единствено тяхна суетност. За нас има единствено един свят. Ние сме хора и би трябвало да се задоволим да следваме човешкия свят.

Човек има четири естествени врагове: страхът, яснотата, силата и старостта. Страхът, яснотата и силата могат да бъдат победени, само че не и старостта. Нейното влияние може да се отсрочи, само че в никакъв случай не може да се победи.

Из: „ Колелото на времето “, Карлос Кастанеда, изд. Прозорец
Снимка: tomtrigo.wordpress.com