Народът нищо не е запазил така грижливо и нежно, както песента си ♥ Илия БЕШКОВ
(1901 ~ 1958)
Народната ария
За първи път артистите на нашия народ от всички краища на страната влязоха в своята столица.
Бащи, синове и дъщери - от ниви, поля и работилници - хора на труда, донесоха изкуството, донесоха националната ария. Певците бяха доста, песните безбройни. Защото няма истина, която народът да не е издумал и огласил. Децата пеят като майките си, старците - като внуците: с единния глас на народа. Чистата ария и мъдрото слово са стопили всяка възраст, както морето гълтам и ручеите, и реките; слели са се в едно насладата и скръбта, страданията и очакванията. Тая песен - могъща като Родопа, смирена като равнината и трайна като тях, е облякла словото на българския човек, с цел да го резервира през вековете, та да не се загуби нито дума от него.
С ария топла, със сърдечна обич народът е повил и отгледал всяка своя мъдра дума, както отглежда, храни и кичи децата си. „ От неприятна дума ария не става! “ С такава нравствена мярка и честност на мозъка народът е определил песента, словото и самия себе си като техен наследник и създател. Той няма начало и не познава гибел. И от тая своя продължителност е изтъкал песента - единственото негово небе, което той носи в себе си и самичък населява в него.
Затова народът нищо не е запазил по този начин грижливо и нежно, както песента си; а и нищо не е овардило самия него от изгубване, както песента.
Затова артистите пеят уважително и просто, подреждат ясно - дума по дума - защото те не забавляват себе си или другите с тая ария, а показват почитта и благодарността на целия народ към нея.
Само непризнателен наследник и безмилостен човек може да отвърне ухото, сърцето и лицето си от националната ария, защото тя е съвършена мярка освен за музикалността, само че и за нравствената достатъчност и честност на индивида.
10 март 1954 година
От: „ Словото “, Илия Бешков, изд. „ Георги Бакалов “, Варна, 1981 година
Снимка: Регионална библиотека „ Пенчо Славейков “ - Варна
