18:07. Привидно случайна поредица от числа, способна да претовари до

...
18:07. Привидно случайна поредица от числа, способна да претовари до
Коментари Харесай

Вавилонска кула на тревогите

18:07. Привидно инцидентна поредност от цифри, способна да претрупа до самоизтребление синапсите на милионите ливанци, изгнаници в личната си страна и по света. Подобно на застиналите часовници на Хирошима, точният час на гърмежа от четвърти август 2020 година бележи крайната преломна точка в съзнанието на една нация, осеяно с безчет такива. Точката, в която най-параноичните кошмари на един народ се материализират и заличават за секунди обилни елементи от един метрополис. Точката, в която един народ с неизлечими признаци на ПТСР (посттравматично стресово разстройство) е пренебрегнат на жертвената клада, подклаждана от презрението на ръководеща тайфа военнопрестъпници.

Неизбежната орис на " Qalaq ", наскоро издаденият нов албум на, е да бъде обсъждан през призмата на тези събития и на последвалата ги тотална дезинтеграция на фундаментите на икономическия, политически и културен живот на една нация. Драстичната смяна в цялостната презентация на групата се вижда още от избора на снимка за обложката. Докато предходните два албума клонят към психеделично-аналоговата хармония с левантийски привкус, то актуалният се откроява с кристалната жестокост на цифровия облик. Избраният документален кадър, дело на фотографа Мириам Булос, е сниман в първите дни на антиправителствените и антикорупционни митинги, почнали на 17 октомври 2019 година

Съпоставянето на ярките пламъци и човешките силуети прилича религиозните ренесансови изображения на човешките премеждия в преизподнята. За разлика от класическите произведения, фигурите във фотографията не са безпомощни жертви на ориста, а нейни дейни сътрудници. Несъмнено най-значителното е, че във фокуса на фотоапарата попадат три дами. Ключовата роля изиграна от ливанските дами в провеждането на траялите с месеци митинги, в построяването на опозиционни политически и обществени други възможности на статуквото и в организирането на доброволчески начинания за взаимопомощ постоянно остава подценена от непознатите медии. В по-лошите случаи тя е принизена до изпълнените със сексистки екзотизъм репортажи, представящи " хубавиците на ливанската гражданска война ". Булос и Jerusalem In My Heart ги овековечават в справедливо отвоюваната от тях челна роля в цялостен прорез с дългогодишната пост-колониална традиция на обрисуване на близкоизточните дами като многострадални заложници на патриархални общества.

Огненият драматизъм на обложката надалеч не е подвеждащ. Още първите секунди на въвеждащата пиеса " Abyad Barraq " ( " Святкащо бяло " ) ни захвърлят посред вихър от цифрови шрапнели и прединфарктните барабани на Грег Фокс – съвършена аудио репрезентация на милиардите байтове фрагментирана информация, обстрелващи съзнанието ни във всеки един миг. Клаустрофобичната фамилиарност на " Sa’at " ( " Часове " ) пък ни отпраща на диаметралната сетивна диаметралност. Шепотът на Радуан ( Радуан Гази Мумнех , индивида зад плана Jerusalem In My Heart – б.ред.), задоволително непосредствен да бъде усетен физически, витае като фантом в стерео полето и рецитира строфи написани от Алекси Пери Кокс . " Istashraqtaq " (изобретен глагол от арабската дума " изтокознание " – б.а.) е инструментална колаборация с групата Beirut и най-близка до електро-акустичните композиции от предходните албуми.

Основна част от " Qalaq " (или " тревога " на арабски) e отдадена на деветте поредни едноименни части. Всяко едно от тях се трансформира в платформа за гостуващите актьори да изразят своята паника. Сред тях са северноамериканската индианска активистка Аланис Обомсауин , поетесата и музикант Моор Мадър , ливанските импровизатори от " А Trio " и Рабиа Беаини , както и други, повече и по-малко познати имена от монреалската музикална сцена. Разширявайки обсега на задачата за деколонизация на близкоизточната просвета, изначално заложена в плана, част от тези композиции дават глас на представители на маргинализирани от постколониалната действителност общности, националности и раси. Изборът на гостуващите създатели подканва слушателя да открие паралелите сред паниките на всички общности и нации, раздрани от колониалната и пост-колониална действителност, разпръснати на четирите направления като жарава от непотушен огън.

Въпреки че тематиките в главната част на албума са изпълнени с дълго подтискани страхове и дълбоки контузии, те по едно и също време с това са и жив, пулсиращ образец за устойчивостта на човешкия дух, от време на време на невъобразимо висока цена. В търсене на метод да осмисли претърпяното от него и сънародниците му през последните години създателят намира разтуха в шерването на болката с космополитна група съидейници от целия свят. Следвайки образеца на безчет безименни деятели, които протягат ръка за помощ, " Qalaq " се трансформира в пътна карта за духовно оцеляване и съпричастност в мрака на една рушаща се действителност.

Въпреки че в наши дни Вавилон тъне в съсипия и пламъци, споделените болки и страхове са общият език, който може да ни сплоти, прехвърляйки имагинерните граници на език, просвета и вяра.

Бележка на редактора: Концертът на Jerusalem In My Heart дружно с канадската авангардна цигуларка Джесика Мос и българско-ливанското краут-поп дуо OOHS!, проведен от " Аларма Пънк Джаз " и платформата " Амек " в границите на серията " Шумна неделя " на 29 май, последната неделя на месеца. Дотогава албумът " Qalaq ", както и други по-ранни творби на Радуан Гази Мумнех, ще е наличен за слушане на музикалния канал , а идната сряда, в " Аларма " по стратегия " Христо Ботев " от 21.30 ч.
Източник: bnr.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР