Артур Шопенхауер ~ Господи, ако те има, спаси душата ми, ако имам такава
(1788 ~ 1860)
Никого по този начин изкусно не лъжем и ласкаем, както самите себе си.
Животът ни е така нищожен, че богатствата му би трябвало да се разпределят спестовно.
Защото на този свят не ни е предоставено освен това от избора сред
самотата и незначителност.
Здравето не е всичко, само че без здраве всичко е нищо.
Обикновените хора единствено се чудят по какъв начин да прекарат времето, а индивидът с гений се пита по какъв начин да го използува. Умствено лимитираните са най-податливи на скуката, тъй като интелектът им не е нищо повече от медиум на претекстовете за тяхната воля.
Повечето хора са толкоз субективни, че в действителност не се интересуват от нищо с изключение на от самите себе си.
Цялата истина минава през три стадия. Първо, считана е за парадокс. Второ, тя е принудително спирана. Трето, тя е одобрявана за нагледност.
Човекът е единственото животно, което предизвиква на другите болежка, нямайки освен това никаква друга цел.
Богатството е като морската вода - колкото повече пиеш от нея, толкоз по-ожадняваш. А същото важи и за славата. Фактът, че като загубим благосъстоянието или благосъстоянието си и надмогнем началната болежка, настроението ни се подвига до предходния градус, се дължи на събитието, че откакто ориста е понижила размера на нашата благосъстоятелност, ние сами сме съкратили в същата степен и размера на своите искания...
Всяка история на живота е история на страданието, защото всяко витално занятие е в огромната си част непрестанен низ от огромни и дребни неволи.
Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а огромният разум - пътя на творбите.
Една от най-страшните и най-разпространените нелепости е да се вършат огромни мерки за живота, под каквато и да било форма.
И най-малките случайности са в положение да ни създадат напълно нещастни, изцяло щастливи - нищо на света.
Който подлага на критика придирчиво другите, работи над своето самоусъвършенствуване.
Който не обича самотата - той не обича и свободата.
Материализмът е философията на забравящия самичък себе си в своите размисли индивид.
Моето време и аз не съответстваме един на различен - това е ясно.
Щастието или нещастието се дефинира не от това, което нещата обективно и действително са, а от това, което те са за нас, в нашите показа. Същото показва и мисълта на Епиктет: " Не нещата тревожат индивида, а преценките за нещата. "
Различаваме основно двама врагове на човешкото благополучие – болката и скуката. Трябва да се добави, че в същата степен, в която ни се отдаде да се отдалечим от едната от тях, ние се доближаваме до другата и противоположното, тъй че животът ни фактически съставлява по-слаба или по-силна вибрация сред двете. Това се дължи на обстоятелството, че те се намират в двоен конфронтация между тях - външен или справедлив и вътрешен или индивидуален. Външно потребността или лишенията пораждат болката, а сигурността и излишествата - скуката.
Ако присъщата линия на първата половина от живота е неудовлетвореният блян по благополучие, то при втората доминира страхът от нещастието. Защото дружно с нея е пристигнало и познанието, че всяко благополучие е лъжливо. Затова и в този момент по-разумните хора търсят насладата в безболезнеността и покоя.
Докато сме млади ние си фантазираме, че всички значими и определящи събития и персони в живота ни ще се явят с фанфари и тромпетен звън: само че като хвърлим на старини взор обратно, се оказва, че всички те са се промъкнали напълно тихичко през задната малка врата и са останали съвсем незабелязани първоначално.
По-специално здравето дотам е по-важно от всевъзможни външни благини, че здравият бедняк фактически е по-щастлив от болен крал. Един спокоен и бодър характер, подбуден от здраво здраве и мощен организъм, един избистрен, жив, остроумен и прецизен разсъдък, една овладяна, доброжелателна воля и съответстващата й чиста съвест - ето това са преимуществата, които нито рангът, нито благосъстоянието могат да заместят. Защото това, което човек съставлява самичък по себе си, което го съпровожда в самотата и никой не може да му даде, нито отнеме, явно е по значимо за него от всичко, което би могъл да има или да съставлява в очите на другите.
Именно от вътрешната празнина извира маниакалният блян към компания, развлечения, удоволствия и всякакъв разкош, които тласкат мнозина към разсипничество, а след това - към бедност. Нищо не ни защищава така несъмнено от този неправилен път както вътрешното благосъстояние, благосъстоянието на духа; тъй като колкото повече доближава висшата си степен, толкоз по-малко шир оставя за скуката
Твърде нищожен е резервоарът на оня, който търси щастието си не в действителната си стойност, а в непознатата преценка за нея. Защото основата на същността, а надлежно и на щастието ни, е нашата животинска природа. Затова здравето е най-важно за нашето благоденствие, а дружно с него и средствата за оцеляването ни, т.е. обезпечената издръжка.
Затова в действителност ще се усетим по щастливи, в случай че навреме усвоим простата истина, че всеки живее на първо място и същински в личната си кожа, а не в очите на другите и затова нашето действително, самостоятелно положение, несъмнено от здравето, темперамента, способността, приходите, дамата, децата, приятелите, дома и така нататък, е 100 пъти по-важно за щастието ни, в сравнение с да спечелим сърцата на другите.
Избрани фрагменти от " Афоризми на житейската мъдрост ", Артур Шопенхауер, превод Красимира Михайлова,изд. Кибеа
Снимка: Arthur Schopenhauer, 1845, Unknown author, commons.wikimedia.org
