На този ден: България приема Закон за борба със скъпотията
1782 година Джордж Вашингтон учредява почетния знак за военни заслуги „ Пурпурно сърце”. Отличието е учредено като знак за невероятна храброст и изключителна честност при военна работа.
Първоначално оценката съставлява парче виолетов плат под формата на сърце, поръбено със сребърна сърма и се носи на лявата страна на униформата. Счита се, че Джордж Вашингтон е дал единствено три такива оценки.
Отличието е възобновено през 1932 година в чест на 200-годишнината от рождението на Вашингтон като орден за военослужащите, получили бойни рани и увреждания по време на службата. Отличието се дава откакто претендентите да го получат подадат молба и доказателства за получените рани. До 1942 година с такива медали са отличавани единствено военослужащи в пехотата, а от 1942 година се дава и на военослужащи във флота.
1803 година стартира първото околосветско корабоплаване на съветския мореплавател Иван Крузенщерн.
Завършва църковно учебно заведение, а по-късно и Морския кадетски корпус в Кронщад през май 1788 година По това време е в разгара си следващата руско-шведска война и Крузенщерн още незавършил цялостното си образование получава предопределение на линейния транспортен съд „ Мстислав” като гардемарин и в интервала 1788-1790 взе участие в голям брой морски сражения.
След края на войната през 1793 година като благонадежден офицер е изпратен на образование в Англия, с цел да усъвършенства морските си умения. Там е причислен на кораба „ Тетис” и в интервала 1795-1798 година плава до Индия, Южна Америка и Китай, взе участие в сражения против французите на територията на днешна Канада. По време на своите плавания по моретата в Крузенщерн се заражда концепцията за съветско околосветско корабоплаване и след завръщането си в Русия през 1799 година показва в морското министерство аргументиран план за съветска околосветска експедиция, който първоначално не е утвърден, само че след идването на власт на император Александър I през 1802 година планът е утвърден и при започване на август с.г. Крузенщерн е назначен за шеф на първата съветска околосветска експедиция и стартира организацията на експедицията.
От 7 август 1803 година до 19 август 1806, дружно с Юрий Лисянски на корабите „ Надежда” и „ Нева”, те правят първото съветско околосветско корабоплаване.
От Кронщад корабите се насочат на юг. В средата на ноември 1803 година за първи път в историята на съветския флот корабите пресичат екватора и на 19 февруари 1804 година заобикалят нос Хорн и навлизат в Тихия океан, където по предварителна спогодба се разделят. Лисянски се насочва към остров Пасха, където картира крайбрежието на острова и се среща с бита и обичаите на локалните поданици. Двата кораба се срещат на Маркизките острови, където правят топографски фотоси, а след това посещават Хавайските острови, където двата кораба още веднъж се разделят. Крузенщерн се насочва към Камчатка, а Лисянски - към Аляска.
Прочетете още
В средата на юли 1804 година корабът „ Надежда” хвърля котва в Петропавловск Камчатски, а по-късно отпътува за Япония, за град Нагасаки, където би трябвало да откри търговски връзки сред нея и Русия, само че договарянията са несполучливи.
На връщане към Камчатка, през май 1805 година, Крузенщерн картира част от крайбрежията на островите Кюшу и Хоншу, на западния бряг на остров Хокайдо, западния вход на Сангарския пролив - Цугару, протока Лаперуз и югоизточните крайбрежия на остров Сахалин, като открива залива Мордвинов и източните и северни крайбрежия на залива Търпение. След като доближава до нос Търпение Крузенщерн се насочва на север, само че пътят му е заграден от дебели ледове и той взема решение да отсрочи за по-късно проучването на източните крайбрежия на острова и се насочва още веднъж към Камчатка, където стига на 5 юни.
По пътя натам прецизира очертанията на полуостров Камчатка и северната част на Курилските острови до протока Надежда, където открива островите Ловушки.
През юли и август 1805 година Крозенщерн продължава проучването и картирането на източните крайбрежия на остров Сахалин, като открива Нийския залив, носовете Левенщерн, Елисавета и Мария и залива Северен, ситуиран сред двата носа. След къс престой в залива Северен, където се реализира среща с локалните поданици, Крузенщерн картира част от северозападното крайбрежие на острова, а задачата му е да откри, дали Сахалин е остров или полуостров.
При северния вход на Амурския лиман дълбочината става доста дребна и Крузенщерн взема решение, че Сахалин е полуостров и още веднъж се завръща в Петропавловск Камчатски. По този метод са картирани над 900 км от източните, северните и северозападните крайбрежия на Сахалин.
През есента на 1805 година корабът „ Надежда” посещава Макао, където двата кораба още веднъж се събират и през Индия и нос Добра Надежда на 19 август 1806 година Крузенщерн се завръща в Кронщад, 14 дни след „ Нева”, с който още веднъж са се разделили по време на стихия около югоизточните крайбрежия на Африка.
По време на плаването за пръв път са изпълнени огромни океанографски и метеорологични проучвания в Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Положено е началото на дълбоководни проучвания на океаните, събран е богат в действителност материал за бита и живота на популацията от другите елементи на света, за стопанството и търговията, доста научни данни за климата и природата на посетените страни, за морските пътища и други.
1927 година тържествено е открит Мостът на мира над река Ниагара, свързващ Съединени американски щати и Канада по шосе. Международният мост е издигнат за потребностите на пешеходния и автомобилния трафик сред граничните градове Бъфало, щата Ню Йорк (САЩ) и Форт Ери, провинция Онтарио (Канада).
Идеята за изграждане на моста поражда още през 1853 година, само че заради големите средства, нужни за това, както и проблеми от законодателен темперамент, тази концепция не се реализира тогава.
През 1873 година е издигнат железопътен мост над река Ниагара, който обаче не обслужва автомобилния поток. През 1919 година предприемачът Алонсо Кларк Матър показва концепцията да бъде издигнат мост, който да отразява съдействието сред Съединени американски щати и Канада, и влага огромна част от своите капитали за закупуване на частни земи за задачите на градежа. Алонсо Матър умира през 1941 година и в негова част паркът на Форт Ейри наоколо до моста приема неговото име.
На 6 август 1925 година е утвърден плана на мост, намиращ се на към километър от железопътния мост, като финансирането възлиза на 4,5 млн. $. Церемонията по правенето на първата копка е извършена на 17 август с.г., а завършването е запланувано за пролетта на 1927 година
Мостът съставлява пет арки над реката Ниагара и принадлежащия канал Блек Рок. Общата дължина на оборудването е 1770 м. То е построено от 9 000 т стомана за основите и още 800 т за укрепване.
На 13 март 1927 година първата кола минава по моста. На 1 юли Мостът на мира е отворен за публично прилагане, само че формалната гала по откриването в наличието на вицепрезидента на Съединени американски щати Чарлз Дейвс, принца на Уелс и предстоящ крал Едуард VIII, принц Алберт и предстоящ крал Джордж VI, премиера на Канада Уилям Лайън Макензи Кинг, премиера на Англия Стенли Болдуин, е на 7 август 1927 година В средата на 1960-те години заради повишения трафик мостът е уголемен.
1942 година стартира борбата сред Съединени американски щати и Япония за Гуадалканал.
Японци и американци се сблъскват на 4 юли 1942 година при атола Мидуей. В огромната морска борба Япония губи четири самолетоносача, а Съединени американски щати - единствено един. Унизеният японски императорски флот стоварва на идващия ден десант на северния бряг на Гуадалканал.
Месец по-късно, на 7 август, под мощно авиационно и артилерийско прикритие американски морски пехотинци също дебаркират на острова. Започва цяла поредност от огромни морски сражения и кървави битки в джунглите на архипелага.
На 13 ноември 1942 година Военноморските сили на Съединени американски щати вземат превъзходство над японските сили в морската борба край остров Гуадалканал от Соломоновите острови в Тихия океан, състояла се от 12 до 15 ноември 1942 година На 15 ноември японците дефинитивно губят борбата, което в огромна степен обръща хода на войната в Пасифика и през идващите години американците минават в нахлуване.
Американските Военноморски сили съумяват да открият съвсем цялостно предимство във водите към Гуадалканал и на 7 януари 1943 година щатската морската пехота минава в уверено нахлуване. Японските елементи не са в положение да окажат продължителна опозиция и получават заповед за евакуация. Последният техен боец напуща острова на 7 февруари 1943 година
Всъщност борбата за региона на Гуадалканал, която стартира през август, е първата сухопътна съюзническа атака в Тихия океан след офанзивата от страна на Япония над Пърл Харбър през декември 1941 година Това предопределя опцията Съединени американски щати да вземат участие в десанта в Сицилия в късното лято на 1943 година
1947 година приключва плаването през Тихи океан на Тур Хейердал и неговата експедиция на борда на лодката „ Кон-Тики”. Шестчленната експедиция на норвежеца потеглила на 28 април от Перу. Те прекосили Тихия океан, като за 101 дни минали 8000 км, и достигнали кораловите острови Туамоту на Френска Полинезия.
Още през 1937 година младият 23-годишен студент по зоология дружно със брачната половинка си Лив отпътуват за Полинезия. Двамата живеят по полинезийски традиции и метод на живот, до момента в който изследват трансокеанския генезис на фауната на острова. Тогава стартира да го занимава казусът по какъв начин са заселени островите. Хейердал уверено отхвърля хипотезите в учебниците, съгласно които островите са открити и заселени от към момента неидентифицирани хора от Югоизточна Азия от каменната епоха.
Според Хейердал е невероятно азиатците да са пропътували над 15 000 км, борейки се против мощните източните течения и непрекъснатите източни пасати. Хрумва му концепцията, че хората са пристигнали с океанските течения от изток, както са пристигнали и флората и фауната.
Хейердал изоставя зоологията и стартира интензивно да тества своята доктрина за произхода на полинезийците. Той развива догатката, че миграцията към Полинезия е последвала естествения транспорт в северния Пасифик, като се насочва към Британска Колумбия и Перу. Докато работи в Музея в Британска Колумбия, Хейердал разгласява в Интернешънъл Сайънс през 1941 година теорията си, че първата вълна идва в Полинезия от Перу със салове от балсови трупи.
При започване на Втората международна война Хейердал се завръща в Норвегия и се записва в Норвежките свободни сили. Преминава специфична подготовка като радист-диверсант. Служи като парашутист, почетен е с премия за смелост.
След войната Хейердал продължава своите проучвания, само че учените се отнасят скептично по отношение на революционните му теории. За да потвърди на процедура своята догадка, Хейердал взема решение да построи копие на потребления в древността сал, с който да прекоси Тихия океан.
Хейердал и неговият дребен екип се насочат към Перу, където употребявайки балсово дърво и други естествени и обичайни материали, основават дървен сал по метода, практикуван от античните поданици на Южна Америка. Единственото модерно съоръжение, с което разполагала експедицията, било тяхното радио, посредством което поддържали връзка със света. Салът е наименуван „ Кон-Тики” по името на Бога на слънцето на инките Виракоча, за чието по-старо име се счита, че е било „ Кон-Тики”.
И макар скептичното отношение, салът се оказал кадърен да издържи на подобен огромен преход и посочил, че античните перуанци биха могли да доближат Полинезия по този метод. Оригиналният сал „ Кон-Тики” през днешния ден е изложен в музей в Осло.
1959 година американският спътник „ Експлорър 6” е изстрелян от полигона в Кейп Канаверал. Той става първият сателит, изпратил фотоси на Земята. Това е най-продължителната галактическа стратегия на НАСА. Изследвани са Земята, Слънцето, Луната и междупланетната среда на Слънчевата система.
Всъщност програмата „ Експлорър” е първият сполучлив опит на Съединени американски щати да изстрелят неестествен сателит в орбита. Програмата е по предложение на американската войска и цели извеждането на сателит в орбита по време на годината на геофизиката. Първоначално предлагането било отхвърлено поради план „ Авангард”, само че по-късно програмата била възобновена откакто Съветския съюз изстреляли „ Спутник-1” на 4 октомври 1957 година
1964 година американският Конгрес приема Тонкинската резолюция. Документът е отговор на случаите в Тонкинския залив.
По време на случая в залива американският ескадрен миноносец „ Мадокс”, патрулира във водите на Тонкинския залив на 2 август 1964 година, когато е атакуван от три северновиетнамски миноносеца от 135-та торпедна ескадрила. Миноносците се опитвали да влязат в ефикасен диапазон до „ Медакс”, с цел да изстрелят торпеда. „ Мадокс” изстрелва над 280 5-инчови снаряди и съперникът дава отговор на огъня с картечна пукотевица. След това съперниците се раздалечили, само че трите виетнамски кораба са атакувани от четири американски бомбардировача Ф-8 от самолетоносача „ Тайкондерога”.
Два дни по-късно „ Мадокс” и „ Търнър Джой” рапортуват, че са още веднъж под виетнамски обстрел. „ Търнър Джой” изстрелва 220 3-инчови и 5-инчови снаряда. Ханой отхвърля каквото и да било присъединяване в случая, а вътрешни следствия хвърлят сянка на подозрение върху истинността на отчетите на „ Мадокс” и „ Търнър Джой”.
Резолюцията е от историческо значение, тъй като дава на президента на Съединени американски щати Линдън Джонсън позволение, без публично оповестяване на война от Конгреса на Съединени американски щати, за потребление на стандартно оръжие в Югоизточна Азия.
Администрацията на президента Джонсън се нуждае от резолюцията, с цел да стартира бързо ескалацията на американското военно присъединяване в Южен Виетнам и започване на война против Северен Виетнам. С обезпечените 416 гласа в Конгреса и 98 в Сената се дава зелена светлина за начало на военни дейности.
1981 година в околоземна орбита е изведен изкуственият сателит „ Интеркосмос-България-1300”. Известният и като „ Интеркосмос 22” е първият български сателит.
Каталожният му номер е 1981-075A. Построен е в България и разполага с 11 научни инструмента за проучвания и измервания на лъчения и заредени частици.
Апаратът е построен въз основата на платформата за спътници „ Метеор”. Тежи 1500 кг и е бил изстрелян в 13.35 ч. на 7 август от ракетата „ Восток-2М” от стартова площадка №43/3 в Плесецк. Изстрелян е в чест на 1300-годишната от основаването на българската страна.
Любопитен факт е, че към 2009 година спътникът е към момента в орбита, работи и предава информация за частиците към полярните райони.
1990 година Съединени американски щати стартират военна интервенция „ Пустинен щит” от територията на Саудитска Арабия. Войната в Персийския залив е спор сред Ирак и обединените сили на 34 страни, водени от Съединени американски щати. Войната стартира с иракската инвазия в Кувейт. Резултатът от войната е безапелационната победа на съдружните сили, които изтласкват иракските сили от Кувейт на цената на минимални жертви.
Главните борби по земя и въздух се водят на територията на Ирак, Кувейт и прилежаща Саудитска Арабия. Войната не обгръща други страни, макар че иракски ракети засягат израелски градове.
През 1990 година Ирак упреква Кувейт за кражба на иракския нефт и за извличане на количество по-голямо от разрешеното. Кувейт надлежно отхвърля обвиняванията и ги дефинира като подправена иракска маневра за оправдаване на военните дейности против него.
На 25 юли посланикът на Съединени американски щати в Ирак се среща със Саддам Хюсеин и желае пояснение за разположените войски по границата с Кувейт, изяснява също, че връзките сред двете страни е целесъобразно да останат приятелски; декларира, че Америка няма мнение за арабско-арабски спорове. Ейприл Гласпай декларира също, че „ Съединени американски щати нямат желание да стартират икономическа война с Ирак”, това Саддам Хюсеин възприема като дипломатическа зелена улица за инвазия в Кувейт.
На 2 август 1990 година Ирак стартира нашествието в Кувейт с четири елитни иракски дивизии на Републиканската армия, в това число и иракската войска. Основната цел на командосите, ситуирани на хеликоптери и лодки е да атакуван столицата на Кувейт, до момента в който други елементи завладяват летищата и двете авиационни бази. В поддръжка на тези звена, иракската войска изпраща два ескадрона с хеликоптери, чиято най-важна задача е превозване и поддръжка на иракските командоси в столицата, и след това да поддържа сухопътните войски.
И все пак, че Ирак разполага войските си по границата месец преди нападението, кувейтските въоръжени сили не са в бойна подготвеност. Първата индикация е от радар, който регистрира придвижване на иракската войска на юг. Въоръжените сили на Кувейт се опълчват, само че са със доста по-малка бройка.
Отново на 2 август с.г. Ирак афишира Кувейт за своя 19-та провинция. Според американския президент Джордж Буш Ирак има намерение да нападне Саудитска Арабия и по този начин да вземе контрола над международните ресурси на нефт в свои ръце. Организира се интернационална коалиция против окупацията на Кувейт, която цели да върне статута му на суверенна страна и да предотврати появяването на международен спор. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации издава резолюция, с която постанова стопански наказания на Ирак.
В края на първия ден от нашествието, единствено дребни елементи на съпротивата са останали в страната. До 3 август последните военни елементи обезверено се пробват да забавят дейностите на иракската войска и да защитят допустимо най-вече обекти в страната си. Въздушна база Али ал-Салим на Военновъздушни сили на Кувейт е единствената база, към момента непревзета на 3 август.
На свечеряване Али ал-Салим е окупирана от иракските сили. От тогава е единствено въпрос на време, до момента в който всички военни звена бъдат принудени да се отдръпват или да бъдат унищожени. Последните няколко кувейтски аварийни елементи на 35-та механизирана бригада, водят война до следобеда на 4 август, останали без муниции и гориво, те са били принудени да се изтеглят назад в Саудитска Арабия. Така на процедура завършва военна опозиция против иракската инвазия.
1996 година НАСА оповестява за открита примитивна форма на живот при проучване на астероид, паднал на Земята преди 13 000 години. Според известието микроскопични форми на живот може би са съществували на Марс преди към 4 милиарда години.
Изследванията се основават на обширен разбор на античен марсиански астероид, на който е обещано името „ Алан Хилс” или ALH 84001. Космическото тяло е намерено в Антарктика през 1984 година
Според учените в състава на астероида влизат органични съединения, които са непогрешимо доказателство за това, че в миналото на алената планета е имало живот. Открити са извънредно дребни едноклетъчни структури, които наподобяват в известна степен на земни бактерии. Засега не са открити следи от по-висши организми.
В България:
1924 година е признат Закон за битка със скъпотията, който основава общински комисарства по продоволствието. Наредбата влиза в действие на 7 август, когато министър-председател е бил Александър Цанков.
Така страната се намесва във вътрешната търговия. Изграждат се комисарства, които дефинират разпоредбите на пазара - цени, количество и други. Така тогавашният министър председател фрапантно ползва концепцията за страната като инспектор и началник на стопанския живот в региона на търговията.
Първоначално оценката съставлява парче виолетов плат под формата на сърце, поръбено със сребърна сърма и се носи на лявата страна на униформата. Счита се, че Джордж Вашингтон е дал единствено три такива оценки.
Отличието е възобновено през 1932 година в чест на 200-годишнината от рождението на Вашингтон като орден за военослужащите, получили бойни рани и увреждания по време на службата. Отличието се дава откакто претендентите да го получат подадат молба и доказателства за получените рани. До 1942 година с такива медали са отличавани единствено военослужащи в пехотата, а от 1942 година се дава и на военослужащи във флота.
1803 година стартира първото околосветско корабоплаване на съветския мореплавател Иван Крузенщерн.
Завършва църковно учебно заведение, а по-късно и Морския кадетски корпус в Кронщад през май 1788 година По това време е в разгара си следващата руско-шведска война и Крузенщерн още незавършил цялостното си образование получава предопределение на линейния транспортен съд „ Мстислав” като гардемарин и в интервала 1788-1790 взе участие в голям брой морски сражения.
След края на войната през 1793 година като благонадежден офицер е изпратен на образование в Англия, с цел да усъвършенства морските си умения. Там е причислен на кораба „ Тетис” и в интервала 1795-1798 година плава до Индия, Южна Америка и Китай, взе участие в сражения против французите на територията на днешна Канада. По време на своите плавания по моретата в Крузенщерн се заражда концепцията за съветско околосветско корабоплаване и след завръщането си в Русия през 1799 година показва в морското министерство аргументиран план за съветска околосветска експедиция, който първоначално не е утвърден, само че след идването на власт на император Александър I през 1802 година планът е утвърден и при започване на август с.г. Крузенщерн е назначен за шеф на първата съветска околосветска експедиция и стартира организацията на експедицията.
От 7 август 1803 година до 19 август 1806, дружно с Юрий Лисянски на корабите „ Надежда” и „ Нева”, те правят първото съветско околосветско корабоплаване.
От Кронщад корабите се насочат на юг. В средата на ноември 1803 година за първи път в историята на съветския флот корабите пресичат екватора и на 19 февруари 1804 година заобикалят нос Хорн и навлизат в Тихия океан, където по предварителна спогодба се разделят. Лисянски се насочва към остров Пасха, където картира крайбрежието на острова и се среща с бита и обичаите на локалните поданици. Двата кораба се срещат на Маркизките острови, където правят топографски фотоси, а след това посещават Хавайските острови, където двата кораба още веднъж се разделят. Крузенщерн се насочва към Камчатка, а Лисянски - към Аляска.
Прочетете още
В средата на юли 1804 година корабът „ Надежда” хвърля котва в Петропавловск Камчатски, а по-късно отпътува за Япония, за град Нагасаки, където би трябвало да откри търговски връзки сред нея и Русия, само че договарянията са несполучливи.
На връщане към Камчатка, през май 1805 година, Крузенщерн картира част от крайбрежията на островите Кюшу и Хоншу, на западния бряг на остров Хокайдо, западния вход на Сангарския пролив - Цугару, протока Лаперуз и югоизточните крайбрежия на остров Сахалин, като открива залива Мордвинов и източните и северни крайбрежия на залива Търпение. След като доближава до нос Търпение Крузенщерн се насочва на север, само че пътят му е заграден от дебели ледове и той взема решение да отсрочи за по-късно проучването на източните крайбрежия на острова и се насочва още веднъж към Камчатка, където стига на 5 юни.
По пътя натам прецизира очертанията на полуостров Камчатка и северната част на Курилските острови до протока Надежда, където открива островите Ловушки.
През юли и август 1805 година Крозенщерн продължава проучването и картирането на източните крайбрежия на остров Сахалин, като открива Нийския залив, носовете Левенщерн, Елисавета и Мария и залива Северен, ситуиран сред двата носа. След къс престой в залива Северен, където се реализира среща с локалните поданици, Крузенщерн картира част от северозападното крайбрежие на острова, а задачата му е да откри, дали Сахалин е остров или полуостров.
При северния вход на Амурския лиман дълбочината става доста дребна и Крузенщерн взема решение, че Сахалин е полуостров и още веднъж се завръща в Петропавловск Камчатски. По този метод са картирани над 900 км от източните, северните и северозападните крайбрежия на Сахалин.
През есента на 1805 година корабът „ Надежда” посещава Макао, където двата кораба още веднъж се събират и през Индия и нос Добра Надежда на 19 август 1806 година Крузенщерн се завръща в Кронщад, 14 дни след „ Нева”, с който още веднъж са се разделили по време на стихия около югоизточните крайбрежия на Африка.
По време на плаването за пръв път са изпълнени огромни океанографски и метеорологични проучвания в Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Положено е началото на дълбоководни проучвания на океаните, събран е богат в действителност материал за бита и живота на популацията от другите елементи на света, за стопанството и търговията, доста научни данни за климата и природата на посетените страни, за морските пътища и други.
1927 година тържествено е открит Мостът на мира над река Ниагара, свързващ Съединени американски щати и Канада по шосе. Международният мост е издигнат за потребностите на пешеходния и автомобилния трафик сред граничните градове Бъфало, щата Ню Йорк (САЩ) и Форт Ери, провинция Онтарио (Канада).
Идеята за изграждане на моста поражда още през 1853 година, само че заради големите средства, нужни за това, както и проблеми от законодателен темперамент, тази концепция не се реализира тогава.
През 1873 година е издигнат железопътен мост над река Ниагара, който обаче не обслужва автомобилния поток. През 1919 година предприемачът Алонсо Кларк Матър показва концепцията да бъде издигнат мост, който да отразява съдействието сред Съединени американски щати и Канада, и влага огромна част от своите капитали за закупуване на частни земи за задачите на градежа. Алонсо Матър умира през 1941 година и в негова част паркът на Форт Ейри наоколо до моста приема неговото име.
На 6 август 1925 година е утвърден плана на мост, намиращ се на към километър от железопътния мост, като финансирането възлиза на 4,5 млн. $. Церемонията по правенето на първата копка е извършена на 17 август с.г., а завършването е запланувано за пролетта на 1927 година
Мостът съставлява пет арки над реката Ниагара и принадлежащия канал Блек Рок. Общата дължина на оборудването е 1770 м. То е построено от 9 000 т стомана за основите и още 800 т за укрепване.
На 13 март 1927 година първата кола минава по моста. На 1 юли Мостът на мира е отворен за публично прилагане, само че формалната гала по откриването в наличието на вицепрезидента на Съединени американски щати Чарлз Дейвс, принца на Уелс и предстоящ крал Едуард VIII, принц Алберт и предстоящ крал Джордж VI, премиера на Канада Уилям Лайън Макензи Кинг, премиера на Англия Стенли Болдуин, е на 7 август 1927 година В средата на 1960-те години заради повишения трафик мостът е уголемен.
1942 година стартира борбата сред Съединени американски щати и Япония за Гуадалканал.
Японци и американци се сблъскват на 4 юли 1942 година при атола Мидуей. В огромната морска борба Япония губи четири самолетоносача, а Съединени американски щати - единствено един. Унизеният японски императорски флот стоварва на идващия ден десант на северния бряг на Гуадалканал.
Месец по-късно, на 7 август, под мощно авиационно и артилерийско прикритие американски морски пехотинци също дебаркират на острова. Започва цяла поредност от огромни морски сражения и кървави битки в джунглите на архипелага.
На 13 ноември 1942 година Военноморските сили на Съединени американски щати вземат превъзходство над японските сили в морската борба край остров Гуадалканал от Соломоновите острови в Тихия океан, състояла се от 12 до 15 ноември 1942 година На 15 ноември японците дефинитивно губят борбата, което в огромна степен обръща хода на войната в Пасифика и през идващите години американците минават в нахлуване.
Американските Военноморски сили съумяват да открият съвсем цялостно предимство във водите към Гуадалканал и на 7 януари 1943 година щатската морската пехота минава в уверено нахлуване. Японските елементи не са в положение да окажат продължителна опозиция и получават заповед за евакуация. Последният техен боец напуща острова на 7 февруари 1943 година
Всъщност борбата за региона на Гуадалканал, която стартира през август, е първата сухопътна съюзническа атака в Тихия океан след офанзивата от страна на Япония над Пърл Харбър през декември 1941 година Това предопределя опцията Съединени американски щати да вземат участие в десанта в Сицилия в късното лято на 1943 година
1947 година приключва плаването през Тихи океан на Тур Хейердал и неговата експедиция на борда на лодката „ Кон-Тики”. Шестчленната експедиция на норвежеца потеглила на 28 април от Перу. Те прекосили Тихия океан, като за 101 дни минали 8000 км, и достигнали кораловите острови Туамоту на Френска Полинезия.
Още през 1937 година младият 23-годишен студент по зоология дружно със брачната половинка си Лив отпътуват за Полинезия. Двамата живеят по полинезийски традиции и метод на живот, до момента в който изследват трансокеанския генезис на фауната на острова. Тогава стартира да го занимава казусът по какъв начин са заселени островите. Хейердал уверено отхвърля хипотезите в учебниците, съгласно които островите са открити и заселени от към момента неидентифицирани хора от Югоизточна Азия от каменната епоха.
Според Хейердал е невероятно азиатците да са пропътували над 15 000 км, борейки се против мощните източните течения и непрекъснатите източни пасати. Хрумва му концепцията, че хората са пристигнали с океанските течения от изток, както са пристигнали и флората и фауната.
Хейердал изоставя зоологията и стартира интензивно да тества своята доктрина за произхода на полинезийците. Той развива догатката, че миграцията към Полинезия е последвала естествения транспорт в северния Пасифик, като се насочва към Британска Колумбия и Перу. Докато работи в Музея в Британска Колумбия, Хейердал разгласява в Интернешънъл Сайънс през 1941 година теорията си, че първата вълна идва в Полинезия от Перу със салове от балсови трупи.
При започване на Втората международна война Хейердал се завръща в Норвегия и се записва в Норвежките свободни сили. Преминава специфична подготовка като радист-диверсант. Служи като парашутист, почетен е с премия за смелост.
След войната Хейердал продължава своите проучвания, само че учените се отнасят скептично по отношение на революционните му теории. За да потвърди на процедура своята догадка, Хейердал взема решение да построи копие на потребления в древността сал, с който да прекоси Тихия океан.
Хейердал и неговият дребен екип се насочат към Перу, където употребявайки балсово дърво и други естествени и обичайни материали, основават дървен сал по метода, практикуван от античните поданици на Южна Америка. Единственото модерно съоръжение, с което разполагала експедицията, било тяхното радио, посредством което поддържали връзка със света. Салът е наименуван „ Кон-Тики” по името на Бога на слънцето на инките Виракоча, за чието по-старо име се счита, че е било „ Кон-Тики”.
И макар скептичното отношение, салът се оказал кадърен да издържи на подобен огромен преход и посочил, че античните перуанци биха могли да доближат Полинезия по този метод. Оригиналният сал „ Кон-Тики” през днешния ден е изложен в музей в Осло.
1959 година американският спътник „ Експлорър 6” е изстрелян от полигона в Кейп Канаверал. Той става първият сателит, изпратил фотоси на Земята. Това е най-продължителната галактическа стратегия на НАСА. Изследвани са Земята, Слънцето, Луната и междупланетната среда на Слънчевата система.
Всъщност програмата „ Експлорър” е първият сполучлив опит на Съединени американски щати да изстрелят неестествен сателит в орбита. Програмата е по предложение на американската войска и цели извеждането на сателит в орбита по време на годината на геофизиката. Първоначално предлагането било отхвърлено поради план „ Авангард”, само че по-късно програмата била възобновена откакто Съветския съюз изстреляли „ Спутник-1” на 4 октомври 1957 година
1964 година американският Конгрес приема Тонкинската резолюция. Документът е отговор на случаите в Тонкинския залив.
По време на случая в залива американският ескадрен миноносец „ Мадокс”, патрулира във водите на Тонкинския залив на 2 август 1964 година, когато е атакуван от три северновиетнамски миноносеца от 135-та торпедна ескадрила. Миноносците се опитвали да влязат в ефикасен диапазон до „ Медакс”, с цел да изстрелят торпеда. „ Мадокс” изстрелва над 280 5-инчови снаряди и съперникът дава отговор на огъня с картечна пукотевица. След това съперниците се раздалечили, само че трите виетнамски кораба са атакувани от четири американски бомбардировача Ф-8 от самолетоносача „ Тайкондерога”.
Два дни по-късно „ Мадокс” и „ Търнър Джой” рапортуват, че са още веднъж под виетнамски обстрел. „ Търнър Джой” изстрелва 220 3-инчови и 5-инчови снаряда. Ханой отхвърля каквото и да било присъединяване в случая, а вътрешни следствия хвърлят сянка на подозрение върху истинността на отчетите на „ Мадокс” и „ Търнър Джой”.
Резолюцията е от историческо значение, тъй като дава на президента на Съединени американски щати Линдън Джонсън позволение, без публично оповестяване на война от Конгреса на Съединени американски щати, за потребление на стандартно оръжие в Югоизточна Азия.
Администрацията на президента Джонсън се нуждае от резолюцията, с цел да стартира бързо ескалацията на американското военно присъединяване в Южен Виетнам и започване на война против Северен Виетнам. С обезпечените 416 гласа в Конгреса и 98 в Сената се дава зелена светлина за начало на военни дейности.
1981 година в околоземна орбита е изведен изкуственият сателит „ Интеркосмос-България-1300”. Известният и като „ Интеркосмос 22” е първият български сателит.
Каталожният му номер е 1981-075A. Построен е в България и разполага с 11 научни инструмента за проучвания и измервания на лъчения и заредени частици.
Апаратът е построен въз основата на платформата за спътници „ Метеор”. Тежи 1500 кг и е бил изстрелян в 13.35 ч. на 7 август от ракетата „ Восток-2М” от стартова площадка №43/3 в Плесецк. Изстрелян е в чест на 1300-годишната от основаването на българската страна.
Любопитен факт е, че към 2009 година спътникът е към момента в орбита, работи и предава информация за частиците към полярните райони.
1990 година Съединени американски щати стартират военна интервенция „ Пустинен щит” от територията на Саудитска Арабия. Войната в Персийския залив е спор сред Ирак и обединените сили на 34 страни, водени от Съединени американски щати. Войната стартира с иракската инвазия в Кувейт. Резултатът от войната е безапелационната победа на съдружните сили, които изтласкват иракските сили от Кувейт на цената на минимални жертви.
Главните борби по земя и въздух се водят на територията на Ирак, Кувейт и прилежаща Саудитска Арабия. Войната не обгръща други страни, макар че иракски ракети засягат израелски градове.
През 1990 година Ирак упреква Кувейт за кражба на иракския нефт и за извличане на количество по-голямо от разрешеното. Кувейт надлежно отхвърля обвиняванията и ги дефинира като подправена иракска маневра за оправдаване на военните дейности против него.
На 25 юли посланикът на Съединени американски щати в Ирак се среща със Саддам Хюсеин и желае пояснение за разположените войски по границата с Кувейт, изяснява също, че връзките сред двете страни е целесъобразно да останат приятелски; декларира, че Америка няма мнение за арабско-арабски спорове. Ейприл Гласпай декларира също, че „ Съединени американски щати нямат желание да стартират икономическа война с Ирак”, това Саддам Хюсеин възприема като дипломатическа зелена улица за инвазия в Кувейт.
На 2 август 1990 година Ирак стартира нашествието в Кувейт с четири елитни иракски дивизии на Републиканската армия, в това число и иракската войска. Основната цел на командосите, ситуирани на хеликоптери и лодки е да атакуван столицата на Кувейт, до момента в който други елементи завладяват летищата и двете авиационни бази. В поддръжка на тези звена, иракската войска изпраща два ескадрона с хеликоптери, чиято най-важна задача е превозване и поддръжка на иракските командоси в столицата, и след това да поддържа сухопътните войски.
И все пак, че Ирак разполага войските си по границата месец преди нападението, кувейтските въоръжени сили не са в бойна подготвеност. Първата индикация е от радар, който регистрира придвижване на иракската войска на юг. Въоръжените сили на Кувейт се опълчват, само че са със доста по-малка бройка.
Отново на 2 август с.г. Ирак афишира Кувейт за своя 19-та провинция. Според американския президент Джордж Буш Ирак има намерение да нападне Саудитска Арабия и по този начин да вземе контрола над международните ресурси на нефт в свои ръце. Организира се интернационална коалиция против окупацията на Кувейт, която цели да върне статута му на суверенна страна и да предотврати появяването на международен спор. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации издава резолюция, с която постанова стопански наказания на Ирак.
В края на първия ден от нашествието, единствено дребни елементи на съпротивата са останали в страната. До 3 август последните военни елементи обезверено се пробват да забавят дейностите на иракската войска и да защитят допустимо най-вече обекти в страната си. Въздушна база Али ал-Салим на Военновъздушни сили на Кувейт е единствената база, към момента непревзета на 3 август.
На свечеряване Али ал-Салим е окупирана от иракските сили. От тогава е единствено въпрос на време, до момента в който всички военни звена бъдат принудени да се отдръпват или да бъдат унищожени. Последните няколко кувейтски аварийни елементи на 35-та механизирана бригада, водят война до следобеда на 4 август, останали без муниции и гориво, те са били принудени да се изтеглят назад в Саудитска Арабия. Така на процедура завършва военна опозиция против иракската инвазия.
1996 година НАСА оповестява за открита примитивна форма на живот при проучване на астероид, паднал на Земята преди 13 000 години. Според известието микроскопични форми на живот може би са съществували на Марс преди към 4 милиарда години.
Изследванията се основават на обширен разбор на античен марсиански астероид, на който е обещано името „ Алан Хилс” или ALH 84001. Космическото тяло е намерено в Антарктика през 1984 година
Според учените в състава на астероида влизат органични съединения, които са непогрешимо доказателство за това, че в миналото на алената планета е имало живот. Открити са извънредно дребни едноклетъчни структури, които наподобяват в известна степен на земни бактерии. Засега не са открити следи от по-висши организми.
В България:
1924 година е признат Закон за битка със скъпотията, който основава общински комисарства по продоволствието. Наредбата влиза в действие на 7 август, когато министър-председател е бил Александър Цанков.
Така страната се намесва във вътрешната търговия. Изграждат се комисарства, които дефинират разпоредбите на пазара - цени, количество и други. Така тогавашният министър председател фрапантно ползва концепцията за страната като инспектор и началник на стопанския живот в региона на търговията.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ