Картография на успеха: Как политиката на сближаване на ЕС помага на българската икономика
17 години след присъединението си към Европейския съюз България продължава да развива своята стопанска система с помощта на средствата, отпускани по кохезионната политика (или политиката на сближаване) на блока. Ежегодно страната разпределя милиарди левове по разнообразни стратегии, а плановете, финансирани по тази извънредно значима за Съюза капиталова самодейност, ни заобикалят на всички места.
И са най-различни – от актуализирани учебни заведения, паркове и детски градини през нови електробуси и ремонтирани пътища до осъвременени производства и всевъзможни обучителни стратегии за развиване на човешките запаси.
Economic.bg разпознава 15 истории на сполучливи планове, изпълнени през последните години в районите към Стара Загора, Перник и Кюстендил и финансирани със средства по кохезионната политика. Като част от плана „ Преход на опциите “, който „ Бранд Медия България “ извършва, екипът ни посети всяко от местата, с цел да опише образно по какъв начин европейските средства могат да оказват помощ и да бъдат от изгода за стопанската система и обществото, когато се оползотворяват съзнателно и се влагат в смислени хрумвания.
На страницата на електронната брошура „ Картографиране на положителни практики “ са побрани разнородни истории. Някои са огромни и елементарно забележими от всички поданици в покрайнината – като транспортните планове в Стара Загора и Перник. Ефекта от други хората може и да не усещат директно върху себе си, само че той е от голямо екологично значение – като рекултивацията на депа за боклуци, наред с други.
Има и редица планове, които раздвижват бизнес климата, основават и развиват работни места, задавайки евентуална посока за напредък на локалните стопански системи. В Радомир, да вземем за пример, се намира едно от най-големите предприятия в Югозападна България – „ АК Електрик “ – което благодарение на евросредства образова основни за пазара на труда машинни и електроинженери. С финансиране по линия европейската политика на доближаване пък старозагорската „ Кодкий Текнолоджис “ и кюстендилската „ АБ-Терм “ са получили шанса да се снабдят с „ мерцедеса на машините “ в личните си сфери, както те се показват, а оттова и с опцията да се конкурират на интернационалните пазари.
С кохезионни евросредства са изпълнени и планове от национално, даже европейско значение – като трансграничната газова връзка с Гърция. Благодарение на нея България стартира да получава неруски газ и по този начин последователно да се отърсва от дългогодишната си енергийна взаимозависимост.
Балансираният асортимент на планове и в обществената, и в частната сфера илюстрира целенасочения план средствата да се разпределят в изгода, от една страна, на бизнеса и стопанската система, а от друга – на жителите и околната среда.
Общото кратно сред всички тези, на пръв взор, доста разнородни истории – с изключение на позитивния резултат и положителното осъществяване – е и това, че са осъществени в трите въглищни района – Стара Загора, Перник и Кюстендил. Фокусът пада върху тях в подтекста на обезпечаването на равномерен и обективен преход към неутрална във връзка с климата стопанска система на най-засегнатите от трансформацията места.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
И са най-различни – от актуализирани учебни заведения, паркове и детски градини през нови електробуси и ремонтирани пътища до осъвременени производства и всевъзможни обучителни стратегии за развиване на човешките запаси.
Economic.bg разпознава 15 истории на сполучливи планове, изпълнени през последните години в районите към Стара Загора, Перник и Кюстендил и финансирани със средства по кохезионната политика. Като част от плана „ Преход на опциите “, който „ Бранд Медия България “ извършва, екипът ни посети всяко от местата, с цел да опише образно по какъв начин европейските средства могат да оказват помощ и да бъдат от изгода за стопанската система и обществото, когато се оползотворяват съзнателно и се влагат в смислени хрумвания.
На страницата на електронната брошура „ Картографиране на положителни практики “ са побрани разнородни истории. Някои са огромни и елементарно забележими от всички поданици в покрайнината – като транспортните планове в Стара Загора и Перник. Ефекта от други хората може и да не усещат директно върху себе си, само че той е от голямо екологично значение – като рекултивацията на депа за боклуци, наред с други.
Има и редица планове, които раздвижват бизнес климата, основават и развиват работни места, задавайки евентуална посока за напредък на локалните стопански системи. В Радомир, да вземем за пример, се намира едно от най-големите предприятия в Югозападна България – „ АК Електрик “ – което благодарение на евросредства образова основни за пазара на труда машинни и електроинженери. С финансиране по линия европейската политика на доближаване пък старозагорската „ Кодкий Текнолоджис “ и кюстендилската „ АБ-Терм “ са получили шанса да се снабдят с „ мерцедеса на машините “ в личните си сфери, както те се показват, а оттова и с опцията да се конкурират на интернационалните пазари.
С кохезионни евросредства са изпълнени и планове от национално, даже европейско значение – като трансграничната газова връзка с Гърция. Благодарение на нея България стартира да получава неруски газ и по този начин последователно да се отърсва от дългогодишната си енергийна взаимозависимост.
Балансираният асортимент на планове и в обществената, и в частната сфера илюстрира целенасочения план средствата да се разпределят в изгода, от една страна, на бизнеса и стопанската система, а от друга – на жителите и околната среда.
Общото кратно сред всички тези, на пръв взор, доста разнородни истории – с изключение на позитивния резултат и положителното осъществяване – е и това, че са осъществени в трите въглищни района – Стара Загора, Перник и Кюстендил. Фокусът пада върху тях в подтекста на обезпечаването на равномерен и обективен преход към неутрална във връзка с климата стопанска система на най-засегнатите от трансформацията места.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ