Румъния иска НАТО да създаде мисия в Черно море
„ Черно море е място, към което руснаците имат голям интерес “, сподели той. „ То би трябвало да бъде предпазено. Румъния има мощен интерес НАТО да обезпечи тази отбрана “.
По образеца на Балтика и Арктика
Миналата година НАТО започва две задачи. Baltic Sentry цели да противодейства на зачестилите случаи на бойкот на подводни кабели. Eastern Sentry има за задача да укрепи уязвимата противовъздушна защита на източния фланг.
Миналата седмица алиансът разгласи и Arctic Sentry. Според изявления това е станало и в опит да бъде укротен Доналд Тръмп, откакто той заплаши да анексира Гренландия, базирайки се на закани за сигурността.
Според Мирута в този момент е време за аналогична самодейност в Черно море. Той предложи задача „ Black Sea Sentry “, защото Букурещ изпитва компликации да реагира на съветската дронова война против Украйна.
От НАТО обявиха пред POLITICO, че алиансът ще „ продължи да приспособява “ задачата Eastern Sentry в отговор на „ безразсъдните нарушавания на въздушното пространство, в това число в Румъния “. По думите на представител на пакта се работи взаимно с Букурещ за в допълнение подсилване на защитата.
Над дузина дронови нарушавания
Румъния, която има 650-километрова граница с Украйна, е записала повече от дузина навлизания на дронове от началото на пълномащабната съветска инвазия през 2022 година
В отговор Букурещ промени законодателството си, с цел да може да смъква безпилотни апарати. Разположи спомагателни войски по границата. Закупи и нова американска система за битка с дронове Merops. Нарушенията обаче не престават.
„ Виждаме дронове, които минават над Черно море към Украйна. Активността се усилва “, сподели Мирута. Той акцентира, че е мъчно да се следи непрестанно цялата територия. Ресурсите се концентрират главно в регионите с население.
Близостта на украинския бряг по река Дунав в допълнение усложнява обстановката. „ Трудно е румънската войска да реши дали дрон, който идва, ще спре от другата страна или не “, уточни министърът.
Рискове по море и енергийни обекти
Според Оана Попеску-Замфир, шеф на букурещкия мозъчен концерн GlobalFocus Center, съветската опасност не се изчерпва с въздушни нарушавания. Москва ускорява наличието си в Черно море. Това разкрива „ голям недостиг “ в разузнаването, наблюдението и разпознаването на закани.
Тя обърна внимание и на плана Neptun Deep. Очаква се той да стартира рандеман на газ през идната година. Това усилва риска от хибридни дейности, в това число саботажи, заглушаване на GPS сигнали и съмнително държание на съветски кораби.
Според нея НАТО може да разположи подводни дронове, да ускори сателитното наблюдаване и да централизира мониторинга на района.
Спор за ресурсите
Идеята среща и песимизъм. Някои съдружници се притесняват, че сходна задача ще разтегне още повече лимитираните запаси на алианса. Дипломат от НАТО, поискал анонимност, съобщи, че не вижда „ мощен вкус “ за нова самодейност поради към този момент натоварения модел на силите.
За Мирута обаче въпросът е обвързван със заслужено систематизиране на тежестта. „ Има запаси, съсредоточени в Балтийско море. Но те са нужни и в Черно море “, сподели той. „ Нека ги разпределим по почтен метод по целия източен фланг – от Черно до Балтийско море “.
По образеца на Балтика и Арктика
Миналата година НАТО започва две задачи. Baltic Sentry цели да противодейства на зачестилите случаи на бойкот на подводни кабели. Eastern Sentry има за задача да укрепи уязвимата противовъздушна защита на източния фланг.
Миналата седмица алиансът разгласи и Arctic Sentry. Според изявления това е станало и в опит да бъде укротен Доналд Тръмп, откакто той заплаши да анексира Гренландия, базирайки се на закани за сигурността.
Според Мирута в този момент е време за аналогична самодейност в Черно море. Той предложи задача „ Black Sea Sentry “, защото Букурещ изпитва компликации да реагира на съветската дронова война против Украйна.
От НАТО обявиха пред POLITICO, че алиансът ще „ продължи да приспособява “ задачата Eastern Sentry в отговор на „ безразсъдните нарушавания на въздушното пространство, в това число в Румъния “. По думите на представител на пакта се работи взаимно с Букурещ за в допълнение подсилване на защитата.
Над дузина дронови нарушавания
Румъния, която има 650-километрова граница с Украйна, е записала повече от дузина навлизания на дронове от началото на пълномащабната съветска инвазия през 2022 година
В отговор Букурещ промени законодателството си, с цел да може да смъква безпилотни апарати. Разположи спомагателни войски по границата. Закупи и нова американска система за битка с дронове Merops. Нарушенията обаче не престават.
„ Виждаме дронове, които минават над Черно море към Украйна. Активността се усилва “, сподели Мирута. Той акцентира, че е мъчно да се следи непрестанно цялата територия. Ресурсите се концентрират главно в регионите с население.
Близостта на украинския бряг по река Дунав в допълнение усложнява обстановката. „ Трудно е румънската войска да реши дали дрон, който идва, ще спре от другата страна или не “, уточни министърът.
Рискове по море и енергийни обекти
Според Оана Попеску-Замфир, шеф на букурещкия мозъчен концерн GlobalFocus Center, съветската опасност не се изчерпва с въздушни нарушавания. Москва ускорява наличието си в Черно море. Това разкрива „ голям недостиг “ в разузнаването, наблюдението и разпознаването на закани.
Тя обърна внимание и на плана Neptun Deep. Очаква се той да стартира рандеман на газ през идната година. Това усилва риска от хибридни дейности, в това число саботажи, заглушаване на GPS сигнали и съмнително държание на съветски кораби.
Според нея НАТО може да разположи подводни дронове, да ускори сателитното наблюдаване и да централизира мониторинга на района.
Спор за ресурсите
Идеята среща и песимизъм. Някои съдружници се притесняват, че сходна задача ще разтегне още повече лимитираните запаси на алианса. Дипломат от НАТО, поискал анонимност, съобщи, че не вижда „ мощен вкус “ за нова самодейност поради към този момент натоварения модел на силите.
За Мирута обаче въпросът е обвързван със заслужено систематизиране на тежестта. „ Има запаси, съсредоточени в Балтийско море. Но те са нужни и в Черно море “, сподели той. „ Нека ги разпределим по почтен метод по целия източен фланг – от Черно до Балтийско море “.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ