17 години след членството на България в ЕС съдът в

...
17 години след членството на България в ЕС съдът в
Коментари Харесай

Съдът на ЕС позволи на чужденци да купуват земеделска земя в България

17 години след участието на България в Европейски Съюз съдът в Люксембург анулира ограничаването жители на Европейски Съюз да получават земеделска земя в България. Рестрикциите трябваше да отпаднат още през 2014 година, само че вместо това, с промени в Закона за собствеността и използването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в прорез с европейското право, страната сложи изкуствени законови забрани, които ѝ докараха наказателна процедура от Европейска комисия. Сега решението на Съда на Европейски Съюз влиза неотложно в действие и към този момент няма спънка жители на Европейски Съюз да купуват ниви у нас.

Как бяха наложени изкуствените бариери

Изкуствените бариери бяха вкарани с новия член 3в от Закона за собствеността и използването на земеделските земи. Те споделят - " право на благосъстоятелност върху аграрни земи могат да получават физически или юридически лица, които са обитавали или са открити в Република България повече от 5 години ", като правилото не се ползва единствено при заместничество по закон.

В четвъртък обаче Съдът на Европейски Съюз постанови: " Член 63 Договор за функционирането на Европейския съюз би трябвало да се пояснява в смисъл, че не позволява правна уредба на страна членка, по силата на която придобиването на право на благосъстоятелност върху аграрни земи, намиращи се на нейна територия, е обусловено от условието приобретателят да е обитавал повече от пет години в тази страна членка ", предаде lex.bg.

Предисторията

Пет години след присъединението на България към Европейски Съюз, жителите на съюза и на страните в Европейското икономическо пространство (ЕИП) получиха правото да получават неземеделска земя в страната. От 2012 година те и сдруженията, които са записали в България, както и непознатите компании от страните от Европейски Съюз и ЕИП, могат да имат неземеделска земя.

За земеделската земя рестриктивните мерки трябваше да отпаднат от 1 януари 2014 година Вместо това да се случи, с член 3в ЗСПЗЗ беше въведено ново условие за всички, които желаят да я придобият – да са обитавали най-малко 5 години в България.

Правилото, което вкарва тази наредба, е общо за всички жители – български и задгранични и от него следва, че физически лица, които най-малко през последните 5 години не са обитавали или не са открити в България, нямат право да получават земеделска земя с какъвто и да е тип договорка. Що се отнася до юридическите лица, условието за регистрация най-малко 5 години преди придобиването на земята, може да бъде преодоляно, в случай че съдружниците (или учредителите на АД) дават отговор на условията за престояване или уточненост.

Чл. 3в ЗСПЗЗ е предложение на депутати от Българска социалистическа партия, като в законопроекта им няма претекстове за въвеждането на ограничаването.

През 2014 година президентът Росен Плевнелиев постанова несъгласие на смяната, като отбелязва, че на процедура наредбата планува неприемливо ограничаване на българските жители, като им вкарва условие за уседналост. А за жителите на Европейски Съюз акцентира, че България не може след датата на присъединението си към съюза да вкарва спомагателни ограничаващи условия за придобиване на земя, тъй като по този начин едностранно лимитира на правото на определяне (по член 49 и сл. от Договора за действието на Европейския съюз) и на свободно придвижване на капитали (по член 63 и сл. от Договора за действието на Европейския съюз).

След приемането на член 3в ЗСПЗЗ Европейската комисия стартира наказателна процедура.

До днешното решение на Съд на Европейския съюз, по силата на което чл.3в ЗСПЗЗ към този момент няма да се ползва, се стигна поради преюдициално питане от Районния съд в Бургас. То е по дело на австриец против сина на негов другар българин и три ниви в бургаско.

Решението на съда

Преди да стигне до извода, че член 3в ЗСПЗЗ е несъответстващ с правото на Европейски Съюз, съдът в Люксембург изследва задачите, с които е призната наредбата. Те са изложени по този начин пред него от РС-Бургас: „...въвеждайки ограничавания за вложенията в български аграрни земи, тази национална наредба има за цел да подсигурява, че тези аграрни земи ще не престават да се употребяват съгласно тяхното предопределение. Тази пълномощия прецизира, че спекулативните покупко-продажби със земеделска земя, както и продажбата на такава на задгранични вложители, чиято цел е потреблението на земята за други цели, биха довели до доста понижаване на обработваемата земя, както и до обвързваното с него изгубване както на дребните, по този начин и на огромните български аграрни производители ".

Съд на Европейския съюз показва, че въпреки сами по себе си такива цели да са от общ интерес и да могат да обосноват ограничавания на свободното придвижване на капитали, въпреки всичко тези ограничавания би трябвало да бъдат подобаващи и действително да водят до постигането им.

В решението се установи, че член 3в ЗСПЗЗ планува единствено обвързване за престояване, а не и обвързване парцелът да се експлоатира персонално. „ Следователно се оказва, че такава мярка сама по себе си не е от естество да подсигурява постигането на посочената цел земеделските земи, намиращи се на българска територия, да не престават да се употребяват съгласно тяхното предопределение ", заключава Съд на Европейския съюз.

А за другата цел на чл.3в ЗСПЗЗ – да предотврати придобиването на аграрни земи с чисто спекулативна цел, съдът в Люксембург декларира: „...вярно е, че обсъжданата по основното произвеждане правна уредба може да докара до понижаване на броя на евентуалните приобретатели на аграрни земи, тъй че тя би могла да докара до понижаване на натиска върху пазара на аграрни земи. Предвиденото в тази правна уредба условие за престояване обаче единствено по себе си не подсигурява, че земеделските земи ще се получават, с цел да бъдат употребявани за земеделие, или най-малко с неспекулативна цел ".

След като установи, че мярката на процедура не реализира плануваните цели, Съд на Европейския съюз се заема да ревизира пропорционалността ѝ.

„ За задачата на тази преценка би трябвало да се държи сметка за събитието, че посоченото обвързване лимитира освен свободното придвижване на капитали, само че и правото на приобретателя да избира свободно своето местопребиваване, което при все че му се подсигурява от член 2, параграф 1 от Протокол № 4 към Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 година ", показва съдът.

И заключава, че задължението за престояване в член 3в ЗСПЗЗ е изключително ограничаващо.

В решението се разясняват и вероятните други ограничения, с които България би могла да ограничи придобиването на земеделска земя със спекулативна цел и да подсигурява, че ще се употребява по предопределение. Примери за такива е дала Европейската комисия – „ ограничения, с които се вкарва да вземем за пример облагане с по-високи налози на покупко-продажбите за препродажба на аграрни земи скоро откакто са добити, или още условието за забележителен най-малък период на договорите за наем на аграрни земи ". „ Може също да съставлява мярка, засягаща в по–малка степен свободното придвижване на капитали, въвеждането на право на предпочтително изкупуване в интерес на арендаторите, при което да е допустимо — в случай че последните не придобият съответния парцел — физически или юридически лица, чиято активност не е обвързвана със селскостопанския бранш, да придобият въпросния парцел, при изискване обаче да запазят предназначението му ", добавя Съд на Европейския съюз.
Източник: skandal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР