Първият ни професор по ботаника е обожавал Рила и Родопите
16 август, 1889 година С. Мала Църква-Рилски манастир. Минах по елементарния път през Кобилино Бранище. Небето беше облачно. Гъсти мъгли бяха се надвесили съвсем над самото село. Надявайки се за по-благоприятно време, аз се взех решение с един сигурен лидер да ходя напред. Край селото към този момент беше захванал да цъфти мразовецът (Colchicum Autumnale).
17 август, 1889 година Рилски манастир. Всички върхове към манастира са скрити в облаци и непрекъснато вали дъжд. След обед ходихме на Постницата и от там се качвах на скалистите ближни скатове. Събрах много редки растения, само че дъждът от ден на ден се усилваше... Между облаците се виждаше, че Попова-Шапка, Елени-върх и други прилежащи върхове са се покрили с нов сняг.
18 август, 1889 година Рилски манастир-Самоков. В този ден температурата още повече от през вчерашния ден се понизи. Това ме принуди към този момент да се връщам в София. Понеже неизсушените още растения бях оставил в Самоков, трябваше обратно да се връщам отново през Кобилино Бранище... Каква бърза и редка смяна! Тук по постоянно зелените лятно време алпийски морави преди два деня събирах гиздавите азурни тинтеви и огненочервения планински калеш. Аз се очудвах кое по-напред да групирам и кое да преглеждам. А в този момент? Снегът под нас засегаше до колене.
Това раказва за експедициите си по Рила и Родопите в труда си „ Родопите и Рилската планина и нихната растителност “ 30-годишният по това време Стефан Георгиев. Вълнуващият роман за перипетиите към събиране на типовете са единствено дребна част от пространната му обява, която след това ще се употребява и от зоолози, и от географи.
За доста хора светът на растенията е неразбираем – някакви зеленини, лишени от имена, до които рядко се докосваш. За ботаниците това е осквернение. А на Стефан Георгиев се падат доста първи неща. Автор е на първия теоретичен труд по ботаника, написан от българин (Beitrag zur vergleichenden Anatomie der Chenopodiaceen„ 1887), първооткривател е на стотици нови растителни типове, основател е на хербарии с над 50 000 типове, първи професор и създател на ботаническия институт към СУ. Тази година делото му бе почетено около огромна годишнина – 130 години на основаната от него университетска ботаническа градина.
Най-добре квалифицираният човек на вярното място
За огромния принос на проф. Стефан Георгиев описа преди време в една от скъпите рубрики на стратегия „ Христо Ботев “ на БНР – „ Радиоенциклопедия “, проф. Стефан Станев, едно от огромните имена измежду откривателите на историята на българската ботаника. Стефан Георгиев е роден през 1859 година в Болград и е приключил фамозната болградска гимназия „ Св. св. Кири и Методий “. Като доста бесарабски българи след освобождението на България идва в родината на родителите си, в която се откриват доста благоприятни условия за работа и учене. С тази тапия вратите му се отварят елементарно и става преподавател във Варна, Дупница, София, споделя Станев. Младият преподавател бързо се откроява и е изпратен със стипендия да приключи висше обучение по естествени науки – първо в Прага, след това в Лайпциг, където пази дисертация в региона на анатомия на растенията.
В България младият академик го чака доста работа. През 1891 година - 3 година след основаването му, към Софийския университет се основава Катедра по естествени науки. Георгиев е назначен за първия професор по ботаника.
По ридовете на планините в разкриване на венерини пантофки
1500 обявени типа, 102 типа от 25 рода – нови за България. Такава е сухата статистика за резултата от тежката работа на терен на Георгиев и още по-младите му сътрудници. Ентусиазмът от тези първи научни експедиции за проучване на флората на България може да се съпостави с откриването на нови земи, описват учените. По това време част от растителните типове у нас са познати от труда Flora Orientalis, други попадат в проучвания на европейската флора, споделя проф. Станев. Систематизирането на тази информация е пионерска работа, като доста от типовете се откриват за пръв път. Голямата пристрастеност на Георгиев е Рила – по това време дива и непозната планина. Основната база е Рилският манастир, а подслон по пътя дават най-вече пастирски колиби.
Една от най-романтичните истории от тези експедиции е откриването на венерината пантофка. Както постоянно се случва, това става инцидентно, когато двама студенти се залутали край Бачковския манастир. Двамата се връщат със забавяне при останалите, носейки в ръцете си чудно цвете. Професорът го разпознава като венерина пантофка.
„ Стъблата високи, до 50 см, рехаво пухести и с разпръснати жлезисти власинки, в основата с няколко кафяви ципести влагалища. Листата 3-5, елиптични до продълговато-овални, заострени, рехаво-пухести, с ясни жилки “. Така звучи част от описанието на една от най-красивите диви орхидеи – Cypripedium calceolus. Видът е в Червената книга на България със статут „ сериозно заплашен “. С опазването му в наши дни са заети учени като доцент Антоанета Петрова, Ирина Герасимова, Росен Василев, Диана Венкова. Екипът, който работи по проект за запазване на цветето, е удостоверил двете известни залежи – откритото от Стефан Георгиев находище в Добростанския масив, в региона на връх Червената стена, и ново находище в Девинска планина, открито през 2012 година
На името на самия Георгиев на собствен ред са кръстени обособени екземляри, в това число тип дива мравка, открита у нас при експедицията на швейцарския експерт Огюст Орел.
Немско обучение и българско ботаническо благосъстояние
Стефан Георгиев е бил окуражен България да не отстъпва по нищо на западните университети в региона на ботаниката и е почнал систематична работа по създаване и на хербарии, и на лаборатория, и на ботаническа градина. Така в центъра на София през 1892 година се ражда университетската ботаническа градина. При откриването й в двора й е засаден дъб, а измежду корените му цар Фердинанд I – самият той буен ботаник, слага златна пара. Ботаническата градина работи и до през днешния ден, въпреки и със мощно орязана повърхност около разрастването на града. Към нея в миналото е спадала и територията на Докторската градинка, употребена като разсадник за овошки, както и площта сред нея и актуалната градина, споделя пред стратегия „ Христо Ботев “ на БНР доктор Красимир Косев, шеф на Университетската ботаническа градина.
Работата по всички тези планове и продължителните експедиции на терен поставят без време завършек на живота на първия български ботаник. Стефан Георгиев се простудява в Стара планина, като се постанова да търси лекуване в чужбина. След завръщането си обаче заболява от туберкулоза. Успява да я надвие, само че единствено краткотрайно. Така през 1900 година България губи своя първи професор по ботаника, едвам 41-годишен. Но делото му остава, тъй като както споделя самият той - какво е един ботаник за голямото естествено благосъстояние на България и за планини като Рила и Родопа:
„ Нихните върхове по този начин високо се издигат, нихните вериги, долини, поляни, реки и езера съставляват подобен лабиринт и подобен шир, щото за проучването им се изискват многочислени екскурзии освен на един или двама, а на мнозина ботаници “.
17 август, 1889 година Рилски манастир. Всички върхове към манастира са скрити в облаци и непрекъснато вали дъжд. След обед ходихме на Постницата и от там се качвах на скалистите ближни скатове. Събрах много редки растения, само че дъждът от ден на ден се усилваше... Между облаците се виждаше, че Попова-Шапка, Елени-върх и други прилежащи върхове са се покрили с нов сняг.
18 август, 1889 година Рилски манастир-Самоков. В този ден температурата още повече от през вчерашния ден се понизи. Това ме принуди към този момент да се връщам в София. Понеже неизсушените още растения бях оставил в Самоков, трябваше обратно да се връщам отново през Кобилино Бранище... Каква бърза и редка смяна! Тук по постоянно зелените лятно време алпийски морави преди два деня събирах гиздавите азурни тинтеви и огненочервения планински калеш. Аз се очудвах кое по-напред да групирам и кое да преглеждам. А в този момент? Снегът под нас засегаше до колене.
Това раказва за експедициите си по Рила и Родопите в труда си „ Родопите и Рилската планина и нихната растителност “ 30-годишният по това време Стефан Георгиев. Вълнуващият роман за перипетиите към събиране на типовете са единствено дребна част от пространната му обява, която след това ще се употребява и от зоолози, и от географи.
За доста хора светът на растенията е неразбираем – някакви зеленини, лишени от имена, до които рядко се докосваш. За ботаниците това е осквернение. А на Стефан Георгиев се падат доста първи неща. Автор е на първия теоретичен труд по ботаника, написан от българин (Beitrag zur vergleichenden Anatomie der Chenopodiaceen„ 1887), първооткривател е на стотици нови растителни типове, основател е на хербарии с над 50 000 типове, първи професор и създател на ботаническия институт към СУ. Тази година делото му бе почетено около огромна годишнина – 130 години на основаната от него университетска ботаническа градина.
Най-добре квалифицираният човек на вярното място
За огромния принос на проф. Стефан Георгиев описа преди време в една от скъпите рубрики на стратегия „ Христо Ботев “ на БНР – „ Радиоенциклопедия “, проф. Стефан Станев, едно от огромните имена измежду откривателите на историята на българската ботаника. Стефан Георгиев е роден през 1859 година в Болград и е приключил фамозната болградска гимназия „ Св. св. Кири и Методий “. Като доста бесарабски българи след освобождението на България идва в родината на родителите си, в която се откриват доста благоприятни условия за работа и учене. С тази тапия вратите му се отварят елементарно и става преподавател във Варна, Дупница, София, споделя Станев. Младият преподавател бързо се откроява и е изпратен със стипендия да приключи висше обучение по естествени науки – първо в Прага, след това в Лайпциг, където пази дисертация в региона на анатомия на растенията.
В България младият академик го чака доста работа. През 1891 година - 3 година след основаването му, към Софийския университет се основава Катедра по естествени науки. Георгиев е назначен за първия професор по ботаника.
По ридовете на планините в разкриване на венерини пантофки
1500 обявени типа, 102 типа от 25 рода – нови за България. Такава е сухата статистика за резултата от тежката работа на терен на Георгиев и още по-младите му сътрудници. Ентусиазмът от тези първи научни експедиции за проучване на флората на България може да се съпостави с откриването на нови земи, описват учените. По това време част от растителните типове у нас са познати от труда Flora Orientalis, други попадат в проучвания на европейската флора, споделя проф. Станев. Систематизирането на тази информация е пионерска работа, като доста от типовете се откриват за пръв път. Голямата пристрастеност на Георгиев е Рила – по това време дива и непозната планина. Основната база е Рилският манастир, а подслон по пътя дават най-вече пастирски колиби.
Една от най-романтичните истории от тези експедиции е откриването на венерината пантофка. Както постоянно се случва, това става инцидентно, когато двама студенти се залутали край Бачковския манастир. Двамата се връщат със забавяне при останалите, носейки в ръцете си чудно цвете. Професорът го разпознава като венерина пантофка.
„ Стъблата високи, до 50 см, рехаво пухести и с разпръснати жлезисти власинки, в основата с няколко кафяви ципести влагалища. Листата 3-5, елиптични до продълговато-овални, заострени, рехаво-пухести, с ясни жилки “. Така звучи част от описанието на една от най-красивите диви орхидеи – Cypripedium calceolus. Видът е в Червената книга на България със статут „ сериозно заплашен “. С опазването му в наши дни са заети учени като доцент Антоанета Петрова, Ирина Герасимова, Росен Василев, Диана Венкова. Екипът, който работи по проект за запазване на цветето, е удостоверил двете известни залежи – откритото от Стефан Георгиев находище в Добростанския масив, в региона на връх Червената стена, и ново находище в Девинска планина, открито през 2012 година
На името на самия Георгиев на собствен ред са кръстени обособени екземляри, в това число тип дива мравка, открита у нас при експедицията на швейцарския експерт Огюст Орел.
Немско обучение и българско ботаническо благосъстояние
Стефан Георгиев е бил окуражен България да не отстъпва по нищо на западните университети в региона на ботаниката и е почнал систематична работа по създаване и на хербарии, и на лаборатория, и на ботаническа градина. Така в центъра на София през 1892 година се ражда университетската ботаническа градина. При откриването й в двора й е засаден дъб, а измежду корените му цар Фердинанд I – самият той буен ботаник, слага златна пара. Ботаническата градина работи и до през днешния ден, въпреки и със мощно орязана повърхност около разрастването на града. Към нея в миналото е спадала и територията на Докторската градинка, употребена като разсадник за овошки, както и площта сред нея и актуалната градина, споделя пред стратегия „ Христо Ботев “ на БНР доктор Красимир Косев, шеф на Университетската ботаническа градина.
Работата по всички тези планове и продължителните експедиции на терен поставят без време завършек на живота на първия български ботаник. Стефан Георгиев се простудява в Стара планина, като се постанова да търси лекуване в чужбина. След завръщането си обаче заболява от туберкулоза. Успява да я надвие, само че единствено краткотрайно. Така през 1900 година България губи своя първи професор по ботаника, едвам 41-годишен. Но делото му остава, тъй като както споделя самият той - какво е един ботаник за голямото естествено благосъстояние на България и за планини като Рила и Родопа:
„ Нихните върхове по този начин високо се издигат, нихните вериги, долини, поляни, реки и езера съставляват подобен лабиринт и подобен шир, щото за проучването им се изискват многочислени екскурзии освен на един или двама, а на мнозина ботаници “.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ