15 април е обявен за Световен ден на културата. Отбелязва

15 април е разгласен за Световен ден на културата. Отбелязва се от 1998 година по самодейност на Международната лига за отбрана на културата.

Посветен е на годишнина от подписването през 1935 във Вашингтон на първия в света интернационален контракт на паметниците на културата, на художествените и научните институции и техния личен състав в спокойно време и по време на въоръжен спор, прочут като Пакт Рьорих. Договорът утвърждава Знамето на мира като интернационално приет байрак за отбрана на културните полезности.

Знакът на Знамето на мира (алена окръжност с три алени сфери в средата на бял фон) е основан от съветския художник Николай Рьорих.



Темата разяснява в “Нашият ден “ проф. Зарко Ждраков от НХА, катедра „ Изкуствознание “:

“Искам на първо място да пожелая на хората на културата и сътрудниците ми здраве, с цел да можем да творим. Ако човек обича материята, с която се занимава, няма подозрение, че ще реализира нещо.

При опазването на културата и изкуството в България има огромни проблеми, които вървят от десетилетия. “



На 14.04.2022 година в изложба „ Академия “ Катедра „ Изкуствознание “ беше показана книгата на проф. Ждраков - “Авторовият знак като самоидентификация във образните изкуства от античността до XX век ”:

“ Избрах тази тематика, тъй като тя отсъства в историография на изкуството, до момента не е обръщано внимание на мястото на художника като знак в неговото художествено-идейно пространство. Обикновено създателите участват в история на изкуството през биографиите си и техните известни творби, анализът се е фокусирал постоянно върху тази проблематика. Моето проучване е ориентирано точно към това знаково наличие на художника. “, споделя създателят.

Чуйте цялостния диалог в звуковия файл.

Проф. доктор Зарко Ждраков е изкуствовед, учител по история на остарялото българско изкуство в катедра „ Изкуствазнание “ в Националната художествена академия от 1992 година, както и в департамент „ История “ в Нов български университет от 1999 година Той е експерт по история на античното и средновековното българско изкуство, иконографията, епиграфиката, палеографията и автографирането.

Книгата „ Авторовият знак като самоидентификация във образните изкуства от античността до ХХ век “ е дълготраен труд, чието начало е сложено през 1996 година с проучвателен план в НХА на тематика: „ Подписите на старите майстори “.