Първата батерия в света
14 сантиметра висока и с обиколка 8, първата батерия в света наподобява по-скоро като някакво примитивно грънчарско изкуство, в сравнение с като някаква технология. Въпреки че множеството специалисти са съгласни, че устройството е произвеждало електричество, има малко изясненост защо тъкмо се е употребило това електричество.
Археолози, които търсят „ доказателства за библейските предания като Дървото на познанието и потопа на Ной “, в Куджу Рабу покрай Багдад, Ирак, откриват батерията през юни 1936 година Тя съставлява объл керамичен буркан и съдържа:
Въпреки че в този момент има разногласия кой в действителност е основал по този начин наречената багдадска батерия, в началото:
Партски боец, изобразен на римската Траянова колона
През 1938 година устройството е подложено на деликатен разбор за първи път от шефа на иранския департамент по антики Вилхелм Кониг. Днес множеството източници към момента go датират към 200 година прочие н. е., макар че мнозина настояват, че има малко археологически доказателства за научни или софтуерни достижения от най-вече воюващия партски народ.
Редица специалисти, в това число някои от Британския музей, отдават произхода на батерията на една по-късна просвета, сасанидската (225-640 година сл. Хр.), частично заради доста сходни „ устройства… открити в къщата на вълшебник “, покрай Селевкия на Тигър, които датират от този интервал.
Знаме на Сасанидската империя
Въпреки че първоначално някои оспорват теорията, че е батерия, по-задълбочено изследване на багдадската находка сподели, че „ батерия “ е най-правдоподобното пояснение за нея:
В допълнение към уплътненията, багдадската батерия „ демонстрира признаци на разяждане и проби сочат, че в нея е имало някаква киселинна течност като оцет или вино “.
Photo by from
Директорът Кониг първоначално допуска, че „ серия от такива кафези [батерии], свързани с железни пръти, сходни на тел, ще обезпечат задоволително сила за галванопластика “ или позлатяване – преместване на тъничък пласт от доблестен метал върху друга повърхнина. През 1978 година шефът на Музея Ромер и Пелизей, доктор Арн Егебрехт, съумява да извърши галванизация по този метод; обаче не съществува нито някаква писмена документи, нито фотографски доказателства за този опит. Има малко доказателства в поддръжка на теорията за галванопластиката като цяло. Първо, батерията не е доста мощна и в действителност създава единствено 0,5 волта, една трета от напрежението на една алкална батерия AAA. И второ:
В допълнение, както означи един откривател: „ Проблемно е също, че при разкопките в Куджу Рабу не са открити галванични предмети “.
Редица хора допускат, че батериите са употребявани за облекчение на болката:
Трето предложение е, че магьосниците и жреците са употребявали батериите, с цел да провокират благоговение. Например, в случай че няколко акумулатори се струпат в долната част на един фундамент:
