Хора се отказват от втора пенсия
137,35 млн. лв., насъбрани за втора пенсия, са били трансферирани в Сребърния фонд през предходната година. Това демонстрира годишният доклад за активността на Сребърния фонд през 2022 година Хората, които се обезпечават наложително за втора пенсия, имат право да трансферират парите си от универсалните пенсионни фондове в държавното публично обезпечаване и да взимат единствено държавна пенсия.
Тогава сумата, насъбрана в партидите им, се трансферират в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, прочут като Сребърния фонд. След това, когато този човек стартира да получава държавна пенсия, трансферират средствата от Сребърния фонд във фонд “Пенсии ” на ДОО.
Така те няма да получават понижена държавна пенсия. В момента тя се понижава с към 9-10 на 100, само че процентът ще пораства през идващите години.
Според данните в доклада на Сребърния фонд през 2022 година по сметка на Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система са трансферирани от/за централния бюджет средства в чист размер на 133,6 млн. лева Съгласно Закона за Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система (ЗДФГУДПС) в интерес на фонда се отчисляват от централния бюджет средства от паричните приходи от приватизация и приходите от концесии, регистрирани по държавния бюджет, двадесет и пет на 100 от регистрирания за съответната бюджетна година остатък по държавния бюджет, както и доходи от други източници, избрани със закон или с акт на Министерския съвет. В последните години отчисления за сметка на източника остатък по държавния бюджет няма, поради на това, че бюджетното салдо е недостиг.
Към 31.12.2022 година по сметка на фонда са постъпили лихви в размер на 10,9 млн. лева По-голямата част от парите във фонда са подадени в обособена сметка в Българска народна банка.
През месец декември 2022 година беше осъществен трансфер по бюджета на ДОО в размер на 107,5 млн. лева Ресурсът беше обезпечен в границите на постъпилите по сметката на фонда средства по член 129, алинея 12 от КСО през 2022 година Така общият паричен запас към края на 2022 година по сметка на Сребърния фонд в Българска народна банка е в размер на 3,695 милиарда лева
istock
Данните на фонда демонстрират още, че разноските за пенсии нарастват през последните години. Така през 2021 година те са били 8,4% от Брутният вътрешен продукт без изплащаните спомагателни суми към пенсиите и 10,2% от Брутният вътрешен продукт с включени спомагателни суми. През 2022 година се чака разноските за пенсии да доближат 9,6% от Брутният вътрешен продукт без спомагателните суми към пенсиите и 10,1% от Брутният вътрешен продукт с включени спомагателни суми.
В интервала 2023-2025 година процентът на разноските за пенсии от прогнозния Брутният вътрешен продукт ще доближи най-високата си стойност за целия планиран интервал от 11,6%. След 2025 година делът на разноските за пенсии от Брутният вътрешен продукт ще стартира да понижава, достигайки най-ниската си стойност от 9,6% в интервала 2042-2047 година, след което се чака растеж до 10,0% в 2060 година, следван от слаб спад до 9,9% в края на прогнозния интервал.
Влияние върху динамичността на разноските за пенсии в дълготраен проект ще оказва и предоставената опция на обезпечените лица, родени след 1959 година, които до август 2015 година се осигуряваха наложително в ДОО (I стълб) и в повсеместен пенсионен фонд (II стълб), да трансформират обезпечаването си и да преминат към обезпечаване единствено в първия дирек с увеличена осигурителна вноска. Най-силно позитивно влияние върху дълготрайното финансово положение на ДОО по принцип оказват по-висок стопански напредък, съпроводен с по-висока претовареност, по-ниска безработица и по-високи трудови хонорари.
Не избираме сами къде да трупаме пари за втора пенсия
Дългосрочната бюджетна прогноза за развиването на държавната пенсионна система е създадена от Националния застрахователен институт при параметрите на настоящото към 1 ноември 2022 година законодателство в региона на пенсиите и наредбите на КСО. При правенето на прогнозата за пенсиите в интервала 2022-2070 година е употребена демографска прогноза на Евростат от 2019 година и есенната макроикономическа прогноза за интервала 2022-2025 година на Министерството на финансите и прогнозата за определени макроикономически знаци за интервала 2026-2070 година
В последните години бяха подхванати значими стъпки в отговор на демографския напън върху държавната пенсионна система. С промяната от 2015 година се сътвориха условия по едно и също време за повишение на приходите от осигурителни вноски, надлежно за ограничение растежа на разноските за пенсии с въвеждане на по-строги условия за придобиване право на пенсия за застрахователен стаж и възраст. Отчетени са и плановете, свързани с увеличение на минималните размери на пенсиите за трудова активност и на оптималния размер на пенсиите. В отчета е осъществен разбор на резултатите от базовия сюжет, който отразява развиването на фондовете на държавното публично обезпечаване (ДОО) до 2070 година
istock
Изследват се индикатори, свързани с демографските фактори и оценка на приходите от осигурителни вноски, както и индикатора разноски за пенсии, отнесени към прогнозния Брутният вътрешен продукт. Друг значим индикатор за финансовото положение на системата е коефициентът на заменяне на прихода, който е главен измерител на адекватността на пенсионните заплащания. Провежданите в последните години пенсионни политики спомагаха за повишение адекватността на пенсиите. В комбиниране с политиките по приходите, тяхното краткосрочно влияние върху финансовото положение на държавната пенсионна система бе овладяно с помощта на повишените доходи от осигурителни вноски. От друга страна, в средносрочен и дълготраен проект тези промени в параметрите на политиките се отразяват и върху разноските за пенсии. Средносрочните и дълготрайни резултати върху разноските бяха усилени от други решения, най-много свързани с минималните размери на пенсиите за трудова активност и с оптималния размер на пенсиите, се показва в годишния доклад.
Тогава сумата, насъбрана в партидите им, се трансферират в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, прочут като Сребърния фонд. След това, когато този човек стартира да получава държавна пенсия, трансферират средствата от Сребърния фонд във фонд “Пенсии ” на ДОО.
Така те няма да получават понижена държавна пенсия. В момента тя се понижава с към 9-10 на 100, само че процентът ще пораства през идващите години.
Според данните в доклада на Сребърния фонд през 2022 година по сметка на Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система са трансферирани от/за централния бюджет средства в чист размер на 133,6 млн. лева Съгласно Закона за Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система (ЗДФГУДПС) в интерес на фонда се отчисляват от централния бюджет средства от паричните приходи от приватизация и приходите от концесии, регистрирани по държавния бюджет, двадесет и пет на 100 от регистрирания за съответната бюджетна година остатък по държавния бюджет, както и доходи от други източници, избрани със закон или с акт на Министерския съвет. В последните години отчисления за сметка на източника остатък по държавния бюджет няма, поради на това, че бюджетното салдо е недостиг.
Към 31.12.2022 година по сметка на фонда са постъпили лихви в размер на 10,9 млн. лева По-голямата част от парите във фонда са подадени в обособена сметка в Българска народна банка.
През месец декември 2022 година беше осъществен трансфер по бюджета на ДОО в размер на 107,5 млн. лева Ресурсът беше обезпечен в границите на постъпилите по сметката на фонда средства по член 129, алинея 12 от КСО през 2022 година Така общият паричен запас към края на 2022 година по сметка на Сребърния фонд в Българска народна банка е в размер на 3,695 милиарда лева
istock Данните на фонда демонстрират още, че разноските за пенсии нарастват през последните години. Така през 2021 година те са били 8,4% от Брутният вътрешен продукт без изплащаните спомагателни суми към пенсиите и 10,2% от Брутният вътрешен продукт с включени спомагателни суми. През 2022 година се чака разноските за пенсии да доближат 9,6% от Брутният вътрешен продукт без спомагателните суми към пенсиите и 10,1% от Брутният вътрешен продукт с включени спомагателни суми.
В интервала 2023-2025 година процентът на разноските за пенсии от прогнозния Брутният вътрешен продукт ще доближи най-високата си стойност за целия планиран интервал от 11,6%. След 2025 година делът на разноските за пенсии от Брутният вътрешен продукт ще стартира да понижава, достигайки най-ниската си стойност от 9,6% в интервала 2042-2047 година, след което се чака растеж до 10,0% в 2060 година, следван от слаб спад до 9,9% в края на прогнозния интервал.
Влияние върху динамичността на разноските за пенсии в дълготраен проект ще оказва и предоставената опция на обезпечените лица, родени след 1959 година, които до август 2015 година се осигуряваха наложително в ДОО (I стълб) и в повсеместен пенсионен фонд (II стълб), да трансформират обезпечаването си и да преминат към обезпечаване единствено в първия дирек с увеличена осигурителна вноска. Най-силно позитивно влияние върху дълготрайното финансово положение на ДОО по принцип оказват по-висок стопански напредък, съпроводен с по-висока претовареност, по-ниска безработица и по-високи трудови хонорари.
Не избираме сами къде да трупаме пари за втора пенсия
Дългосрочната бюджетна прогноза за развиването на държавната пенсионна система е създадена от Националния застрахователен институт при параметрите на настоящото към 1 ноември 2022 година законодателство в региона на пенсиите и наредбите на КСО. При правенето на прогнозата за пенсиите в интервала 2022-2070 година е употребена демографска прогноза на Евростат от 2019 година и есенната макроикономическа прогноза за интервала 2022-2025 година на Министерството на финансите и прогнозата за определени макроикономически знаци за интервала 2026-2070 година
В последните години бяха подхванати значими стъпки в отговор на демографския напън върху държавната пенсионна система. С промяната от 2015 година се сътвориха условия по едно и също време за повишение на приходите от осигурителни вноски, надлежно за ограничение растежа на разноските за пенсии с въвеждане на по-строги условия за придобиване право на пенсия за застрахователен стаж и възраст. Отчетени са и плановете, свързани с увеличение на минималните размери на пенсиите за трудова активност и на оптималния размер на пенсиите. В отчета е осъществен разбор на резултатите от базовия сюжет, който отразява развиването на фондовете на държавното публично обезпечаване (ДОО) до 2070 година
istock Изследват се индикатори, свързани с демографските фактори и оценка на приходите от осигурителни вноски, както и индикатора разноски за пенсии, отнесени към прогнозния Брутният вътрешен продукт. Друг значим индикатор за финансовото положение на системата е коефициентът на заменяне на прихода, който е главен измерител на адекватността на пенсионните заплащания. Провежданите в последните години пенсионни политики спомагаха за повишение адекватността на пенсиите. В комбиниране с политиките по приходите, тяхното краткосрочно влияние върху финансовото положение на държавната пенсионна система бе овладяно с помощта на повишените доходи от осигурителни вноски. От друга страна, в средносрочен и дълготраен проект тези промени в параметрите на политиките се отразяват и върху разноските за пенсии. Средносрочните и дълготрайни резултати върху разноските бяха усилени от други решения, най-много свързани с минималните размери на пенсиите за трудова активност и с оптималния размер на пенсиите, се показва в годишния доклад.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ