Учен от НАСА разкри, че небесните тела, на които има

Учен от НАСА разкри, че небесните тела, на които има океани в нашата Слънчева система може би са най-добрата възможност да приемат извънземен живот.

Д-р Аманда Хендрикс, водещ учен на НАСА за океанските светове, обясни пред „ Дейли Експрес “ как програмата, водена от нея, представлява един от най-добрите шансове за среща с извънземен живот в нашата Слънчева система.

Хендрикс вярва, че извънземен живот може да бъде открит на спътника на Сатурн - Титан, тъй като има „ океан в подпочвената повърхност и течни въглеводородни езера на повърхността “.

„ Няма да има извънземни със зелени глави, които да плуват наоколо. Мисля, че е възможно да има някои прости форми на живот в някои от тези океански светове в Слънчевата система “, каза тя.

Програмата за изследване на океанските светове на НАСА представлява значителна стратегическа промяна в опитите на Агенцията да открие извънземен живот, тъй като е установено, че Марс, който е смятан за най-добрата възможност на учените да търсят живот, в момента не е обитаем.

Хендрикс също отбеляза, че освен Титан има още поне два спътника, които биха могли да бъдат домакин на „ някаква форма на метан-базирана форма на живот “. Тя посочи Енцелад, шестата най-голяма луна на Сатурн и Европа - най-малката от четирите Галилееви луни, които обикалят около Юпитер.

Ученият от НАСА вярва, че има допълнителна полза от изследването на тези далечни светове за извънземен живот.

„ Докато откриваме дали са обитаеми и дали могат да приемат живот, ние научаваме много за тези светове, което е интересно от научна гледна точка. Всяко от тези места в нашата Слънчева система е друга улика за това как са се формирали и еволюирали телата в нея”, каза Хендрикс.

Екипът ѝ в момента се съсредоточава върху Мисията на Европа „ Клипър “ - планиран опит за проучване на тази Луна, въпреки че датата на стартиране на мисията все още не е обявена.

„ Мисията на Европа „ Клипер ”ще носи радар за проникване в лед и това ще ни помогне да разберем колко е дебел ледът на повърхността. Също така ще направим много снимки, защото трябва да разберем динамиката между океана и неговата повърхност “, отбелязва Хендрикс.