1055 може да е всичко – номерът, който ни дават,

1055 може да е всичко – номерът, който ни дават, с цел да станем част от редицата някъде, в нещо; номерът, който от време на време сами си избираме; резултатът, който приказва за нашите познания, достижения, а в някои случаи и грешки; навъртените километри; калориите, които желаеме да изгорим; наличността по сметката ни; сумата, която би трябвало да платим за следващата материална придобивка; сборът от числа, който дефинира в коя рубрика на статистиката сме. 1055 е и време, и неналичието на такова за хората зад цифрата. Тези, които са в чакалнята и се молят 1055 да е всичко изброено, само че не и броят в листата, която ги трансформира от хора в числа.

Към 3 септември 2021 година чакащите за трансплантация на орган у нас са точно толкоз – 1055. Толкова и доста повече, тъй като нерегистрираните надминават тази численост, и то неколкократно.

Статистиката обезличава и лишава душата на казуса, само че и демонстрира мъчителната действителност – България е на последно място по донорство на органи в Европейски Съюз. А има страни, в които действителността е друга и листа с чакащи няма.

За сходна химера се борят Димитър Панайотов и Александър Николов. Водят борбата последователно, с дребни крачки, както е присъщо за огромните войни и бавната публицистика. Шест години те създават машина на емпатията, която да ни помогне да разберем света на индивида в потребност, в който един живот може да побере доста други в себе си.

„ Последният подарък на индивида “ е документален мултимедиен роман за донорството на органи в България, само че е история не за гибелта, а за живота и вярата в него.

Димитър и Александър – единият приключил „ Журналистика “ във ФЖМК на СУ, вторият „ Фотожурналистика “ в London College of Communication, а дружно следват магистърската стратегия „ Е-Европа “ – развиват описа в осем обособени глави. Началото слага историята на Георги – момчето със сърце от кестени, което прави тематиката за донорството персонална и за двамата.

Особено за Александър, брата на момчето, което до края на тази и всяка друга история ще остане на 21.

Неговата орис е последвана от вярата за орган на други герои в описа, от която ти идва да заплачеш, а по-късно разбираш и отрезвяващата истина – донорите са доста по-малко от чакащите и това може да промени хода на всяка история. Стига в миналото да бъде извършен оня тежък диалог, при който концепцията за гибелта прави път на желанието да подариш живот.

До декември и останалите шест истории ще намерят своето място в огромния роман за „ Последният подарък на индивида “. Всяка от тях ще бъде показан посредством средствата на документалистиката, само че по цифров, интерактивен метод. Димитър и Александър имат вяра, че точно това е тайната към създаването на социалнозначимите тематики. Неслучайно си слагат за задача да трансфорат документалния си мултимедиен роман в първия трансмедиен план у нас, който ще направи сложната информация налична и лесна за схващане и ще предизвика интереса на потребителите ѝ. В един миг „ Последният подарък на индивида “ ще буди моралния ни и цивилен дълг освен посредством, само че и посредством голям брой канали – книга, подкаст, галерия, видео- и аудиозаписи.

Проектът излиза под шапката на Фондация „ Документалистите “, която Димитър Панайотов и Александър Николов основават през 2020 година. С нея те желаят да създадат допустимо и развиването на документалната публицистика, за която най-непробиваема се оказва финансовата преграда. Димитър и Александър обаче са наясно и с това и са подготвени да трансформират и тези настройки в нашето общество.

И въпреки всичко смяната, която би трябвало да настъпи, стартира отсам – от всичките над 100 срещи допълнително от 15 обитаеми места и 8 лечебни заведения, които ни срещат със фамилиите на донорите, чакащите за нов орган и получилите подобен, и с лекарите, които се борят за оцеляването им.

„ Последният подарък на индивида “ показва посредством думите на Димитър и фотосите на Александър и три трансплантации и една донорска обстановка, първата, снимана у нас. Така те издигнат наболелия въпрос за острия дефицит на органи за над 1000 българи, които чакат своя късмет за живот. Така целят да предизвикат диалог освен на институционално, само че и на чисто човешко равнище – в фамилията, където стартира и свършва всичко. Защото даже единствено един човек да изиска да подари парченце от себе си на различен, откакто е подишал в ритъма на „ Последният подарък на индивида “, задачата на Димитър Панайотов и Александър Николов би била изпълнена.

Същото може да се каже и за документалния филм на кинорежисьора, продуцент и сценарист Стефан Командарев „ Живот от живота “, който демонстрира действителната обстановка с трансплантациите в България единствено с цел да я промени.

Режисьорът поддържа „ Последният подарък на индивида “ и го счита за изчерпателен и изчерпателен роман. Затова и се причисли към Димитър Панайотов и Александър Николов в „ Какво се случва “.

Разговора можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – dokumentalisti.bg
Разговор на Таня Димова с Димитър Панайотов, и Александър Николов и Стефан Командарев в „ Какво се случва “