Светът потъна в скръб: Отиде си известен писател, свързан с България
Израелският писател Амос Оз е починал от рак, съобщават световните осведомителни агнеции. " Благодаря на всички, които го обичат ", написа дъщеря му Фаня Оз-Залцбергер в Туитър.
Той е роден на 4 май 1939 г. в йерусалимското предградие Керем Авраам, в семейството емигранти-ционисти от Източна Европа. През 1954 г., две години след самоубийството на майка си, се преселва в кибуца Хулда, където живее и работи до 1986 г. Там той променя фамилията си от Клаузнер на Оз („ сила “).
Следва философия и литература в Еврейския университет в Йерусалим (1960 г. – 1963 г.). По време на своето следване, през 1961 г., публикува и първите си разкази, последвани от серия статии и есета за арабско-израелския конфликт.
Оз участва през 1967 г. в шестдневната война в Синай и във войната от Йом Кипур от 1973 г. След шестдневната война се застъпва активно за мирно решение на палестинския проблем, като един от основателите на антивоенното движение „ Мир сега “. Той подкрепя идеята за две отделни държави – Израел и Палестина, с две отделни столици в разделения Йерусалим.
От средата на 80-те години преподава в Оксфордския и Еврейския университет. През 1986 г. Амос Оз заедно със своето семейство напуска кибуца Хулда и се преселва в Арад в пустинята Негев.
Амос Оз е един от най-популярните еврейски писатели, наричан е еврейския Толстой, пише на иврит, автор е на 18 книги и над 450 есета, преведени на 37 езика и издавани в 39 страни. Носител е на многобройни награди и през последните години бе сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда за литература.
През 90-те години издава романа си " Същото море ". В него разказва за житейските и любовните истории на семейство български евреи, емигрирали в Ерусалим. Присъства и техният спомен за родната им България.
Той е роден на 4 май 1939 г. в йерусалимското предградие Керем Авраам, в семейството емигранти-ционисти от Източна Европа. През 1954 г., две години след самоубийството на майка си, се преселва в кибуца Хулда, където живее и работи до 1986 г. Там той променя фамилията си от Клаузнер на Оз („ сила “).
Следва философия и литература в Еврейския университет в Йерусалим (1960 г. – 1963 г.). По време на своето следване, през 1961 г., публикува и първите си разкази, последвани от серия статии и есета за арабско-израелския конфликт.
Оз участва през 1967 г. в шестдневната война в Синай и във войната от Йом Кипур от 1973 г. След шестдневната война се застъпва активно за мирно решение на палестинския проблем, като един от основателите на антивоенното движение „ Мир сега “. Той подкрепя идеята за две отделни държави – Израел и Палестина, с две отделни столици в разделения Йерусалим.
От средата на 80-те години преподава в Оксфордския и Еврейския университет. През 1986 г. Амос Оз заедно със своето семейство напуска кибуца Хулда и се преселва в Арад в пустинята Негев.
Амос Оз е един от най-популярните еврейски писатели, наричан е еврейския Толстой, пише на иврит, автор е на 18 книги и над 450 есета, преведени на 37 езика и издавани в 39 страни. Носител е на многобройни награди и през последните години бе сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда за литература.
През 90-те години издава романа си " Същото море ". В него разказва за житейските и любовните истории на семейство български евреи, емигрирали в Ерусалим. Присъства и техният спомен за родната им България.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ