10 цитата от книгата “Птиците умират сами”
1 0 цитата от книгата “Птиците умират сами “.„ Птиците умират сами ” ( The Thorn Birds) 1977г. е австралийски разказ – бестселър на писателката Колийн Маккълоу. Романът става най-продаваната книга в историята на Австралия и се продава в над повече от 33 милиона копия по света.
Историята в книгата се развива най-много в Дройда и се концентрира върху живота на семейство Клийри през интервала на 1915-1969 година. Почти няма човек, който да не е чувал за тази книга и да не знае за изпепеляващата, разрушителна и невъзможна обич сред Меган „ Меги ” Клийри и отец Ралф де Брикасар. Почти няма човек, който да не е чувал и за мита за „ птичката с тръна ”. Същият този мит е и ентусиазъм за заглавието на романа – „ The Thorn Birds ”. Затова и считаме, че е най-логично да стартираме точно с този откъс:
1.„ Има една легенда за птичката, която пее единствено един път в живота си, само че по-сладко от всяко друго земно творение. Още щом напусне гнездото си, тя дири бодлив шубрак и няма покой, до момента в който не го откри. Тогава запява измежду безпощадните му клончета, притискайки гръд към най-дългия им и изострен шип, с цел да почине, извисена над своята мъка, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна ария, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и даже господ на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива единствено с цената на огромна болка… или най-малко по този начин е съгласно легендата. ”
2. „ Няма упоритости задоволително благородни, че да оправдават разбиването на нечие сърце ”.
3. ” Постепенно споменът за него избледня, както става с всички мемоари, даже и с тези, свързани с доста любов; като че ли в самите нас протича някакъв неволен лековит развой, който оздравява раните, макар обезверената ни решителност в никакъв случай да не забравим ”.
4. „ Ти към момента смяташ че любовта може да ни избави. Тя убива повече от омразата. Омразата е толкоз ясна, толкоз елементарна. Като да си на кръга. С ненавист, ти продължаваш да удряш. Удряш до момента в който те не спрат да отвръщат на ударите ти. При любовта…Те в никакъв случай не стопират. ”
5. “ Казваш, че ме обичаш, само че нямаш визия какво е любов; единствено редиш думи, които си научил наизуст, тъй като ти се коства, че звучат добре ”.
6. “ Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отхвърли, даже то да ни кара да вием от болежка и да призоваваме гибелта. Такива сме си и това е! ”
7. “Защото единствено оня, който се е подхлъзнал и паднал, познава неравностите на пътя ”.
8. “Наистина Бог е добър, с цел да сътвори мъжа кьорав ”.
9. “Там е изцяло друго. Никога няма да видиш мъж, жена или дете, нуждаещи се от помощ, да останат пренебрегнати тук, а в града, същите тези хора, които се грижат с такава безрезервност за домашните си любимци, да пренебрегват изцяло зовът за помощ на човешко създание ”.
10. ” Онзи, който няма какво да губи, може да завоюва всичко, а човек без усеща не може да бъде засегнат ”.
А за край просто няма по какъв начин да не приключим с откъс на самата авторка (Колийн Маккълоу), ненапълно характеризиращ облиците, на които тя обича да вдъхва живота.
„ Моите герои „ отхапват ” малко парче със зъби,спускат се в галоп и вършат неща, които не бих одобрила. Въпреки това, аз постоянно упорствам да ги извлача назад в правия път ”.
А. Михайлова
