Пламен Димитров, Кофас България: В критичен момент е важно да се вземат разумни и стабилни решения, които да не са подклаждани от страх и паника
1. След дни Кофас организира Осмата си конференция по ръководство на кредитния риск " Стабилност в турбулентни времена ". Каква е нейната цел?
Кофас е водеща интернационална компания в региона на ръководството на риска и кредитното обезпечаване. В световен проект прилагаме политики, които способстват за икономическото и обществено развиване на страните. Правим това с помощта на мрежата от анализатори, експерти и специалисти, които непрестанно обменят информация за развиването на пазарите и рисковете, които ги засягат директно или индиректно. Кофас България не прави изключение. Оценката на рисковете е значима част от нашата активност, а конференциите на Кофас, отдадени на тази тематика, спомагат на бизнеса да открие скъпа информация и принадлежности за справяне с разнообразни бариери. Събитията се случват от близо 30 години по света, а в страната ни те са традиция, като тази година ще се състои осмото издание. Основната ни цел е да маркираме кои са главните политически и стопански опасности в България и надлежно какви биха били потребните ходове на бизнеса в една сходна среда.
Както всички знаем, обстановката в страната е доста динамична и бързо изменяща се. Маркирани сме от политическа непредвидимост, икономическо закъснение и ред други опасности, произлизащи от тях. Ето за какво по време на конференцията ще съберем специалисти на високо равнище, с цел да обсъдим в действително време опциите пред бизнеса в тези условия. Искрено вярвайки, че даже и в най-несигурните времена можем да забележим светлината в тунела, главната тематика на конференцията е „ Стабилност в турбулентни времена “.
Сигурен съм, че полемиките на събитието ще бъдат на практика потребни за представителите на бизнес бранша.
2. Какви са най-сериозните опасности в банковия бранш след повишение лихвите на ЕЦБ?
Нивото на лихвените проценти значително слага под риск икономическите индикатори в България, а и освен. До началото на четвъртото тримесечие на 2022 година бе допустимо то да бъде арестувано на 0% (каквото бе от 2016 г.), само че по-късно Българската национална банка трябваше да усили главния лихвен % до 0,6%. През миналата година ЕЦБ извърши четири сходни нараствания с общо 250 базисни пункта. Очакванията ни са тази година наклонността да се резервира, достигайки до 3,5-4% до края на 2023 година За страдание Българска народна банка следва да поеме по същия този път на покачване (със закъснение от няколко месеца), като това ще окаже директно въздействие върху разноските по заемите, а оттова ще се следи и неподходяща наклонност по отношение на вложенията и потреблението.
Друг фактор, който слага под риск икономическите индикатори в България, това е равнището на лихвените проценти. До септември 2022 година то можеше да бъде арестувано на 0% (каквото бе от 2016 г.), само че по-късно Българска народна банка бе принудена да усили главния лихвен % до 0,6%. ЕЦБ от своя страна към този момент извърши четири сходни нараствания с общо 250 базисни пункта през 2022 година Очаква се наклонността да се резервира и през тази година, достигайки до 3,5-4% до края на 2023 година Българска народна банка би трябвало да следва същия път със закъснение нормално от няколко месеца, а това ще докара до внезапно повишение на разноските по заемите и затова ще се отрази неподходящо върху вложенията и потреблението.
3. Какво е въздействието на централните банки върху фискалната политика на страните от Европейски Съюз и България?
Бих могъл да кажа, че въздействието е доста заради свързаността на банковите инфраструктури в Европейски Съюз, а оттова и в България.
Освен това следва да се означи, че фискалната непоклатимост на страната ни също е сложена пред опасности, които отчасти се въздействат от турбуленциите в Европа, само че и също по този начин от вътрешноикономическата екосистема. Важно е да се проследят бъдещите политически решения във връзка с салдото сред държавните доходи и разноски – съществуването на огромен недостиг несъмнено ще окаже въздействие в отрицателен проект, само че все пак не чакаме „ банкрут на страната “, както се говореше в общественото пространство по-рано през март. В сериозен миг е значимо да се вземат рационални и постоянни решения, които да не са подклаждани от боязън и суматоха. Следим трендовете с огромно внимание.
4. Като водеща интернационална компания в региона на ръководството на риска и кредитното обезпечаване, по какъв начин Кофас прави оценка неналичието на постоянно държавно управление по повод вероятностите на бизнес развиването? Какви биха били упованията на бизнеса при възможен нов длъжностен кабинет?
Може би точно неналичието на постоянно държавно управление е най-важният и водещ фактор що се касае до развиването на бизнеса. Причината е, че от него произлизат доста други въпросителни, които остават без отговор в продължение на месеци (дори и години).
Но дано на първо място да обърнем внимание на кардиналния въпрос и обикновената пазарна логичност – при съществуване на непоклатимост и лесна предвидимост в една стопанска система, то тя става привлекателна за насърчаване на бизнес и задгранични вложения. И несъмнено противоположното – в случай че в страната бушува политическа, икономическа и обществена рецесия, то тя сигурно не е цел за вложения, а бизнесът страда.
В нашия случаи работим в първия сюжети поради световната конюнктура, маркирана от турбуленции още около Ковид. Към това прибавяме и утежняващият фактор за страна ни – невъзможността да се сформира устойчиво държавно управление, което лимитира хоризонтите и чесно казано провокира дълготрайна неустановеност за бизнеса. Опитите на служебното държавно управление за краткосрочни решения единствено задълбочават проблемите. Всичко това слага политиците (от постоянно или служебно правителство) в предизвикването да намерят съответни формули и механизми на ръководство, тъй че тези проблеми да бъдат прегледани в дълбочина, с цел да стартират да се оферират съответни решения.
5. Какво сочат анализите на Кофас за въздействието на нашествието в Украйна върху ускорение инфлацията в Европа като цяло и в частност в България?
Със сигурност събитията в Украйна маркират доста икономическата карта на света, а и освен. Множество фактори оказват въздействие на инфлацията и протичащото се в гео-политически проект несъмнено е един от главните. Това ще остане водещ риск за международната, и даже българската стопанска система.
Истината е, че нашествието на Изток бе следващото събитие, което в допълнение усложни по този начин или другояче динамичната конюнктура от Ковид насам. Спирането на доставките и суровините оказаха сериозен напън върху производствата, които дълго време задържаха нарастванията върху крайния консуматор, само че в даден миг се наложи цените да бъдат вдигнати, с цел да се балансира пазарът. Именно тогава се усети пикът – през есента на 2022 година България доближи най-високото си ценово ниво от 1998 година насам. Кофас направи прогноза, съгласно която през 2023 година цените ще продължат да нарастват, само че динамичността на това покачване ще се забави. От позиция на математически калкулации, прогнозната междинна годишна стойност на инфлацията е 11.2% за 2023 година спрямо 15.3% от миналата година.
Но нашите стопански анализатори обръщат особено внимание и върху базисната инфлация – тя е тази, която изключва цените не силата и питателните артикули. За страдание наклонността при нея е по-скоро за резистентен напредък в голям брой страни в ЦИЕ, като чакаме да се популяризира в разнообразни браншове. В този ред на мисли е допустимо още веднъж да следим пикови инфлационни покачвания в избрани интервали от годината.
6. Къде на картата бихте сложили България в конфликта на евроатлантическите с източните полезности?
Моето мнение е, че България се намира на кръстопът. Агрументите ми в поддръжка на това изказване сплотяват позицията ми на специалист, както и на елементарен български жител. Както загатнах, политическата неустойчивост поражда и ценностна такава. Напоследък всички решения, които се вземат, се съпровождат от опозиционни нападки, а това сигурно провокира неустойчивост във всяко едно отношение. Ако се върнем малко по-назад, то ще забележим, че не сме били обединени към едно мнение даже и във връзка с Ковид рецесията и органичителните ограничения, които държавното управление постановяваше, а по-късно отменяше.
Тази липса на непоклатимост (в стопански, политически и обществен план) несъмнено въздейства на облика ни в лицето на Европа. Подкрепяме избрани решения, само че не напълно. Съдействаме за определни политики, само че въпреки всичко не толкоз, колкото е редно да бъде.
Позицията ни във връзка с значимите въпроси е разграничена. Мненията са поляризирани. Потокът от информация – също. В едни сходни условия няма по какъв начин да създадем действителна преценка на обстановката и по-лошото – няма по какъв начин да достигнем до извънредно, устойчиво решение.
Истината е, че сме обвързани с евроатлантическите полезности около присъединяване ни в Европейски Съюз и политиките, които значително са обвързани точно с еврозоната. Но се усеща и въздействието на Източния блок, който се прокрадва в опозиционните политики. А оттова и в социално-обществен проект. Затова и споделих, че сме на кръстопът – в цялата тази неустановеност, не се знае в коя посока ще повее вятърът платното. Силно се надяваме, че при едно устойчиво държавно управление ще имаме по-голяма изясненост.
7. Как миграционната вълна оказва въздействие върху човешкия капитал?
Обичайно имиграцията се възприема като безусловно негативно събитие. Да, от една страна вълнáта провокира известни усложнения в социално-обществения живот и породи спомагателни политически разнобои във връзка с нейното посрещане и преодоляване.
От друга позиция обаче напорът открива нови благоприятни условия както за стопанската система, по този начин и за фирмите. Нека не забравяме, че част от потока се състои от квалифицирани фрагменти в трудоспособна възраст, с най-малко междинна степен на обучение. Т.е. даже да има известни бариери на националната принадлежност, считаме, че верният ход в настоящата обстановка е да се насочат старания и запаси към развиването на тези фрагменти и приобщаването им към фактическата работна мощ. Тази тактика би дала и опция за развиване на просветителни и квалификационни центрове, обучителни курсове и прочие, а този сегмент от стопанската система ни несъмнено се нуждае от предпоставки за прогрес.
8. Какви политики ползва бизнесът в България за справяне с казуса на неналичието на квалифицирана работна ръка?
Истината е, че този проблем не е от скоро и за жалост ще продължи още дълго отсега нататък. Причините за него се пораждат на доста нива, започвайки от организацията на обучителната подготовка. Хубавата вест е, че в последните години Министерството на образованието и науката интегрира голям брой дуални стратегии, чиято цел е да увеличи квалификацията на бъдещата работна мощ по специалности, основни за стопанската система на страната. Това се случва чрез живи срещи с представители на корпоративния свят, което от една страна приготвя учениците за същинската работна конюнктура и от друга – улеснява достъпа до пазара на труда.
Ние виждаме доста капацитет в този план, само че за жалост той няма по какъв начин да даде мигновено отражение, защото ефикасната промяна дава резултати посредством струпване на голям брой осъществени действия. Ето за какво и към днешна дата представителите на бизнеса залагаме най-много на вътрешни образования, а когато е належащо да проведем външни такива, ги поемаме на лични разходи. Това е главен прийом, който прилагаме при назначение на нови чиновници, с цел да можем да повишим тяхното равнище на подготовка.
9. Тези дни стана ясно, че отчетът за икономическите индикатори на България за въвеждане на еврото ще се преглежда едвам напролет на 2024 година от Европейска комисия. Какви са отрицателните аспекти от забавянето?
Преди да разгледаме отрицателните последствия от отлагането, дано нека първо изясним аргументите за него.
В средата на 2020 година България се причисли към Европейския валутен механизъм 2 (ERM II). По време на преходния интервал, който е най-малко 2 години, Българска народна банка би трябвало да резервира закрепения обменен курс на лв., както и да покрие Маастрихтските критерии за инфлация и външен дълг, които са спрени най-малко до края на 2024 година заради пандемията, последвана от енергийна рецесия. Дългосрочните лихвени проценти би трябвало също да останат близки до най-ниските, преобладаващи в еврозоната. От друга страна равнището на инфлация е възможно да надвишава единствено с 1,5 процентни пункта нивата на страните членки, които са на 3-те най-ниски позиции във връзка с индикатора. България извършва всички критерии като се изключи последния, като в края на 2022 година инфлацията у нас е с 9,5 процентни пункта над долната граница на еврозоната.
С други думи – проблемите с икономическите индикатори на страната ни са на дневен ред още преди отчетът да се отсрочи за преразглеждане през идната година.
В композиция с вътрешната политическа невъзможност, не се чака България да може да се причисли към еврото даже през 2024 година Това е главният отрицателен резултат от всички разтърсвания по пътя към присъединението ни на борда на еврото.
10. Какви са капиталовите благоприятни условия у нас в среда на нестабилни финансови пазари и инфлация?
Инвестиционните благоприятни условия, които са реалистично постижими в близкото бъдеще, са свързани с евентуалните релокации на производствата – тематика, която поставихме на дневен ред още с идването на COVID-19. Понастоящем тази вероятност е даже още по-привлекателна за бизнеса, тъй като доста компании осъзнаха, че сигурните доставки са по-важни от евтините такива. Също по този начин, по-ниските разноски за труд от ден на ден стартират да бъдат водещ фактор, наред с подобряващата се инфраструктура. Като цяло районът е подобаващ за сходни вложения и това се усеща по индикаторите, които следим.
Неприятната реалност обаче е, че задграничните вложители няма по какъв начин да останат безразлични към протичащото се в политическия живот на страната ни и всички опасности, които той провокира в последно време. Т.е. те ще имат много огромни запаси при преценката си дали да развиват активността в България. В последно време се постановиха и по-високи лихвени проценти първо от Европейската централна банка, в следствие и от Българска народна банка, защото тя ползва политика, огледална на тази на ЕЦБ.
Въпреки това всички се надяваме да забележим управленчески решения, които да целят поощряване на непознати капитали по този начин, че най-малко в известна степен вероятностите пред нас да се просветлят. С други думи - инвеститорските действия зависят най-много от парламентарната сцена, защото наложилите се провокации напоследък могат да се урегулират само с съответна държавна интервенция.
11. Каква е Вашата прогноза за развиването на международната криза? И какво следва, съгласно Вас, в стопански проект в България?
Всъщност чакахме рецесията да бъде по-тежка през тази година. Най-значителният спад в международната стопанска система идва от развитите стопански системи, като се изключи Съединени американски щати, най-много от Западна Европа (+0,4% за 2023 година за разлика от +2,5% за 2022 г.) и ЦИЕ (+0,8 % за 2023 година и +4% за 2022 г.). Това не се отнася единствено за Европа, само че и за други райони - плануваният междинен растеж на Брутният вътрешен продукт за Северна и Латинска Америка да вземем за пример е надлежно +0,8% и +0,9% за 2023 година спрямо регистрираните +2% и +3,8% през 2022 година Положителни са трендовете при Азия, чийто планиран годишен растеж на Брутният вътрешен продукт е с 0,5 пункта над регистрирания за 2022 година
В района на Централна и Източна Европа проследихме по какъв начин се движи броят сдружения, изпаднали в неплатежоспособност, защото това е показателно до каква степен са ефикасни държавните и европейски ограничения в поддръжка на бизнеса за справяне с пандемичните последствия. Оказва се, че през 2022 година се следи нарастване на фирмите, оповестили банкрут, като в ЦИЕ този брой е относително сдържан. Този резултат се дължи на това, че финансовите помощи за една част от сдруженията послужиха само за изкуствено удължение на техните витални индикатори, без действително да са поддръжка за развиване. През 2023 година не се чака ликвидността на заплащанията да бъдат подкрепени с ограничения, както се наблюдаваше през предходните години, а това естествено ще отсее фирмите, пред които фактически има вероятност.
Що се отнася до икономическата конюнктура у нас - чакаме планиран растеж на Брутният вътрешен продукт от 1% за 2023 година, спрямо 3,7% за 2022 година Бавно и прекомерно е тромаво е оправянето с актуалните провокации, както проличава по ниския процентен растеж, само че позитивното е, че въпреки всичко се движим във възходяща, въпреки и плавна, последователност. Един от факторите, които затрудняват картината в България, е настоящото понижено търсене в страните, към които насочваме експорт, а 70% от нашия Брутният вътрешен продукт се състои точно от експортните артикули и услуги. Това неизбежно затруднява идното възобновяване и стабилизиране на стопанската система ни.
12. Смятате ли, че са вероятни по-сериозни финансови разтърсвания в банковия бранш, както това се случи в Съединени американски щати?
Важно е да отчетем, че финансовите разтърсвания в Съединени американски щати в действителност са в границите на един характерен сегмент от банковия бранш, а точно – финансирането на новаторски и софтуерни стартъп компании, т.е. даването на рисковия капитал, от който се нуждаят.
Всичко стартира с краха на Silicon Valley Bank на 10-и март тази година, който повлече със себе си още редица банкови институции. Това естествено сътвори по-трудни оперативни условия в този бранш, а компликациите пред стартъп предприятията няма да спрат дотук. На пазара ще се появяват спомагателни бариери за нахлуване на нови участници, а финансовите провокации ще порастват, защото валоризацията на финансовия им пазар е в низходяща наклонност през последните дванадесет месеца.
Въпреки че гореизложеното отразява въздействието на икономическия спад в банковия бранш и обуславя финансовите усложнения, считаме, че последствията ще останат капсуловани единствено в бранш, който обслужва прохождащите IT сдружения.
В този ред на мисли с цел да бъде тежко поражена една банкова система, то тя следва да бъде разтърсена на доста равнища, освен в един неин обособен „ клон “. Стратегически тази конструкция е построена стабилно по този начин, че разтърсванията, които понася, да останат, единствено в бранша, в който са породени, доколкото това е допустимо, несъмнено. Не са чести случаите на необратими банкови последствия, още по-малко на сривове и това не инцидентно е по този начин.
13. Има ли още нещо, което Вие бихте желали да споделите?
Знаем, че ситуацията и у нас, и по света сега е извънредно затруднено. Поредицата от събития, която се развихри в последните години, е невиждана най-малко в актуалната световна история. Считам това за годно както в стопански и политически аспект, по този начин и в чисто човешки проект.
Но откровено имам вяра, че излаз постоянно има, даже в най-критичните моменти. Преодоляването на компликациите е въпрос на вярна ситуационна преценка, съответни и навременни реакции и ясни, реалистични цели, а целият този развой изисква необятна и прецизна осведоменост. В турбулентната стихия, в която се намира бизнесът сега, картината може да бъде най-лесно прояснена посредством експертно мнение и експерти с корпоративен взор. Ето за какво доста деликатно подбрахме участниците в тазгодишното издание на конференцията на Кофас, благодарение на които да обособим верните ходове пред фирмите в настоящата конюнктура и да подчертаем, че място за суматоха няма, а стабилността е изцяло постижима.
Интервю на Ани Романова, Econ.bg
Тази публикация ви хареса? Следете всичко най-интересно от Econ.bg и във
Кофас е водеща интернационална компания в региона на ръководството на риска и кредитното обезпечаване. В световен проект прилагаме политики, които способстват за икономическото и обществено развиване на страните. Правим това с помощта на мрежата от анализатори, експерти и специалисти, които непрестанно обменят информация за развиването на пазарите и рисковете, които ги засягат директно или индиректно. Кофас България не прави изключение. Оценката на рисковете е значима част от нашата активност, а конференциите на Кофас, отдадени на тази тематика, спомагат на бизнеса да открие скъпа информация и принадлежности за справяне с разнообразни бариери. Събитията се случват от близо 30 години по света, а в страната ни те са традиция, като тази година ще се състои осмото издание. Основната ни цел е да маркираме кои са главните политически и стопански опасности в България и надлежно какви биха били потребните ходове на бизнеса в една сходна среда.
Както всички знаем, обстановката в страната е доста динамична и бързо изменяща се. Маркирани сме от политическа непредвидимост, икономическо закъснение и ред други опасности, произлизащи от тях. Ето за какво по време на конференцията ще съберем специалисти на високо равнище, с цел да обсъдим в действително време опциите пред бизнеса в тези условия. Искрено вярвайки, че даже и в най-несигурните времена можем да забележим светлината в тунела, главната тематика на конференцията е „ Стабилност в турбулентни времена “.
Сигурен съм, че полемиките на събитието ще бъдат на практика потребни за представителите на бизнес бранша.
2. Какви са най-сериозните опасности в банковия бранш след повишение лихвите на ЕЦБ?
Нивото на лихвените проценти значително слага под риск икономическите индикатори в България, а и освен. До началото на четвъртото тримесечие на 2022 година бе допустимо то да бъде арестувано на 0% (каквото бе от 2016 г.), само че по-късно Българската национална банка трябваше да усили главния лихвен % до 0,6%. През миналата година ЕЦБ извърши четири сходни нараствания с общо 250 базисни пункта. Очакванията ни са тази година наклонността да се резервира, достигайки до 3,5-4% до края на 2023 година За страдание Българска народна банка следва да поеме по същия този път на покачване (със закъснение от няколко месеца), като това ще окаже директно въздействие върху разноските по заемите, а оттова ще се следи и неподходяща наклонност по отношение на вложенията и потреблението.
Друг фактор, който слага под риск икономическите индикатори в България, това е равнището на лихвените проценти. До септември 2022 година то можеше да бъде арестувано на 0% (каквото бе от 2016 г.), само че по-късно Българска народна банка бе принудена да усили главния лихвен % до 0,6%. ЕЦБ от своя страна към този момент извърши четири сходни нараствания с общо 250 базисни пункта през 2022 година Очаква се наклонността да се резервира и през тази година, достигайки до 3,5-4% до края на 2023 година Българска народна банка би трябвало да следва същия път със закъснение нормално от няколко месеца, а това ще докара до внезапно повишение на разноските по заемите и затова ще се отрази неподходящо върху вложенията и потреблението.
3. Какво е въздействието на централните банки върху фискалната политика на страните от Европейски Съюз и България?
Бих могъл да кажа, че въздействието е доста заради свързаността на банковите инфраструктури в Европейски Съюз, а оттова и в България.
Освен това следва да се означи, че фискалната непоклатимост на страната ни също е сложена пред опасности, които отчасти се въздействат от турбуленциите в Европа, само че и също по този начин от вътрешноикономическата екосистема. Важно е да се проследят бъдещите политически решения във връзка с салдото сред държавните доходи и разноски – съществуването на огромен недостиг несъмнено ще окаже въздействие в отрицателен проект, само че все пак не чакаме „ банкрут на страната “, както се говореше в общественото пространство по-рано през март. В сериозен миг е значимо да се вземат рационални и постоянни решения, които да не са подклаждани от боязън и суматоха. Следим трендовете с огромно внимание.
4. Като водеща интернационална компания в региона на ръководството на риска и кредитното обезпечаване, по какъв начин Кофас прави оценка неналичието на постоянно държавно управление по повод вероятностите на бизнес развиването? Какви биха били упованията на бизнеса при възможен нов длъжностен кабинет?
Може би точно неналичието на постоянно държавно управление е най-важният и водещ фактор що се касае до развиването на бизнеса. Причината е, че от него произлизат доста други въпросителни, които остават без отговор в продължение на месеци (дори и години).
Но дано на първо място да обърнем внимание на кардиналния въпрос и обикновената пазарна логичност – при съществуване на непоклатимост и лесна предвидимост в една стопанска система, то тя става привлекателна за насърчаване на бизнес и задгранични вложения. И несъмнено противоположното – в случай че в страната бушува политическа, икономическа и обществена рецесия, то тя сигурно не е цел за вложения, а бизнесът страда.
В нашия случаи работим в първия сюжети поради световната конюнктура, маркирана от турбуленции още около Ковид. Към това прибавяме и утежняващият фактор за страна ни – невъзможността да се сформира устойчиво държавно управление, което лимитира хоризонтите и чесно казано провокира дълготрайна неустановеност за бизнеса. Опитите на служебното държавно управление за краткосрочни решения единствено задълбочават проблемите. Всичко това слага политиците (от постоянно или служебно правителство) в предизвикването да намерят съответни формули и механизми на ръководство, тъй че тези проблеми да бъдат прегледани в дълбочина, с цел да стартират да се оферират съответни решения.
5. Какво сочат анализите на Кофас за въздействието на нашествието в Украйна върху ускорение инфлацията в Европа като цяло и в частност в България?
Със сигурност събитията в Украйна маркират доста икономическата карта на света, а и освен. Множество фактори оказват въздействие на инфлацията и протичащото се в гео-политически проект несъмнено е един от главните. Това ще остане водещ риск за международната, и даже българската стопанска система.
Истината е, че нашествието на Изток бе следващото събитие, което в допълнение усложни по този начин или другояче динамичната конюнктура от Ковид насам. Спирането на доставките и суровините оказаха сериозен напън върху производствата, които дълго време задържаха нарастванията върху крайния консуматор, само че в даден миг се наложи цените да бъдат вдигнати, с цел да се балансира пазарът. Именно тогава се усети пикът – през есента на 2022 година България доближи най-високото си ценово ниво от 1998 година насам. Кофас направи прогноза, съгласно която през 2023 година цените ще продължат да нарастват, само че динамичността на това покачване ще се забави. От позиция на математически калкулации, прогнозната междинна годишна стойност на инфлацията е 11.2% за 2023 година спрямо 15.3% от миналата година.
Но нашите стопански анализатори обръщат особено внимание и върху базисната инфлация – тя е тази, която изключва цените не силата и питателните артикули. За страдание наклонността при нея е по-скоро за резистентен напредък в голям брой страни в ЦИЕ, като чакаме да се популяризира в разнообразни браншове. В този ред на мисли е допустимо още веднъж да следим пикови инфлационни покачвания в избрани интервали от годината.
6. Къде на картата бихте сложили България в конфликта на евроатлантическите с източните полезности?
Моето мнение е, че България се намира на кръстопът. Агрументите ми в поддръжка на това изказване сплотяват позицията ми на специалист, както и на елементарен български жител. Както загатнах, политическата неустойчивост поражда и ценностна такава. Напоследък всички решения, които се вземат, се съпровождат от опозиционни нападки, а това сигурно провокира неустойчивост във всяко едно отношение. Ако се върнем малко по-назад, то ще забележим, че не сме били обединени към едно мнение даже и във връзка с Ковид рецесията и органичителните ограничения, които държавното управление постановяваше, а по-късно отменяше.
Тази липса на непоклатимост (в стопански, политически и обществен план) несъмнено въздейства на облика ни в лицето на Европа. Подкрепяме избрани решения, само че не напълно. Съдействаме за определни политики, само че въпреки всичко не толкоз, колкото е редно да бъде.
Позицията ни във връзка с значимите въпроси е разграничена. Мненията са поляризирани. Потокът от информация – също. В едни сходни условия няма по какъв начин да създадем действителна преценка на обстановката и по-лошото – няма по какъв начин да достигнем до извънредно, устойчиво решение.
Истината е, че сме обвързани с евроатлантическите полезности около присъединяване ни в Европейски Съюз и политиките, които значително са обвързани точно с еврозоната. Но се усеща и въздействието на Източния блок, който се прокрадва в опозиционните политики. А оттова и в социално-обществен проект. Затова и споделих, че сме на кръстопът – в цялата тази неустановеност, не се знае в коя посока ще повее вятърът платното. Силно се надяваме, че при едно устойчиво държавно управление ще имаме по-голяма изясненост.
7. Как миграционната вълна оказва въздействие върху човешкия капитал?
Обичайно имиграцията се възприема като безусловно негативно събитие. Да, от една страна вълнáта провокира известни усложнения в социално-обществения живот и породи спомагателни политически разнобои във връзка с нейното посрещане и преодоляване.
От друга позиция обаче напорът открива нови благоприятни условия както за стопанската система, по този начин и за фирмите. Нека не забравяме, че част от потока се състои от квалифицирани фрагменти в трудоспособна възраст, с най-малко междинна степен на обучение. Т.е. даже да има известни бариери на националната принадлежност, считаме, че верният ход в настоящата обстановка е да се насочат старания и запаси към развиването на тези фрагменти и приобщаването им към фактическата работна мощ. Тази тактика би дала и опция за развиване на просветителни и квалификационни центрове, обучителни курсове и прочие, а този сегмент от стопанската система ни несъмнено се нуждае от предпоставки за прогрес.
8. Какви политики ползва бизнесът в България за справяне с казуса на неналичието на квалифицирана работна ръка?
Истината е, че този проблем не е от скоро и за жалост ще продължи още дълго отсега нататък. Причините за него се пораждат на доста нива, започвайки от организацията на обучителната подготовка. Хубавата вест е, че в последните години Министерството на образованието и науката интегрира голям брой дуални стратегии, чиято цел е да увеличи квалификацията на бъдещата работна мощ по специалности, основни за стопанската система на страната. Това се случва чрез живи срещи с представители на корпоративния свят, което от една страна приготвя учениците за същинската работна конюнктура и от друга – улеснява достъпа до пазара на труда.
Ние виждаме доста капацитет в този план, само че за жалост той няма по какъв начин да даде мигновено отражение, защото ефикасната промяна дава резултати посредством струпване на голям брой осъществени действия. Ето за какво и към днешна дата представителите на бизнеса залагаме най-много на вътрешни образования, а когато е належащо да проведем външни такива, ги поемаме на лични разходи. Това е главен прийом, който прилагаме при назначение на нови чиновници, с цел да можем да повишим тяхното равнище на подготовка.
9. Тези дни стана ясно, че отчетът за икономическите индикатори на България за въвеждане на еврото ще се преглежда едвам напролет на 2024 година от Европейска комисия. Какви са отрицателните аспекти от забавянето?
Преди да разгледаме отрицателните последствия от отлагането, дано нека първо изясним аргументите за него.
В средата на 2020 година България се причисли към Европейския валутен механизъм 2 (ERM II). По време на преходния интервал, който е най-малко 2 години, Българска народна банка би трябвало да резервира закрепения обменен курс на лв., както и да покрие Маастрихтските критерии за инфлация и външен дълг, които са спрени най-малко до края на 2024 година заради пандемията, последвана от енергийна рецесия. Дългосрочните лихвени проценти би трябвало също да останат близки до най-ниските, преобладаващи в еврозоната. От друга страна равнището на инфлация е възможно да надвишава единствено с 1,5 процентни пункта нивата на страните членки, които са на 3-те най-ниски позиции във връзка с индикатора. България извършва всички критерии като се изключи последния, като в края на 2022 година инфлацията у нас е с 9,5 процентни пункта над долната граница на еврозоната.
С други думи – проблемите с икономическите индикатори на страната ни са на дневен ред още преди отчетът да се отсрочи за преразглеждане през идната година.
В композиция с вътрешната политическа невъзможност, не се чака България да може да се причисли към еврото даже през 2024 година Това е главният отрицателен резултат от всички разтърсвания по пътя към присъединението ни на борда на еврото.
10. Какви са капиталовите благоприятни условия у нас в среда на нестабилни финансови пазари и инфлация?
Инвестиционните благоприятни условия, които са реалистично постижими в близкото бъдеще, са свързани с евентуалните релокации на производствата – тематика, която поставихме на дневен ред още с идването на COVID-19. Понастоящем тази вероятност е даже още по-привлекателна за бизнеса, тъй като доста компании осъзнаха, че сигурните доставки са по-важни от евтините такива. Също по този начин, по-ниските разноски за труд от ден на ден стартират да бъдат водещ фактор, наред с подобряващата се инфраструктура. Като цяло районът е подобаващ за сходни вложения и това се усеща по индикаторите, които следим.
Неприятната реалност обаче е, че задграничните вложители няма по какъв начин да останат безразлични към протичащото се в политическия живот на страната ни и всички опасности, които той провокира в последно време. Т.е. те ще имат много огромни запаси при преценката си дали да развиват активността в България. В последно време се постановиха и по-високи лихвени проценти първо от Европейската централна банка, в следствие и от Българска народна банка, защото тя ползва политика, огледална на тази на ЕЦБ.
Въпреки това всички се надяваме да забележим управленчески решения, които да целят поощряване на непознати капитали по този начин, че най-малко в известна степен вероятностите пред нас да се просветлят. С други думи - инвеститорските действия зависят най-много от парламентарната сцена, защото наложилите се провокации напоследък могат да се урегулират само с съответна държавна интервенция.
11. Каква е Вашата прогноза за развиването на международната криза? И какво следва, съгласно Вас, в стопански проект в България?
Всъщност чакахме рецесията да бъде по-тежка през тази година. Най-значителният спад в международната стопанска система идва от развитите стопански системи, като се изключи Съединени американски щати, най-много от Западна Европа (+0,4% за 2023 година за разлика от +2,5% за 2022 г.) и ЦИЕ (+0,8 % за 2023 година и +4% за 2022 г.). Това не се отнася единствено за Европа, само че и за други райони - плануваният междинен растеж на Брутният вътрешен продукт за Северна и Латинска Америка да вземем за пример е надлежно +0,8% и +0,9% за 2023 година спрямо регистрираните +2% и +3,8% през 2022 година Положителни са трендовете при Азия, чийто планиран годишен растеж на Брутният вътрешен продукт е с 0,5 пункта над регистрирания за 2022 година
В района на Централна и Източна Европа проследихме по какъв начин се движи броят сдружения, изпаднали в неплатежоспособност, защото това е показателно до каква степен са ефикасни държавните и европейски ограничения в поддръжка на бизнеса за справяне с пандемичните последствия. Оказва се, че през 2022 година се следи нарастване на фирмите, оповестили банкрут, като в ЦИЕ този брой е относително сдържан. Този резултат се дължи на това, че финансовите помощи за една част от сдруженията послужиха само за изкуствено удължение на техните витални индикатори, без действително да са поддръжка за развиване. През 2023 година не се чака ликвидността на заплащанията да бъдат подкрепени с ограничения, както се наблюдаваше през предходните години, а това естествено ще отсее фирмите, пред които фактически има вероятност.
Що се отнася до икономическата конюнктура у нас - чакаме планиран растеж на Брутният вътрешен продукт от 1% за 2023 година, спрямо 3,7% за 2022 година Бавно и прекомерно е тромаво е оправянето с актуалните провокации, както проличава по ниския процентен растеж, само че позитивното е, че въпреки всичко се движим във възходяща, въпреки и плавна, последователност. Един от факторите, които затрудняват картината в България, е настоящото понижено търсене в страните, към които насочваме експорт, а 70% от нашия Брутният вътрешен продукт се състои точно от експортните артикули и услуги. Това неизбежно затруднява идното възобновяване и стабилизиране на стопанската система ни.
12. Смятате ли, че са вероятни по-сериозни финансови разтърсвания в банковия бранш, както това се случи в Съединени американски щати?
Важно е да отчетем, че финансовите разтърсвания в Съединени американски щати в действителност са в границите на един характерен сегмент от банковия бранш, а точно – финансирането на новаторски и софтуерни стартъп компании, т.е. даването на рисковия капитал, от който се нуждаят.
Всичко стартира с краха на Silicon Valley Bank на 10-и март тази година, който повлече със себе си още редица банкови институции. Това естествено сътвори по-трудни оперативни условия в този бранш, а компликациите пред стартъп предприятията няма да спрат дотук. На пазара ще се появяват спомагателни бариери за нахлуване на нови участници, а финансовите провокации ще порастват, защото валоризацията на финансовия им пазар е в низходяща наклонност през последните дванадесет месеца.
Въпреки че гореизложеното отразява въздействието на икономическия спад в банковия бранш и обуславя финансовите усложнения, считаме, че последствията ще останат капсуловани единствено в бранш, който обслужва прохождащите IT сдружения.
В този ред на мисли с цел да бъде тежко поражена една банкова система, то тя следва да бъде разтърсена на доста равнища, освен в един неин обособен „ клон “. Стратегически тази конструкция е построена стабилно по този начин, че разтърсванията, които понася, да останат, единствено в бранша, в който са породени, доколкото това е допустимо, несъмнено. Не са чести случаите на необратими банкови последствия, още по-малко на сривове и това не инцидентно е по този начин.
13. Има ли още нещо, което Вие бихте желали да споделите?
Знаем, че ситуацията и у нас, и по света сега е извънредно затруднено. Поредицата от събития, която се развихри в последните години, е невиждана най-малко в актуалната световна история. Считам това за годно както в стопански и политически аспект, по този начин и в чисто човешки проект.
Но откровено имам вяра, че излаз постоянно има, даже в най-критичните моменти. Преодоляването на компликациите е въпрос на вярна ситуационна преценка, съответни и навременни реакции и ясни, реалистични цели, а целият този развой изисква необятна и прецизна осведоменост. В турбулентната стихия, в която се намира бизнесът сега, картината може да бъде най-лесно прояснена посредством експертно мнение и експерти с корпоративен взор. Ето за какво доста деликатно подбрахме участниците в тазгодишното издание на конференцията на Кофас, благодарение на които да обособим верните ходове пред фирмите в настоящата конюнктура и да подчертаем, че място за суматоха няма, а стабилността е изцяло постижима.
Интервю на Ани Романова, Econ.bg
Тази публикация ви хареса? Следете всичко най-интересно от Econ.bg и във
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ