СИЛНА ВЯРА: Този светец преживял ужасни страдания, но накрая...
1. Преподобни Изповедник - той се родил в малоазийската област Витиния. Той живял през това смутно за Източната черква време, когато иконоборците, подкрепяни от императорите Лъв Исавър (717-741 г.) и Лъв Арменец (813-820 г.) гонели и тормозили феновете на светите икони.
Като отраснал и добил обучение, той се посветил да служи на Бога. Той бил още млад, когато отишъл в Мидийския манастир. Игуменът Никифор го приел с бащинска обич. Като видял неговото старание в духовния живот, той скоро го постригал за духовник. Младият инок се отдал на постнически живот и показал огромно примирение и смирение.
свързани новини21743на 02.04.20224738на 31.03.2022
След седем години бил ръкоположен за духовник от Цариградския патриарх Тарасий. Понеже игуменът Никифор бил към този момент остарял и безсилен, ръководството на манастира било предоставено на Никита. Със своя богоугоден живот и с мъдрото управление на манастирското приятелство той скоро привлякъл в манастира мнозина благочестиви мъже и цифрата на братята за няколко години прекалено много се нараснало.
След няколко години преподобният свещеник Никифор умрял и братята единомислещо избрали за негов заместител Никита. Като приел игуменския ранг, той с още по-голямо старание се грижел за уредбата на манастира и за душевното избавление на поверените му братя.
Но не било съдено на и на манастирското приятелство да живеят в мир. Иконоборческата разкол към този момент била наказана от отците на Седмия Вселенски събор, само че мирът в Църквата не бил възобновен.
Император Лъв Армянин се оповестил на страната на иконоборците и възобновил гонението против православните. Той изпратил на изгнание в разнообразни места на империята всички православни архиереи отпред с Цариградския патриарх Никифор.
След това императорът свикал игумените на най-големите манастири, сред които бил и преподобни Никита, и им предложил да минат на страната на иконоборците. Те отхвърлили изрично неговото предложение и останали непоколебими изповедници на православието. Императорът заповядал да затворят всекиго в обособена тюрма. Преподобни бил затворен в тясна и влажна килия, от която излизала нетърпима воня.
Много дни прекарал той при тези непоносими условия. След това, по заповед на императора, бил изпратен на изгнание в източните лимити на империята. Била тежка зима, и старецът, облечен в несъответствуващи за такова време облекла, доста страдал от огромния мраз и от мощните ветрове.
Пет дни откакто дошъл на мястото на заточението, непостоянният император издал заповед да бъде върнат в столицата. Изтощен от дългия и сложен път, дошъл в Цариград колкото да жив. Тук още веднъж бил хвърлен в тюрма при отвратително тежки условия. По веднъж дневно му давали по малко мръсен и плесенясал самун и мръсна смърдяща вода, едвам не почине от апетит и жадност.
Така постъпил императорът и с другите игумени. Но като се убедил, че нищо не може да промени техните православни убеждения, императорът прибягнал до следната ловкост: предложил на игумените единствено да одобряват светото Причастие дружно с иконоборческия патриарх Теодот, а по-късно всеки да отиде в своя манастир и да изповяда своята религия. Преподобни изначало отхвърлил това предложение, само че по гледище на своите събратя се съгласил. След това всички били освободени и се прибрали всеки в своя манастир.
Само преподобни не се върнал в манастира си. Той се разкаял за своята постъпка като мислел, че и най-малкото отклоняване от истината е еднакво на цялостно оттегляне от православие. Отначало намислил да отиде в далечни страни и там посредством смирение да изкупи прегрешението си. Но по-късно решил, че където е осъществен прегрешението, там би трябвало да бъде и изкупен посредством смирение. Затова останал в Цариград и там намерено и без боязън поучавал народа да се придържа към същинското църковно обучение.
Като научил за тази му активност, императорът го повикал при себе си и му заповядал да напусне столицата и да се прибере в манастира. Ако не извърши тази заръка, ще бъде предаден на мъчения. Преподобният дал отговор със спокоен глас:
- Нито в манастира ще отида, нито от вярата си ще се откажа. Нека ти бъде известно, че от гибел не се багра, а краткотрайния живот не обичам. Аз направих нещо, което не биваше да извърша. Но от смирение се покорих на преподобните старци и без да желая, изпълнявайки тяхното предпочитание, се причастих дружно с лъжепатриарха Теодот, за което в този момент скърбя и се разкайвам. Нека ти бъде известно, че занапред аз нямам с вас никакво общение и се придържам към преданието на светите отци, което одобрих изначало.
Този път преподобни бил изпратен на изгнание на остров Гликерия, където в продължение на шест години бил подложен на тежки физически премеждия и нетърпим честен терор.
След гибелта на император Лъв Армянин били освободени от изгнание всички отци, които се борели за православното вероизповедание и почитали светите икони. Освободен бил и преподобни Никита. И в този момент той не се върнал в Мидикийския манастир. Искал да прекара остатъка от земния си живот в мълчание и по тази причина се заселил в безлюдно място покрай Цариград.
Изтощен от премеждия, той скоро болен и, като се причастил със светите Тайни, се показал пред Господа. На погребението му се събрал огромен народ – монаси и миряни, мъже и дами, млади и възрастни. Дошли и братята от Мидикийския манастир и като поставили тялото му в особено приготвена ракла, качили го в един транспортен съд и го откарали в Мала Азия, с цел да бъде заровен в неговия манастир.
Когато пристигнали в Мала Азия, на брега доста монаси и миряни очаквали тялото на светия мъртвец. Раклата била занесена на плещи от монасите до манастира и там, при пение на псалми и погребални песни, я положили до гроба на преподобни Никифор, първия свещеник на манастира. За благочестивия му и свят живот Бог популяризирал преподобни с чудотворна берекет.
2. Четвърта на - на свети Йоан Лествичник - той е свещеник на Синайския манастир през VІІ век и създател на фамозното произведение “Лествица”, което значи “Стълба”. Защо тъкмо този непретенциозен духовник е избран да бъде патрон на една от най-важните недели в православния календар? Това съборно решение на Църквата не е инцидентно, а има бездънен смисъл.
В първата се утвърждава, че нашата религия е православна, т.е. истинна и вярна. Втората на св. Григорий Палама е обвързвана с концепцията, че вярата ни е вътрешна, религия на сърцето, религия, посредством която реализираме общение с Бога. В третата, Кръстопоклонна Църквата ни припомня, че нашата религия не е от този свят, че тя е самоотвержена, кръстоносна, която понася и търпи всички житейски скърби.
И най-после, в четвъртата Църквата ни сочи, че нашата религия е аскетична, подвижническа, религия, която изисква хладнокръвие и непрекъсната битка с бесовете и пристрастеностите. Този път на духовна битка посредством аскетизъм ни е препоръчан в житието и " Лествицата " на преп. Йоан.
“Лествицата” има 30 стъпала, колкото години е живял Христос, преди да стартира Своята проповед.
Като отраснал и добил обучение, той се посветил да служи на Бога. Той бил още млад, когато отишъл в Мидийския манастир. Игуменът Никифор го приел с бащинска обич. Като видял неговото старание в духовния живот, той скоро го постригал за духовник. Младият инок се отдал на постнически живот и показал огромно примирение и смирение.
свързани новини21743на 02.04.20224738на 31.03.2022
След седем години бил ръкоположен за духовник от Цариградския патриарх Тарасий. Понеже игуменът Никифор бил към този момент остарял и безсилен, ръководството на манастира било предоставено на Никита. Със своя богоугоден живот и с мъдрото управление на манастирското приятелство той скоро привлякъл в манастира мнозина благочестиви мъже и цифрата на братята за няколко години прекалено много се нараснало.
След няколко години преподобният свещеник Никифор умрял и братята единомислещо избрали за негов заместител Никита. Като приел игуменския ранг, той с още по-голямо старание се грижел за уредбата на манастира и за душевното избавление на поверените му братя.
Но не било съдено на и на манастирското приятелство да живеят в мир. Иконоборческата разкол към този момент била наказана от отците на Седмия Вселенски събор, само че мирът в Църквата не бил възобновен.
Император Лъв Армянин се оповестил на страната на иконоборците и възобновил гонението против православните. Той изпратил на изгнание в разнообразни места на империята всички православни архиереи отпред с Цариградския патриарх Никифор.
След това императорът свикал игумените на най-големите манастири, сред които бил и преподобни Никита, и им предложил да минат на страната на иконоборците. Те отхвърлили изрично неговото предложение и останали непоколебими изповедници на православието. Императорът заповядал да затворят всекиго в обособена тюрма. Преподобни бил затворен в тясна и влажна килия, от която излизала нетърпима воня.
Много дни прекарал той при тези непоносими условия. След това, по заповед на императора, бил изпратен на изгнание в източните лимити на империята. Била тежка зима, и старецът, облечен в несъответствуващи за такова време облекла, доста страдал от огромния мраз и от мощните ветрове.
Пет дни откакто дошъл на мястото на заточението, непостоянният император издал заповед да бъде върнат в столицата. Изтощен от дългия и сложен път, дошъл в Цариград колкото да жив. Тук още веднъж бил хвърлен в тюрма при отвратително тежки условия. По веднъж дневно му давали по малко мръсен и плесенясал самун и мръсна смърдяща вода, едвам не почине от апетит и жадност.
Така постъпил императорът и с другите игумени. Но като се убедил, че нищо не може да промени техните православни убеждения, императорът прибягнал до следната ловкост: предложил на игумените единствено да одобряват светото Причастие дружно с иконоборческия патриарх Теодот, а по-късно всеки да отиде в своя манастир и да изповяда своята религия. Преподобни изначало отхвърлил това предложение, само че по гледище на своите събратя се съгласил. След това всички били освободени и се прибрали всеки в своя манастир.
Само преподобни не се върнал в манастира си. Той се разкаял за своята постъпка като мислел, че и най-малкото отклоняване от истината е еднакво на цялостно оттегляне от православие. Отначало намислил да отиде в далечни страни и там посредством смирение да изкупи прегрешението си. Но по-късно решил, че където е осъществен прегрешението, там би трябвало да бъде и изкупен посредством смирение. Затова останал в Цариград и там намерено и без боязън поучавал народа да се придържа към същинското църковно обучение.
Като научил за тази му активност, императорът го повикал при себе си и му заповядал да напусне столицата и да се прибере в манастира. Ако не извърши тази заръка, ще бъде предаден на мъчения. Преподобният дал отговор със спокоен глас:
- Нито в манастира ще отида, нито от вярата си ще се откажа. Нека ти бъде известно, че от гибел не се багра, а краткотрайния живот не обичам. Аз направих нещо, което не биваше да извърша. Но от смирение се покорих на преподобните старци и без да желая, изпълнявайки тяхното предпочитание, се причастих дружно с лъжепатриарха Теодот, за което в този момент скърбя и се разкайвам. Нека ти бъде известно, че занапред аз нямам с вас никакво общение и се придържам към преданието на светите отци, което одобрих изначало.
Този път преподобни бил изпратен на изгнание на остров Гликерия, където в продължение на шест години бил подложен на тежки физически премеждия и нетърпим честен терор.
След гибелта на император Лъв Армянин били освободени от изгнание всички отци, които се борели за православното вероизповедание и почитали светите икони. Освободен бил и преподобни Никита. И в този момент той не се върнал в Мидикийския манастир. Искал да прекара остатъка от земния си живот в мълчание и по тази причина се заселил в безлюдно място покрай Цариград.
Изтощен от премеждия, той скоро болен и, като се причастил със светите Тайни, се показал пред Господа. На погребението му се събрал огромен народ – монаси и миряни, мъже и дами, млади и възрастни. Дошли и братята от Мидикийския манастир и като поставили тялото му в особено приготвена ракла, качили го в един транспортен съд и го откарали в Мала Азия, с цел да бъде заровен в неговия манастир.
Когато пристигнали в Мала Азия, на брега доста монаси и миряни очаквали тялото на светия мъртвец. Раклата била занесена на плещи от монасите до манастира и там, при пение на псалми и погребални песни, я положили до гроба на преподобни Никифор, първия свещеник на манастира. За благочестивия му и свят живот Бог популяризирал преподобни с чудотворна берекет.
2. Четвърта на - на свети Йоан Лествичник - той е свещеник на Синайския манастир през VІІ век и създател на фамозното произведение “Лествица”, което значи “Стълба”. Защо тъкмо този непретенциозен духовник е избран да бъде патрон на една от най-важните недели в православния календар? Това съборно решение на Църквата не е инцидентно, а има бездънен смисъл.
В първата се утвърждава, че нашата религия е православна, т.е. истинна и вярна. Втората на св. Григорий Палама е обвързвана с концепцията, че вярата ни е вътрешна, религия на сърцето, религия, посредством която реализираме общение с Бога. В третата, Кръстопоклонна Църквата ни припомня, че нашата религия не е от този свят, че тя е самоотвержена, кръстоносна, която понася и търпи всички житейски скърби.
И най-после, в четвъртата Църквата ни сочи, че нашата религия е аскетична, подвижническа, религия, която изисква хладнокръвие и непрекъсната битка с бесовете и пристрастеностите. Този път на духовна битка посредством аскетизъм ни е препоръчан в житието и " Лествицата " на преп. Йоан.
“Лествицата” има 30 стъпала, колкото години е живял Христос, преди да стартира Своята проповед.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ