Днес почитаме нашите будители!
1 ноември е общобългарски празник на историческата памет и национално самочувствие, отстоявани с години и десетилетия. Денят е отдаден на просветителите и книжовниците, които са построили и съхранили духовните полезности и културното съзнание на българите.
Сред най-тачените български национални будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Петко Р. Славейков, Никола Бацаров, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов и доста други.
За първи път Денят на националните будители се празнува през 1909 година в Пловдив. През 1923 година цар Борис Трети афишира 1 ноември за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
По този мотив Стоян Омарчевски казва: „...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата юноша към всичко скъпо и ярко от нашето минало и да я приобщим към това минало, с цел да почерпи тя от него жизненост и очакване, мощ и подтик към активност и творчество. Нашата юноша би трябвало да знае, че животът единствено тогава е скъп, когато е въодушевен от идейност, от стремеж; единствено тогава животът е изчерпателен и логичен, когато е налегнат от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в облиците и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото иго, които го водиха към култура и национална независимост през епохата на възраждането и които му сътвориха безконечни културни полезности през неговия свободен живот... Министерството на националното просвещение дефинира деня 1 ноември, деня на св. Йоан Рилски за празник на българските будители, за празник, да го назовем, на огромните българи, посредством който празник, организиран системно и редовно, да се сплотяват всички старания в това направление, като тоя ден се трансформира в фетиш на българския национален талант: отдавайки респект към паметта на националните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в предишното към култура, към независимост, към просвета, да вдъхновим младежта посредством техните светли облици към национални и културни идеали.
През 1945 година денят е неразрешен. Честването му се възвръща на 28 октомври 1992 година, когато е разгласен публично за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения.
