Доц. Любомир Киров, председател на сдружението на общопрактикуващите лекари, пред „Труд“: Българската нация вече не е застаряваща, а стара
1,32 лева взима годишно джипи от 24-часови разположения
Да си общопрактикуващ доктор, значи да превключваш и да организираш метода и мисленето към пациентите си в прекомерно разнообразни направления и за малко време, с цел да си ефикасен. Това, в композиция с изискванията на труд и административната тежест, води до непрекъснато равнище на стрес, синдром на изпепеляването и инфаркти, които сполитат лекарите. За това какво е да си фамилен доктор и за проблемите в опазването на здравето беседваме с доцент Любомир Киров, ръководител на сдружението на общопрактикуващите лекари у нас.
– Доц. Киров, неотдавна беше признат планът на новата Национална здравна карта (НЗК). Как бихте коментирали документа и неговото значение? В положение ли е той да реши (част от) съществуващите проблеми в опазването на здравето?
– Картата е нещо, което отразява в друго равнище на абстракция някаква действителност. Тя не е инструмент за решение на действителен проблем, а фотография. Отразяването на реалност-та се опира на избрани критерии. После хората, които проучват положението, вършат своите заключения и дават оферти за решение. Т.е. изработването на картата е част от развой, който би трябвало да обезпечи данни за разбор. Тя може да показва дефицит или остатък, съгласно критериите, само че не взема решение проблемите, които са довели до отразеното в нея положение (например правила на работа, специализация, финансиране и разходване на средствата, големия брой здравнонеосигурени лица, много напредналата междинна възраст на здравното съсловие като цяло и др.). Това би трябвало да го свършат анализаторите – здравни политици, представители на разнообразни институции, които имат отношение към системата на опазването на здравето, в това число и другите съсловни организации. Но от всички изброени, само съсловните организации ненапълно показват сериозна угриженост и оферират някои решения. Като цяло липсва общ взор върху системата, сериозен разбор, да не приказваме за синтез, т.е. генериране на хрумвания. Вероятно аргументите за това, колкото и неуместно да звучи, са незадоволително знания и отвращение за смяна, макар че се твърди противоположното.
– От НЗК се вижда, че има всеобщ дефицит на съвсем всевъзможен тип здравни експерти, само че също по този начин, че те са и много неравномерно разпределени. Най-сериозна е потребността от общопрактикуващи лекари (ОПЛ). Как се стигна до тук?
– Картата показва данни, само че казусът е, че на никое място няма указано основанието за избор на критериите, които дефинират нещо като задоволително или незадоволително, било то брой лекари, брой действия, болнични кревати и така нататък Защо да вземем за пример някой реши, че би трябвало да има един ОПЛ на 1500 индивида? Защото е по този начин в други страни? Не, не е. Броят е друг в другите страни. Може би, тъй като някой е решил, че при нашите условия на работа и финансиране посредством грижата за подобен брой пациенти се обезпечава задоволително за издържането на една добре проведена (като база и работещи специалисти) процедура? И това не е по този начин. Ако хипотетично приемем за вярно, че е нужен 1 ОПЛ на 1500 индивида, то сега нещата са такива: 6 000 803 лица с непрекъснати здравноосигурителни права (според НРД 2018), разграничени на 4300 ОПЛ =1395 индивида. Т.е. има остатък от ОПЛ. Ако разделим обаче 7 100 000 индивида на 4 300 ОПЛ=1651, е налице дребен дефицит на ОПЛ – 433. Друг е въпросът, че разпределението на ОПЛ по региони е такова, че някъде има огромен дефицит, а другаде броят е по-голям. Здравната карта не дава отговор на значимите въпроси: за какво и по какъв начин се е стигнало до тук и какво би трябвало да се направи, с цел да се промени това положение към по-добро. И няма по какъв начин да го даде, тъй като е отражение, фотография на действителността, която пропуща детайлите. Тъй като с достъпа до доктор доста се спекулира, декларирам, че България е една, да не кажа единствената, европейска страна, в която в един и същи ден, когато по някаква причина човек е решил да потърси помощ, може да посети своя фамилен доктор, да бъдат назначени и осъществени, в случай че е належащо, съответните проучвания и съвещания, както и да бъде признат за болнично лекуване. Коментарът е непотребен. Ако някой си показва положителния достъп като съществуване на доктор и здравна сестра във всеки дом или всяко обитаемо място, без значение от боря население, то това е безусловно неверно. Няма страна в света, която да си разреши този разкош. Има региони, които в действителност не са атрактивни. Трудно налични са, с дребен брой население, липса на детска градина и учебно заведение, неприятни битови и работни условия, никаква поддръжка към лекаря, който въпреки всичко реши да отиде там. За младежите е ясно, че това няма по какъв начин да бъде цел; за по-възрастните сътрудници – също; за най-възрастните е опция за завършек на живота в непрестанна работа. Това ли е задачата, може ли да се промени обстановката? Да, в случай че политиците и общините се постараят. Средствата, които сега се изплащат като добавка на лекарите за „ неподходящи “ условия, са безусловно незадоволителни. Да не приказваме, че те не би трябвало да излизат от бюджета на НЗОК, а от този на съответните общини или държавния бюджет. Последното е мое персонално мнение.
– Какво е да се работи като персонален доктор? На доста места в страната ОПЛ са единствен достъп на популацията до здравни грижи.
– По формулировка ОПЛ е на първа линия и е естествено, в случай че някъде има най-малко един доктор, то това да е ОПЛ, защото би трябвало да се оправи с най-малко 80% от здравните проблеми на хората, което е във опциите единствено на общата медицина. Въпросът е какво вършат съответните институции за тези хора, които обезпечават, или биха обезпечили този единствен достъп до системата. Семейният доктор не може да каже на пациента „ Това не е моето поле на деяние “, а би трябвало да го разпита, изслуша, прегледа и така нататък с цел да сложи диагноза и предпише лекуване (решава казуса веднага), а в случай че реши, че това изисква друго равнище на подготвеност, да го насочи, където е належащо, не по обвързване на някаква разпоредба, не по избор на „ клиента “, тъй като лекарският кабинет не е магазин, а въз основа на професионалната си преценка. При нас пациентите идват с всичките 19 999 вероятни диагнози, отразени в интернационалната подредба на заболяванията, само че чакат да си тръгнат с една и то вярната. Ако се наложи консултация, ние изпращаме пациента при сътрудник съветник, само че към този момент с 1 или 2 вероятни диагнози за уточняване. Т.е. нашите пациенти са неселектирани във връзка с диагнозите – може да е всичко, до момента в който след нас по системата те са селектирани – може да е едно от 2 или 3. Лесно е да се опише, само че не е елементарно да се прави. В един миг влиза човек с бъбречна рецесия, в идващия е детенце с някакъв проблем и угрижен родител, по-късно диспансерно следен с няколко съществени болести и така нататък Това аз назовавам „ резултат на отдалеченото “, т.е. би трябвало бързо да превключваш и да организираш метода и мисленето си в прекомерно разнообразни направления и за малко време, с цел да си ефикасен. Резултатът е непрекъснато равнище на стрес, синдром на изпепеляването, инфаркти и други, които ни сполетяват, тъй като, в случай че си същински врач, влагаш и доста страст в това, което вършиш. Това състояние може да се усъвършенства, само че се изисква предпочитание и подготвеност за смяна.
– Какви са разновидностите за решение на казуса? Искания на ОПЛ като облекчение на административната тежест, по-достойни хонорари, отпадане на 24–часовите наряди?
– Това са част от решенията. Изключително дразнещо е, когато говоренето от страна на здравното министерство, НЗОК и други не подхожда на дейностите им и на обстоятелствата. Само един образец от последните дни: откакто преобладаващата част от сътрудниците бяха към този момент подали нужните документи за сключване на НРД 2018, още веднъж трябваше да вървят до РЗОК, тъй като някой сменил името на една декларация от № 9 на № 9а, защото най изпод е дописано, че с изключение на собственоръчен автограф, би трябвало и електронен. И затова хиляди ОПЛ би трябвало да зарежат работа, с цел да носят на ръка документа. Нежеланието да се редуцира хартиената повинност се прикрива с доста думи за предстоящата повсеместна електронизация. Но до момента в който я чакаме, има какво да се направи. Например при подаване на документи за сключване на НРД от сътрудници, които към този момент са имали подобен, да не се изискват n-броя заявления и други, а единствено едно заявление, в което да е отразено, че ОПЛ желае да подписа контракт и че няма смяна в събитията в практиката му, подписано с електронния автограф и изпратено на електронната поща на РЗОК. Друго: макар нашите възражения, протече всеобщо писане на нови рецептурни книжки, отначало закупени от пациентите, очакване на опашки пред кабинетите ни, тъй като на някого по този начин му харесва да се прави, без да зачита интереса на пациента и лекарите, хабенето на нерви, персонални средства и така нататък, при изискване, че даже и в този момент рецептурната брошура в този й вид и с толкоз писане е непотребна. Дали сме оферти. Мога да изреждам още. Писарската работа е проблем, тъй като лишава от времето за обзор и натоварва и душевен. Може да се откри баланс, само че изисква много средства, които никой не желае да ни отпусне.
– От „ Пирогов “ оповестиха, че са подготвени да поемат 24-часовите разположения на персоналните лекари и желаеха диалози с тях. Добър вид ли е, какво печели най-голямата незабавна болница от това?
– Не зная какво тъкмо оферират, само че това евентуално ще е обслужване, съгласно съществуващите правила по вида на дежурните кабинети, на които заплащаме. Какво тъкмо чакат да завоюват е въпрос, който би трябвало да се сложи на управлението. Предвидените за тази година средства в бюджета за този тип активност са по 11 стотинки на човек месечно, или по 1,32 лева на човек за една година. Как ви се коства това като стойност на абонамент за денонощен достъп до здравна услуга?
– От 1 април тази година по силата на съглашение в Националния рамков контракт от 2017 година рецептите към този момент би трябвало да се издават електронно, а тези, писани на ръка, не би трябвало да се извършват. Възможно ли един ОПЛ, който обслужва села, да разнася със себе си компютри, принтери и така нататък? Какво следва оттук насетне?
– Тази смяна е част от прехода към електронизация. Касае рецептите за приемане на медикаменти с понижение. До момента имаме два сигнала за проблем на сътрудници в това отношение, само че по-скоро това е изключение. Но би трябвало да се направи по този начин, че в съответното село или махала да има постоянен интернет или друго, което важи и за други дребни обитаеми места, които може и да нямат този проблем – вместо ОПЛ да обикаля, като се пробва да носи кабинета на гърба си, общината да обезпечи постоянен безвъзмезден превоз 1-2 пъти седмично на пациентите до центъра на практиката на ОПЛ, или пък да оборудват съответни пространства в тези обитаеми места – като се стартира от общоприетото обзавеждане и се стигне до компютъра, принтера и сигурен интернет, несъмнено, платени от общината.
– Какво е мнението Ви за въвеждането на близо 900 нови медицински произведения в позитивния лист на НЗОК, за сметка на по-малко доплащане от нейна страна и по-голямо от пациентите за произведения в кардиологията? Още повече, че тези произведения, както и такива, поемани от Министерство на здравеопазването, влизат в действие с нови цени, само че със задна дата.
– Трябва да се разбере, че с незадоволителните средства, които се набират посредством здравното обезпечаване, незадоволителното равнище на обезпечаване на възрастните хора, деца и други от страната и с неналичието на решение на казуса със здравнонеосигурените, няма по какъв начин всичко да е гратис от най-ежедневното до последните технологии. Зная, че звучи неприятно, само че това е действителността. Освен това, методът „ изгоря ми къщата… към този момент ще си върша застраховка „ Пожар “ не е верен. Това със „ задната дата “ също не е редно. Когато правиш смяна, би трябвало да предупредиш или разпоредиш да се извършва в точния момент. Но кой го е грижа за тези неща с изключение на нас и пациентите ни?
– Публичните разноски за лекарства непрестанно се усилват, в това време не се регистрира възстановяване на здравния статус на популацията. Сбъркана ли е системата?
– Многократно сме коментирали, че статистиката, като се изключи броя умирания, е в друга степен изкривена във връзка с аргументите. Фактът, че за едни болести има реимбурсация на лекарства, а за други няма, неналичието на клинична пътека за болести, които изискват болнично лекуване също оказва въздействие. Не се регистрират доста и то значими фактори отвън нашата активност и медикаментите: условия (стандарт) и метод на живот. Пример: здравословно хранене, топла зима и всичко належащо против 200 лева пенсия или 510 лева заплата, основаване на здравна просвета и какво ли не още… дали е здравословно? Да, може и да предписваме терапия, само че когато тя не се приема постоянно заради неспособност да се купува непрекъснато, ние ли сме отговорни? Ние към този момент сме не просто застаряваща, а остаряла нация, от което следва, че ще има повече, по-тежки здравни проблеми и нежелателен излаз, и макар всичките ни старания статистиката няма да е радваща. Навлизаме в тематики, които въпреки и да са доста сериозен по въздействието си фактор, са малко по-встрани от чистата медицина, само че пък непрекъснато участват в ежедневните срещи на ОПЛ с пациентите. От друга страна, никой не си дава труда да проучва резултатите от профилактиката и лекуването на доста обществено значими болести или пък се интерпретират по един безразсъден метод. Например, нараснали се раковите болести Х и това е белег, че нещата не се вършат както би трябвало. Но не е тъкмо по този начин, те не са се нараснали, съществували са и преди, само че са открити по-рано вследствие на профилактиката и нарасналите диагностични благоприятни условия, което е плюс, тъй като дава вяра за по-добър излаз. За страдание в част от случаите изходът е неприятен, все пак направено. Това не значи, че лекарите не си правят работата. По отношение на някои хронични, обществено значими болести като артериална хипертония и диабет, националното съдружие на ОПЛ осъществя национално внушителен план за определяне контрола върху тях. Резултатите са доста положителни, което е резултат от ежедневната ни тиха и незабележима работа.
– Какво най-общо очаквате да се случи до края на годината в системата на опазването на здравето, какво да чакат пациентите? Бихте ли дали прогноза и препоръка/и?
– Ние не вършим прогнози, ние даваме верните препоръки и решения, което е същински значимо и работещо, тъй като може да промени всяка прогноза. Но ще дам една рекомендация към хората: насочете недоволствата си и търсете отговорност от тези, които дефинират разпоредбите и не се вслушват в препоръките ни, а не към здравното съсловие. Ние вършим каквото можем, постоянно даже вървим по ръба, постоянно влизаме в спорове и освен с вас, само че повода не е в нас, а в изискванията, в които сме принудени да работим.
Нашият посетител
Доц. Любомир Киров приключва медицина в МУ-Пловдив през 1990 година Има специалности по Вътрешни заболявания и Обща медицина. Преминал е всички образования по абдоминална, специфична и интервенционална ехография. Преподава медицина в Медицински факултет на СУ “Св. Климент Охридски ”
От 2003 година до в този момент е ръководител на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България. Член е на УС на БЛС. Секретар е на Международния ръб за акредитация и организация на Продължаващо здравно образование, Франция.
Да си общопрактикуващ доктор, значи да превключваш и да организираш метода и мисленето към пациентите си в прекомерно разнообразни направления и за малко време, с цел да си ефикасен. Това, в композиция с изискванията на труд и административната тежест, води до непрекъснато равнище на стрес, синдром на изпепеляването и инфаркти, които сполитат лекарите. За това какво е да си фамилен доктор и за проблемите в опазването на здравето беседваме с доцент Любомир Киров, ръководител на сдружението на общопрактикуващите лекари у нас.
– Доц. Киров, неотдавна беше признат планът на новата Национална здравна карта (НЗК). Как бихте коментирали документа и неговото значение? В положение ли е той да реши (част от) съществуващите проблеми в опазването на здравето?
– Картата е нещо, което отразява в друго равнище на абстракция някаква действителност. Тя не е инструмент за решение на действителен проблем, а фотография. Отразяването на реалност-та се опира на избрани критерии. После хората, които проучват положението, вършат своите заключения и дават оферти за решение. Т.е. изработването на картата е част от развой, който би трябвало да обезпечи данни за разбор. Тя може да показва дефицит или остатък, съгласно критериите, само че не взема решение проблемите, които са довели до отразеното в нея положение (например правила на работа, специализация, финансиране и разходване на средствата, големия брой здравнонеосигурени лица, много напредналата междинна възраст на здравното съсловие като цяло и др.). Това би трябвало да го свършат анализаторите – здравни политици, представители на разнообразни институции, които имат отношение към системата на опазването на здравето, в това число и другите съсловни организации. Но от всички изброени, само съсловните организации ненапълно показват сериозна угриженост и оферират някои решения. Като цяло липсва общ взор върху системата, сериозен разбор, да не приказваме за синтез, т.е. генериране на хрумвания. Вероятно аргументите за това, колкото и неуместно да звучи, са незадоволително знания и отвращение за смяна, макар че се твърди противоположното.
– От НЗК се вижда, че има всеобщ дефицит на съвсем всевъзможен тип здравни експерти, само че също по този начин, че те са и много неравномерно разпределени. Най-сериозна е потребността от общопрактикуващи лекари (ОПЛ). Как се стигна до тук?
– Картата показва данни, само че казусът е, че на никое място няма указано основанието за избор на критериите, които дефинират нещо като задоволително или незадоволително, било то брой лекари, брой действия, болнични кревати и така нататък Защо да вземем за пример някой реши, че би трябвало да има един ОПЛ на 1500 индивида? Защото е по този начин в други страни? Не, не е. Броят е друг в другите страни. Може би, тъй като някой е решил, че при нашите условия на работа и финансиране посредством грижата за подобен брой пациенти се обезпечава задоволително за издържането на една добре проведена (като база и работещи специалисти) процедура? И това не е по този начин. Ако хипотетично приемем за вярно, че е нужен 1 ОПЛ на 1500 индивида, то сега нещата са такива: 6 000 803 лица с непрекъснати здравноосигурителни права (според НРД 2018), разграничени на 4300 ОПЛ =1395 индивида. Т.е. има остатък от ОПЛ. Ако разделим обаче 7 100 000 индивида на 4 300 ОПЛ=1651, е налице дребен дефицит на ОПЛ – 433. Друг е въпросът, че разпределението на ОПЛ по региони е такова, че някъде има огромен дефицит, а другаде броят е по-голям. Здравната карта не дава отговор на значимите въпроси: за какво и по какъв начин се е стигнало до тук и какво би трябвало да се направи, с цел да се промени това положение към по-добро. И няма по какъв начин да го даде, тъй като е отражение, фотография на действителността, която пропуща детайлите. Тъй като с достъпа до доктор доста се спекулира, декларирам, че България е една, да не кажа единствената, европейска страна, в която в един и същи ден, когато по някаква причина човек е решил да потърси помощ, може да посети своя фамилен доктор, да бъдат назначени и осъществени, в случай че е належащо, съответните проучвания и съвещания, както и да бъде признат за болнично лекуване. Коментарът е непотребен. Ако някой си показва положителния достъп като съществуване на доктор и здравна сестра във всеки дом или всяко обитаемо място, без значение от боря население, то това е безусловно неверно. Няма страна в света, която да си разреши този разкош. Има региони, които в действителност не са атрактивни. Трудно налични са, с дребен брой население, липса на детска градина и учебно заведение, неприятни битови и работни условия, никаква поддръжка към лекаря, който въпреки всичко реши да отиде там. За младежите е ясно, че това няма по какъв начин да бъде цел; за по-възрастните сътрудници – също; за най-възрастните е опция за завършек на живота в непрестанна работа. Това ли е задачата, може ли да се промени обстановката? Да, в случай че политиците и общините се постараят. Средствата, които сега се изплащат като добавка на лекарите за „ неподходящи “ условия, са безусловно незадоволителни. Да не приказваме, че те не би трябвало да излизат от бюджета на НЗОК, а от този на съответните общини или държавния бюджет. Последното е мое персонално мнение.
– Какво е да се работи като персонален доктор? На доста места в страната ОПЛ са единствен достъп на популацията до здравни грижи.
– По формулировка ОПЛ е на първа линия и е естествено, в случай че някъде има най-малко един доктор, то това да е ОПЛ, защото би трябвало да се оправи с най-малко 80% от здравните проблеми на хората, което е във опциите единствено на общата медицина. Въпросът е какво вършат съответните институции за тези хора, които обезпечават, или биха обезпечили този единствен достъп до системата. Семейният доктор не може да каже на пациента „ Това не е моето поле на деяние “, а би трябвало да го разпита, изслуша, прегледа и така нататък с цел да сложи диагноза и предпише лекуване (решава казуса веднага), а в случай че реши, че това изисква друго равнище на подготвеност, да го насочи, където е належащо, не по обвързване на някаква разпоредба, не по избор на „ клиента “, тъй като лекарският кабинет не е магазин, а въз основа на професионалната си преценка. При нас пациентите идват с всичките 19 999 вероятни диагнози, отразени в интернационалната подредба на заболяванията, само че чакат да си тръгнат с една и то вярната. Ако се наложи консултация, ние изпращаме пациента при сътрудник съветник, само че към този момент с 1 или 2 вероятни диагнози за уточняване. Т.е. нашите пациенти са неселектирани във връзка с диагнозите – може да е всичко, до момента в който след нас по системата те са селектирани – може да е едно от 2 или 3. Лесно е да се опише, само че не е елементарно да се прави. В един миг влиза човек с бъбречна рецесия, в идващия е детенце с някакъв проблем и угрижен родител, по-късно диспансерно следен с няколко съществени болести и така нататък Това аз назовавам „ резултат на отдалеченото “, т.е. би трябвало бързо да превключваш и да организираш метода и мисленето си в прекомерно разнообразни направления и за малко време, с цел да си ефикасен. Резултатът е непрекъснато равнище на стрес, синдром на изпепеляването, инфаркти и други, които ни сполетяват, тъй като, в случай че си същински врач, влагаш и доста страст в това, което вършиш. Това състояние може да се усъвършенства, само че се изисква предпочитание и подготвеност за смяна.
– Какви са разновидностите за решение на казуса? Искания на ОПЛ като облекчение на административната тежест, по-достойни хонорари, отпадане на 24–часовите наряди?
– Това са част от решенията. Изключително дразнещо е, когато говоренето от страна на здравното министерство, НЗОК и други не подхожда на дейностите им и на обстоятелствата. Само един образец от последните дни: откакто преобладаващата част от сътрудниците бяха към този момент подали нужните документи за сключване на НРД 2018, още веднъж трябваше да вървят до РЗОК, тъй като някой сменил името на една декларация от № 9 на № 9а, защото най изпод е дописано, че с изключение на собственоръчен автограф, би трябвало и електронен. И затова хиляди ОПЛ би трябвало да зарежат работа, с цел да носят на ръка документа. Нежеланието да се редуцира хартиената повинност се прикрива с доста думи за предстоящата повсеместна електронизация. Но до момента в който я чакаме, има какво да се направи. Например при подаване на документи за сключване на НРД от сътрудници, които към този момент са имали подобен, да не се изискват n-броя заявления и други, а единствено едно заявление, в което да е отразено, че ОПЛ желае да подписа контракт и че няма смяна в събитията в практиката му, подписано с електронния автограф и изпратено на електронната поща на РЗОК. Друго: макар нашите възражения, протече всеобщо писане на нови рецептурни книжки, отначало закупени от пациентите, очакване на опашки пред кабинетите ни, тъй като на някого по този начин му харесва да се прави, без да зачита интереса на пациента и лекарите, хабенето на нерви, персонални средства и така нататък, при изискване, че даже и в този момент рецептурната брошура в този й вид и с толкоз писане е непотребна. Дали сме оферти. Мога да изреждам още. Писарската работа е проблем, тъй като лишава от времето за обзор и натоварва и душевен. Може да се откри баланс, само че изисква много средства, които никой не желае да ни отпусне.
– От „ Пирогов “ оповестиха, че са подготвени да поемат 24-часовите разположения на персоналните лекари и желаеха диалози с тях. Добър вид ли е, какво печели най-голямата незабавна болница от това?
– Не зная какво тъкмо оферират, само че това евентуално ще е обслужване, съгласно съществуващите правила по вида на дежурните кабинети, на които заплащаме. Какво тъкмо чакат да завоюват е въпрос, който би трябвало да се сложи на управлението. Предвидените за тази година средства в бюджета за този тип активност са по 11 стотинки на човек месечно, или по 1,32 лева на човек за една година. Как ви се коства това като стойност на абонамент за денонощен достъп до здравна услуга?
– От 1 април тази година по силата на съглашение в Националния рамков контракт от 2017 година рецептите към този момент би трябвало да се издават електронно, а тези, писани на ръка, не би трябвало да се извършват. Възможно ли един ОПЛ, който обслужва села, да разнася със себе си компютри, принтери и така нататък? Какво следва оттук насетне?
– Тази смяна е част от прехода към електронизация. Касае рецептите за приемане на медикаменти с понижение. До момента имаме два сигнала за проблем на сътрудници в това отношение, само че по-скоро това е изключение. Но би трябвало да се направи по този начин, че в съответното село или махала да има постоянен интернет или друго, което важи и за други дребни обитаеми места, които може и да нямат този проблем – вместо ОПЛ да обикаля, като се пробва да носи кабинета на гърба си, общината да обезпечи постоянен безвъзмезден превоз 1-2 пъти седмично на пациентите до центъра на практиката на ОПЛ, или пък да оборудват съответни пространства в тези обитаеми места – като се стартира от общоприетото обзавеждане и се стигне до компютъра, принтера и сигурен интернет, несъмнено, платени от общината.
– Какво е мнението Ви за въвеждането на близо 900 нови медицински произведения в позитивния лист на НЗОК, за сметка на по-малко доплащане от нейна страна и по-голямо от пациентите за произведения в кардиологията? Още повече, че тези произведения, както и такива, поемани от Министерство на здравеопазването, влизат в действие с нови цени, само че със задна дата.
– Трябва да се разбере, че с незадоволителните средства, които се набират посредством здравното обезпечаване, незадоволителното равнище на обезпечаване на възрастните хора, деца и други от страната и с неналичието на решение на казуса със здравнонеосигурените, няма по какъв начин всичко да е гратис от най-ежедневното до последните технологии. Зная, че звучи неприятно, само че това е действителността. Освен това, методът „ изгоря ми къщата… към този момент ще си върша застраховка „ Пожар “ не е верен. Това със „ задната дата “ също не е редно. Когато правиш смяна, би трябвало да предупредиш или разпоредиш да се извършва в точния момент. Но кой го е грижа за тези неща с изключение на нас и пациентите ни?
– Публичните разноски за лекарства непрестанно се усилват, в това време не се регистрира възстановяване на здравния статус на популацията. Сбъркана ли е системата?
– Многократно сме коментирали, че статистиката, като се изключи броя умирания, е в друга степен изкривена във връзка с аргументите. Фактът, че за едни болести има реимбурсация на лекарства, а за други няма, неналичието на клинична пътека за болести, които изискват болнично лекуване също оказва въздействие. Не се регистрират доста и то значими фактори отвън нашата активност и медикаментите: условия (стандарт) и метод на живот. Пример: здравословно хранене, топла зима и всичко належащо против 200 лева пенсия или 510 лева заплата, основаване на здравна просвета и какво ли не още… дали е здравословно? Да, може и да предписваме терапия, само че когато тя не се приема постоянно заради неспособност да се купува непрекъснато, ние ли сме отговорни? Ние към този момент сме не просто застаряваща, а остаряла нация, от което следва, че ще има повече, по-тежки здравни проблеми и нежелателен излаз, и макар всичките ни старания статистиката няма да е радваща. Навлизаме в тематики, които въпреки и да са доста сериозен по въздействието си фактор, са малко по-встрани от чистата медицина, само че пък непрекъснато участват в ежедневните срещи на ОПЛ с пациентите. От друга страна, никой не си дава труда да проучва резултатите от профилактиката и лекуването на доста обществено значими болести или пък се интерпретират по един безразсъден метод. Например, нараснали се раковите болести Х и това е белег, че нещата не се вършат както би трябвало. Но не е тъкмо по този начин, те не са се нараснали, съществували са и преди, само че са открити по-рано вследствие на профилактиката и нарасналите диагностични благоприятни условия, което е плюс, тъй като дава вяра за по-добър излаз. За страдание в част от случаите изходът е неприятен, все пак направено. Това не значи, че лекарите не си правят работата. По отношение на някои хронични, обществено значими болести като артериална хипертония и диабет, националното съдружие на ОПЛ осъществя национално внушителен план за определяне контрола върху тях. Резултатите са доста положителни, което е резултат от ежедневната ни тиха и незабележима работа.
– Какво най-общо очаквате да се случи до края на годината в системата на опазването на здравето, какво да чакат пациентите? Бихте ли дали прогноза и препоръка/и?
– Ние не вършим прогнози, ние даваме верните препоръки и решения, което е същински значимо и работещо, тъй като може да промени всяка прогноза. Но ще дам една рекомендация към хората: насочете недоволствата си и търсете отговорност от тези, които дефинират разпоредбите и не се вслушват в препоръките ни, а не към здравното съсловие. Ние вършим каквото можем, постоянно даже вървим по ръба, постоянно влизаме в спорове и освен с вас, само че повода не е в нас, а в изискванията, в които сме принудени да работим.
Нашият посетител
Доц. Любомир Киров приключва медицина в МУ-Пловдив през 1990 година Има специалности по Вътрешни заболявания и Обща медицина. Преминал е всички образования по абдоминална, специфична и интервенционална ехография. Преподава медицина в Медицински факултет на СУ “Св. Климент Охридски ”
От 2003 година до в този момент е ръководител на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България. Член е на УС на БЛС. Секретар е на Международния ръб за акредитация и организация на Продължаващо здравно образование, Франция.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ