06Светът помни генерал Аугусто Пиночет като диктатора, чийто режим изтезава,

06Светът помни военачалник Аугусто Пиночет като диктатора , чийто режим изтезава , убива и заличава 3065 души в името на битката против комунизма, написа „ Асошиейтед прес “.

Но защото идващия понеделник Чили отбелязва 50-ата годишнина от преврата , довел Пиночет на власт за съвсем 17 години, мнозина в страната не го считат за тъмен ден. На фона на слаба стопанска система и повишаване на тежката престъпност, последните изследвания демонстрират, че доста чилийци не считат, че правата на индивида са толкоз огромен приоритет. Те се борят с това, което считат за комплицираното завещание на Пиночет в миг, когато огромна част от тях признаха пред социолозите, че губят религия в демокрацията .

„ Преди не е имало толкоз доста завист, колкото в този момент “ , категоризна е Ана Мария Роман Вера, 62-годишна жена, която продава лотарийни билети. Тя споделя:

„ Не сте виждали толкоз доста грабежи. “

Проучване от юли на Центъра за публични проучвания, основана в Чили фондация, откри, че 66% от респондентите са съгласни с изказванието, че вместо да се тревожи за правата на хората, страната се нуждае от твърдо държавно управление . Това е повече от два пъти повече от 32-та % от интервюираните, които са се съгласили с изказванието преди по-малко от четири години.

В Чили 11 септември беше незабравим ден още преди терористичните офанзиви против Съединени американски щати от 11 септември 2001 година, тъй като въпросната дата бележи преврата през 1973 година в южноамериканската страна. Това значение обаче се трансформира. Проучванията демонстрират, че повече от една трета от чилийците през днешния ден оправдават военното завладяване на демократично определено държавно управление, което продължи да нарушава човешките права , да убива съперници, да анулира избори, да лимитира медиите, да потиска профсъюзите и да разпуска политически партии. Марта Лагос, шеф на районната социологическа компания Latinobarómetro и създател на социологическата компания Mori Chile, разяснява:

„ Трябва да има голямо болшинство от чилийците, които осъждат диктатурата и военния прелом и признават, че военните са унищожили демокрацията. Това би било естественото състояние в една естествена страна. Но в тази ситуация не е по този начин. “

В края на предишния месец левият президент Габриел Борич разкри това, което на процедура ще бъде първият спонсориран от страната проект за опит за намиране на почти 1162 жертви на диктатурата , които остават в неопределеност .

И въпреки всичко, даже когато държавното управление на Борич и правозащитните организации възнамеряват събития за отбелязване на годишнината от преврата, мнозина в Чили наподобява не считат отстраняването на демократично определен водач за неправилно.

Проучване по-рано тази година от компанията на Лагос сподели, че 36% от чилийците имат вяра, че военните са „ освободили “ Чили „ от марксизма “ , когато смъкнаха левия демократично определен президент Салвадор Алиенде , който пък пристигна на власт през 1970 година и се самоуби в деня на преврата. Проучването откри и тези 42% от популацията, съгласно които превратът е унищожил демокрацията , което е най-ниският брой на това изказване от 1995 година

Пиночет управлява преврата в миг, когато страната беше затънала в икономическа рецесия , включваща дефицит на храна и галопираща инфлация, която доближи годишен ритъм от 600%. Когато военните поеха ръководството, те вкараха свободна пазарна стопанска система, което ненадейно направи по този начин, че хората със средства могат да изпаднат в консуматорски запой, даже когато равнището на беднотия скочи.

Пенсионираният счетоводител Серхио Гомес Мартинес, на 72 години, счита, че „ за благополучие Аугусто Пиночет управлява преврата “ против социалистическото държавно управление на Алиенде. Той твърди, че икономическото му богатство се е подобрило при дясното военно държавно управление, „ тъй като е имало ред, претовареност и провинцията и индустрията са почнали да създават “ .

В деня на преврата бяха отприщени репресиите . В идващите дни Конгресът беше закрит и политическите партии бяха разпуснати, защото военната хунта сграбчи контрола върху всички аспекти на обществото. Тези, които се опълчват на режима, постоянно са хвърляни в пандиза и изтезавани, а стотици хиляди са били принудени да заминат в заточение .

Гомес е на мнение, че нарушаванията на човешките права от годините на Пиночет „ е можело да бъдат избегнати “, само че те не наподобява да са в центъра на спомените му за годините на ръководство на Пиночет, когато съгласно някои оценки към 200 000 жители са отишли в заточение по политически аргументи, а към 28 000 съперници на режима са хвърлени в пандиза и изтезавани.

Едва ли е самичък във вярванията си. Почти четирима от 10 чилийци считат, че ръководството на Пиночет от 1973-1990 година е модернизирало страната , а 20% виждат диктатора като един от най-хубавите владетели на Чили през 20-ти век, съгласно изследването на Mori. Регионално изследване на Latinobarómetro от тази година пък откри, че единствено 48% от латиноамериканците считат, че демокрацията е за предпочитане пред всяка друга форма на ръководство, което бележи спад от 15 пункта по отношение на 2010 година

В цяла Латинска Америка мощни хора като президента на Ел Салвадор Найиб Букеле набират известност. Букеле завоюва пламенни почитатели заради жестоките си репресии против банди, макар записа на нарушавания на човешките права.

Междувременно Борич означи внезапен спад в рейтинга си на утвърждение, откогато пристигна на власт през март 2022 година като най-младият президент на Чили на нежните 36 години след необятно публикувани водени от студенти улични митинги, които демонстрираха по какъв начин съществуват икономическите неравенства, подбудени от диктатурата. Миналата година жителите като цяло отхвърлиха усилието да се размени конституцията на страната от ерата на диктатурата с това, което би било една от най-прогресивните магна харти в света, и по-късно избраха консерваторите да напишат идната чернова на документа.

Ефрен Кортес Тапиа, 60-годишен художник, призна, че най-ярките му мемоари от годините на диктатурата са освен „ репресиите “, само че и „ неспособността да слуша музиката на неразрешени фолклорни групи “. За него диктатурата води до „ ограничавания в културното развиване “ , както и до „ боязън и смут “ .

Въпреки че чилийското общество се бори със смесените си усеща към диктатурата, научава повече за репресиите през годините посредством съдилищата. Заведение са към 1300 дейни наказателни каузи за нарушавания на правата на индивида по време на диктатурата и към 150 излежават присъди в пандиза Пунта Пеуко, оборудване, предопределено извънредно за лица, отговорни за закононарушения от времето на диктатурата.

Администрацията на Борич също търси отговори в чужбина, натискайки Съединените щати да разсекретят документи, които могат да оказват помощ да се хвърли светлина върху ролята, която Вашингтон изигра в преврата, който поддържа. В последна сметка в края на август Централно разузнавателно управление на САЩ разсекрети елементи от ежедневните сводки на президента, свързани с Чили от 8 септември 1973 година и 11 септември 1973 година, които удостоверяват, че тогавашният президент Ричард Никсън е бил осведомен за опцията за прелом .

По време на неотдавнашно си посещаване в Чили конгресменът Александрия Окасио-Кортес , демократ от Ню Йорк, сподели, че е „ доста значимо … да се признае и да се разсъждава върху ролята на Съединените щати “ в преврата.

Пиночет остава на власт до 1990 година, като се отдръпва, откакто болшинството от чилийците гласоподава срещу военното ръководство през 1988 година Той обаче не изчезва и незабавно става главнокомандващ на армията до 1998 година, а по-късно става пожизнен сенатор, позиция, която основава за себе си. Той подаде оставка през 2002 година и умря през 2006 година, без в никакъв случай да бъде наказан в чилийските съдилища, макар че беше арестуван за 17 месеца в Лондон по заповед на испански арбитър.

„ Чилийците привикнаха да живеят с Пиночет “ , твърди Лагос и изясни:

„ Вярвам, че Пиночет е единственият деспот в актуалната история на Запада през този и предишния век, който 50 години след своя прелом към момента се прави оценка от 30 или 40% от популацията на една страна. “