Стари думи - старо злато
– …Я ми кажи на български по какъв начин се вика „ сътрудник “? – Райна се ококори.
– Партньор?! Ами сътрудникът си е партньор… ох, не мога в този момент да се сетя… Мъжът ми е мой сътрудник! – викна тържествуващо. – Ти и баба Рада сте сътрудници!
– Не ти споделям да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли? – не я изпускаше Вангел.
– Чакай, ще се сетя… Спътник… Сродна душа… либе… – нещо ѝ трепна извътре.
– Боднаха ли те думите? Хубави са си нашите, нали?
– Хубави са! Питай ме отново!
– Талант по какъв начин е?
– Дарба!
– Хубаво. А какво е съсредоточен?
– Концентриран – деликатен не е ли?
– Не е!
– Такъв, който… е събран в едно нещо.
– Съсредоточен му се вика на това. Чуваш ли каква интелигентна дума е? Съ-средо-точен.
– Не бях се замисляла, питай още.
– Имам няколко обичани. Креативен какво е?
– Ами подобен, който измисля, умен…
– Творец, Райно! Който твори. А информация на български по какъв начин ще рече?
– Е, тук ме разруши, информацията си е информация… чакай… познание! – разгласи тържествуващо.
– Нищо сходно! Телевизията и компютърът те осведомят, по този начин ли е? Там познание няма. Те единствено те уведомяват за нещо. Дават ти сведения къде какво се случва и това е! Ако искаш да придобиеш познание, учиш, вървиш на учебно заведение, четеш… не се просто уведомяваш. За жал, на света към този момент му стига да е известен, не – да знае.
– Харесва ми това с думите, желая още!
– Комуникация какво е?
– Да си приказват хората…
– Така, де, баба и внуче, като си приказват, какво вършат?
– Общуват… нали?
– Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общественост, нещо общо и дружно се случва, по тази причина е другарство. А естетика по какъв начин е?
– Баланс!
– На български запитвам по какъв начин е!
– Равновесие…
– Можело значи. А темперамент по какъв начин е?
– Характер ли? Че това не е ли българска дума?
– Не.
– Не знам… Нали все споделяме – добър темперамент, неприятен темперамент, този е с тежък темперамент, съгласно характера на човека…
– Ето ти добър образец по какъв начин една непозната дума е толкоз крепък бурен в нашия език, че към този момент няма премахване. А нашата си дума е надалеч по-кратка, комфортна и звучна.
– И по какъв начин е темперамент на български?
– Нрав. – Всъщност я знам тази дума. Хубава е…
– Повечето хора я знаят. Те и баба знаят, че са имали, но не я помнят. Традиция по какъв начин е?
– Традицията си е традиция! Пълно е с книги за български фолклорни обичаи.
– От това най ме боли, Райно! Такива книги би трябвало да са складове, убежища да са на националната памет. А в такова заглавие единствено думата „ български “ е наша. Традиция значи „ поверие “, нещо излъчено от уста на уста, прескочило епохи. А фолклорът какво е?
– Не знам вече… Криво ми е да те слушам…
– Ще слушаш! Дано схванеш до каква степен я докарахме, фолклорът е на-родната памет, може да се рече и „ националност “. Това са ни националните песни, националните приказки, националните хора, националните обичаи… И навръх тая памет българите изгубиха българското име и му туриха ново – фолклор… Още да запитвам ли?
– Питай. – Енергия по какъв начин е?
– Сила! – усмихна се Райна.
– Браво, Райно, има самун в тебе! Има вяра!
– Е, да, но не звучи същото, не е напълно като сила.
– Нима?! Чакай да те запитвам още нещо. Напоследък доста приказват за „ отрицателни сили “, доста е съвременно. На български по какъв начин е?
– Шегуваш се!
– Никак! Питам те, по какъв начин е? Какво вършат някои кукери, като обикалят и дрънчат с хлопки и чанове?
– Гонят злите сили… – тихичко рече Райна.
– И къде са тези зли сили?
– Навсякъде. По къщите, по хората, в мислите им... в думите им…
– Та по какъв начин, викаш, било „ отрицателни сили “ на български?
– Зли сили… не е възможно…
– Такааа. Това е остарял народ, Райно. И езикът му е остарял. И няма по какъв начин в един остарял език да няма думи с насъщно и изначално значение. Важни са тези думи – те седят в основата на една памет. Там е изворът, от където идат приказките, преданията и обичаите на един народ. От където иде истината за неговата история. Стари думи – от остаряло злато, с огромна мощ в тях. Да ти кажа и за хората, дето настояват, че не било на български същото. Та те даже не си познават езика! Питай ги такива хора, както аз те питах в този момент тебе, кое по какъв начин е на български. Няма да ти рекат, ще ти се ядосат. Но не от друго, а от изтощение, тъй като не знаят.
Я се пробвай да си представиш езика като една ария. Звуците в нея играят по техен си метод и основават тяхна си музика. Знаеш, че не може една ария да бъде преведена буквално на непознат език. Думите могат да имат напълно идентичен смисъл, само че играта на звуците ще се препъне. Ще се препъне равновесието. Новите думи ще тежат по различен метод, друго ще им е хорото на тях. И ще вземат да я наклонен песента. Просто думите на всеки език звучат друго. Защо ли? Защото всеки народ си има негова памет и манталитет и друго се е движил напред. Ама да се върнем в този момент на нашата ария. Опитай се да заместиш в „ Хубава си, моя горо! “ 10 думи с британски със същото значение. Или най-малко пет. Или даже единствено една. Веднага ще прозвучи подправено, нали? Нещо ще се изкриви. Ще приспи ли някой детето си с такава ария? Магда ти е рекла, че индивидът има корен – това нещо, което е памет на жанр и народ. И че в него е силата ни, волята ни за живот.
Родният език, на който като деца проговаряме, е неразделна част от този корен. Той е жив! Какво му се случва, в случай че го мърсим непрекъснато? Или в случай че просто го пренебрегваме… Обичта и омразата са две страни на отношението, по този начин ли е? Знаеш по какъв начин работи тази мощ, нали? Ако обичаш един човек, той си е добре към тебе, има си потребност от тебе, търси те. Ако го мразиш – той боледува и гледа да се махне от тебе, надалеч да е, да не го заразиш с проклетия. Но в случай че спреш да го забелязваш или го забравиш, може да почине! Защото забравата е липса на всякакво отношение. Тогава индивидът остава излишен. И залинява… Така е и с езика. Има хора, които го обичат, употребяват го и се грижат за него. Има други, които не го долюбват, считат го за безпаричен и противен. Но има трети, за които е излишен и остарял. И не си служат с него, не го и познават. Те са най-страшните и най-опасните! Защото не го вършат от ненавист, а от неведение. Който не знае, няма отношение. Когато не познаваш някой задоволително, по какъв начин да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е излишен, нямаш потребност от него в твоя свят… И тъкмо по този начин умира един език…
Откъс от книгата " Стопанката на Господ " на Розмари Де Мео, представен www.diana.bg
Рисунка: Симона Тодорова, 13 година, гр. Елхово
