Гневната печал на съпротивата
– за мен един от най-хубавите живи създатели на Балканите и в света – написа този алманах с есета с изключение на с горест и неизбежна носталгия, само че и преизпълнена с яд. А гневът ни кара освен да генерализираме към един или различен цвят, само че и ни лишава от възприятието за подигравка, едно от най-привлекателните за мен качества у всеки създател. С други думи, аз като четец отбягвам от лозунга, от гневните апели и прочие способи, които от човеци ни трансформират в комфортна за операция навалица.
Това е и един от главните лайтмотиви в есетата в " Епохата на кожата " – превръщането на огромна част от популацията (не единствено в Източна Европа, както ненапълно й се коства на Угрешич) в изконни наследници на антични родове, народи, нации, притежаващи " секрети кодове, смисли " и така нататък, които са мотиви не просто за горделивост, а с цел да " насмитат " останалите.
22 окт 2022 | Не програмно, не експертно, а антикризисно би трябвало да бъде държавното управление “. Това обявиха от „ Български напредък “...
Родена във към този момент несъществуваща страна (бел.ред: Югославия), нещо което по този начин и не съумява да одобри, преодолее и да огледа напред, като че ли не може да се приспособи. Това не е нещо безусловно неприятно, само че както самата тя си признава, сравнявайки се с воин на Бохомил Храбъл, то я закотвя в предишното. А в случай че желаеме да сме в действителността, не би трябвало да си вършим олтари от носталгия по към този момент отминали дни.
Това е и един от главните лайтмотиви в есетата в " Епохата на кожата " – превръщането на огромна част от популацията (не единствено в Източна Европа, както ненапълно й се коства на Угрешич) в изконни наследници на антични родове, народи, нации, притежаващи " секрети кодове, смисли " и така нататък, които са мотиви не просто за горделивост, а с цел да " насмитат " останалите.
22 окт 2022 | Не програмно, не експертно, а антикризисно би трябвало да бъде държавното управление “. Това обявиха от „ Български напредък “...
Родена във към този момент несъществуваща страна (бел.ред: Югославия), нещо което по този начин и не съумява да одобри, преодолее и да огледа напред, като че ли не може да се приспособи. Това не е нещо безусловно неприятно, само че както самата тя си признава, сравнявайки се с воин на Бохомил Храбъл, то я закотвя в предишното. А в случай че желаеме да сме в действителността, не би трябвало да си вършим олтари от носталгия по към този момент отминали дни.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ