Анна Заркова – Властимащите могат да ти отнемат работното място. И доброто име могат да ти вземат, без да им го даваш и да го овъргалят в кал
– Вие сте един изтъкнат български публицист. Какво е за вас писането на книги - занимание, специалност или и двете? Тънка ли е разликата сред публицистиката и писателството?
- Труден въпрос ми задавате. Аз знам добре какво е публицистиката, да. Не съм сигурна обаче, че знам добре какво е писателството. Затова се озорвам да опиша разликата сред тях. Всички книги, които съм написала до момента – и трилогията „ Големите убийства “ („ От Крушата до Луканов “, „ Куршуми по време на преход “ и „ Смърт по Царско време “ - б.а.), и повестта „ Изгаряне “, и документалната хроника „ От Вапцаров до Живков и останалите “, и „ Българската мафия, както я видях “ - са един тип сборници от вести, разбори, мнения от разнообразни гледни точки и описания. Така че аз, като писателка – в случай че въобще мога да бъда наречена по този начин – не съм по-различна от това, което съм и като журналистка... Но не ме мъчете повече, като ме карате да си върша самоанализ, че ще заприличам на някой от суетните полуполитици, полуполицаи и прочие персонажи, които подлагам на критика в моите публикации.
– Изключително доста се приказва за най-новата ви книга -„ Българската мафия, както я видях “. Предполагаме, към момента има недокоснали се до нея читатели. Какво ви подтикна да я напишете?
– Написах я през едно тъжно лято, откакто бях подала оставка и бях решила, че към този момент в никакъв случай няма да бъда това, което съм, откогато се помня - престъпна и правосъдна кореспондентка, вестникарка...Решила бях да си диря нов поминък. Тъй като от остарелия ме беше хванало позор. И тоя позор не ме е пуснал от този момент...Не знам дали сте забелязал, само че от няколко години насам занаятът на журналиста взе да се трансформира по този начин, че стана неразпознаваем спрямо това, което беше в първите години след оня Десети ноември, който избрахме за рожден ден на прехода към народна власт. В репортерския поминък от края на 1989 и 20-ина години нататък свободното слово не беше факсимиле, каквото е в този момент, не беше и единствено религия. Свободното слово си беше материал, от който се правеха вестници, списания, телевизионни стратегии. Така и не разбрахме по какъв начин и по кое време стартира подмяната му със сурогати, по какъв начин го изтласкаха от огромните медии в дребните, а след това и от тях и го завряха някъде в килера на властта. Сега в публицистиката, като такава е признато думите да се употребяват, в случай че не за пламенна прослава на властта, то за безмълвие – изключително, когато когато хора с власт плещят нелепости пред микрофоните и ги правят пред камерите. За върховен пилотаж в публицистиката се счита да мигаш постепенно и бавно, когато интервюираш някой значим простак, като че празните приказки са най-важното нещо в света, а нелепостта е привилегия на определените да ръководят страната... Не е ли по този начин?
– Така е, май.
– И тъй като е по този начин, аз някъде през май 2017- а, се засрамих, че вземам участие във всичко това и се зарекох да не стъпя към този момент в редакция. Подадох оставка пред основния редактор на „ Труд “ и взех решение да си отворя дребна книжарница...Е, не съумях. Някой бил споделил, че парите са най-важното нещо в света. Не съм съгласна с него, обаче той в моя случай се оказа прав. Освен това се оказа, че не мога да бъда книжарка. А да бъда безработна не мога да си разреша. И по този начин...докато си търсех някакво работно място, друго от това, което бях изоставила, седнах да пиша книга за мафията. Не че се мисля за писателка, само че и до ден сегашен не знам какво друго се прави, в случай че не се върви във вестник „ Труд “ на работа...Така написах книгата, за която ме питате. В нея няма нищо измислено - всичко е забелязано, чуто и документирано в работата ми на публицист. Но има истини, които са пропуснати. Това са истините, които не знам. И тези, които имат противоположна страна, която също не е неистина. Надявам се книгата да си откри положителни читатели. И се надявам те да ми простят за премълчаното.
– С какво се промени мафията с годините? Стана ли по-силна или въздействието й отслабна?
Какво е мафията? Това е престъпност, огромна, проведена, която посредством корупция , изнудване , физически и обществени убийства , правосъдно - политически репресии и други такива унищожава живота на огромен % от популацията в страната в полза на различен % , напълно дребен . Ако ви кажа в този момент , че мафията в България е отслабнала от 2000- та година насам , вие ще ми повярвате ли ? Ще ми повярвате , само че в случай че нямате очи и уши , и в случай че главата ви служи , за да си носите шапката , а не за да мислите . Няма потребност дори мен да ме питате . Прочетете отчетите на Еврокомисията и на Държавния департамент на Съединени американски щати за ситуацията в България . Там написа , че на зле отиват нещата у нас .
– Но кажете и вие все отново : какво е вашето виждане за днешната българска мафия ?
– Как я виждаш тая мафия, питаше ме полунашега и един различен сътрудник, наш общ прочут. Ами виждам я. И през днешния ден я видях – срещнах я на ремонтирания „ Граф Игнатиев “. А на 2 май се спънах в нея дори на „ Алабин “, като вървях към Съдебната палата по правата до площад „ Гарибалди “, която също ремонтираха наскоро. И като се спънах, си навехнах крайници, бинтоваха ме и накуцвах по-късно. Пропаднах в дупка сред плочките, от тия новите, дето костват милиони. От болежка ми се насълзиха очите и получих привидение – че ми се хили Корупцията. Ядосах се и щях да дам на съд кметицата, обаче знаех от една съдийка, че са хиляди софиянците, паднали в дупки, които съдят и осъждат за обезщетение общината и тя им заплаща – само че по какъв начин им заплаща? - като взема и от моя джоб за това. Видя ми се жалко да заплащам на юристи от единия си джоб, с цел да вкарам в другия стотарка, от която след това да дам на различен като мен с изкълчен крайник. И си спомних един немски специалист - Ролф Шлотерер, който пристигна в България и основа БОРКОР – неповторим орган за битка с корупцията, в който щеше да конфигурира кибернетични ограничения срещу кражбите от публичните поръчки в строителството. „ На вас ви би трябвало, споделяше, неповторим модел срещу корупцията, тъй като сте неповторима страна. Поговорката „ Законът е врата в полето “ е единствена по рода си в света. В целия свят има корупция – тя е стремежът към персонална полза на хората с власт, който има две спирачки – законът и моралът. У вас корупцията е друго – тя е механизмът, който задвижва вашите институции, които не работят другояче. “ Тръгна си след това хер Ролф Шлотерер, откакто похарчи 35 милиона с най-хубави планове. И други външни специалисти си отпътуваха, подвигнаха ръце. Не са вълшебници. Хора са като нас. Само че те си отиват. А ние оставаме. – Свидетели сме, че публицистиката у нас се трансформира в лека жена. Има ли избавление за нея?
Журналистиката – това сме ние – аз, вие, сътрудниците ни. Ако всеки от нас поотделно е неспасяем, то всички дружно сме неспасяеми, ще се удавим в презрението и в пренебрежението на все по-оредяващите фенове и читатели. Ще се удавим, както свободното слово се удави в политическата и икономическата цензура, в страха и в алчността на нашите работодатели. Аз не мисля, че публицистите са като 100 лв. на цяло. Те са разнообразни хора, с разнообразни качества и морал. Има доста сътрудници пред чиято храброст, непримиримост и гений аз се покланям. И съм твърдо уверена, че известията за гибелта на българската публицистика са погрешни. Наричате вестник „ Труд “ „ моят “ вестник. Но няма по какъв начин да не видим и неговия спад, и спадът на вестникарските издания от години насам. Дигитализацията заема превес, вестниците умират ли?
– Вестниците умират, да. Вие по кое време за финален път сте видял човек, пътуващ в метрото, в трамвая да чете вестник, вместо да си зяпа в джиесема? Аз видях един подобен преди 3 месеца - четеше седмичник от развлекателните, от жълтите, които нямат нищо срещу да ги назовават по този начин – и седмичникът беше остарял. Пресата явно бере душа – демонстрират го и падналите й тиражи, дружно с всичките им надписвания и операции. Но вестниците не ги убива единствено дигитализацията. Убива ги и заслуженото съмнение на читателите. Беше време, когато хората споделяха: „ Щом го написа във вестника, значи е станало. “ Сега обаче друго споделят: „ Във вестника го написа и несъмнено е неистина “.
– Какво ви липсва най-вече в публицистиката?
– Освен свободата на словото ли? Освен опцията във всеки ден и час, а освен горе-долу да съобщаваш новините, каквито са?
– Какво ви липсва също така?
Ще ви кажа кое най-вече ме натъжава. Примирението на публицистите с цензурата. Страхът. Не всички сътрудници са примирени и уплашени, да. Но такива са към този момент доста от тях. И не ги е позор от метода, по който са принудени да си изкарват хляба. Тази липса на позор ме натъжава.
– Несъмнено публицистиката ви е дала доста, какво обаче ви лиши тя?
Отне ми от здравето. Отне ми от зрението. Отне ми от вярата. Но доста повече ми даде.
– България още веднъж е на 111-то място по независимост на словото. Властимащите ли предизвикват това или публицистите, обзети от порива си за послушание? Робското чувство отпреди епохи се е запазило като част от народопсихологията ни.
Свободата нито се лишава, нито се дава. Властимащите могат да ти лишават работното място. И положителното име могат да ти вземат, без да им го даваш и да го овъргалят в тиня. Но свободата е в душата на индивида, бил той публицист, стихотворец, политик, преподавател, пастир. Над нея никой няма власт. – Ако би трябвало да създадете един елементарен модел за сполучлива работа в публицистиката и ви помолим да напишете трите най-важни неща за него, какви биха били те? По каква формула безусловно би трябвало да се води всеки един публицист?Три са ограниченията за сполучливата публицистика: Първо, истината. Второ, истината. И трето, истината.
– Много от близко сте следили работата на прокурори, народни представители и други имащи власт. Синът ви също влезе в политиката. Къде е казусът в държавността у нас? Демокрацията химера ли е?
– Демокрацията не е химера, а форма на ръководство в страните, в които се живее относително най-добре. Основните характерност на демокрацията, още от античността,са равенството и свободата, а главният й механизъм е разделянето на управляващите - изпълнителна, правосъдна и законодателна. Що се отнася до българската „ народна власт “, тя явно се характеризира с неравноправие, несвобода и единство на управляващите. По-просто казано, у нас има доста небогати и доста богати, медии със запушена уста, както и министри, депутати и магистрати, които целуват една ръка. Така че демокрацията си е народна власт, а „ това, което имаме в този момент у нас “, както споделяше незабравимият Цветан Цветанов, е всичко друго, с изключение на народна власт.
- Ваши думи са: „ От всяко закононарушение остават следи “. Преди години бяхте залята с киселина, следите останаха ли мъчителни или се трансфораха в оръжие?
От всяко закононарушение остават следи, само че би трябвало някой да тръгне по тях – някой почтен служител на реда, прокурор или следовател, който може и знае, и не се бои, че може да стигне, примерно, до безобразията на началника си...А за покушението против мен ще приказваме повече, когато спра да изпитвам от него болежка. Това, багра се, няма да е скоро. Сега мога да ви кажа единствено, че този, който ме заля с киселина, беше наследник на подкупен служител на реда, уволнен след моя обява. Съдът го оправда, тъй като в НСБОП колегиално подмениха доказателствата и упрекнаха дори почтен човек за това, което направи едно впианчено и комплексирано отроче на полицейската мафия. В книгата описват по какъв начин стана това.
– Планувате ли нов план? Книга или нещо друго? Какво да чакаме?
– Ще напиша, в случай че съм жива и здрава, нова книга под заглавие: „ Журналистиката в килера на властта “.
Източник:
*публикация
- Труден въпрос ми задавате. Аз знам добре какво е публицистиката, да. Не съм сигурна обаче, че знам добре какво е писателството. Затова се озорвам да опиша разликата сред тях. Всички книги, които съм написала до момента – и трилогията „ Големите убийства “ („ От Крушата до Луканов “, „ Куршуми по време на преход “ и „ Смърт по Царско време “ - б.а.), и повестта „ Изгаряне “, и документалната хроника „ От Вапцаров до Живков и останалите “, и „ Българската мафия, както я видях “ - са един тип сборници от вести, разбори, мнения от разнообразни гледни точки и описания. Така че аз, като писателка – в случай че въобще мога да бъда наречена по този начин – не съм по-различна от това, което съм и като журналистка... Но не ме мъчете повече, като ме карате да си върша самоанализ, че ще заприличам на някой от суетните полуполитици, полуполицаи и прочие персонажи, които подлагам на критика в моите публикации.
– Изключително доста се приказва за най-новата ви книга -„ Българската мафия, както я видях “. Предполагаме, към момента има недокоснали се до нея читатели. Какво ви подтикна да я напишете?
– Написах я през едно тъжно лято, откакто бях подала оставка и бях решила, че към този момент в никакъв случай няма да бъда това, което съм, откогато се помня - престъпна и правосъдна кореспондентка, вестникарка...Решила бях да си диря нов поминък. Тъй като от остарелия ме беше хванало позор. И тоя позор не ме е пуснал от този момент...Не знам дали сте забелязал, само че от няколко години насам занаятът на журналиста взе да се трансформира по този начин, че стана неразпознаваем спрямо това, което беше в първите години след оня Десети ноември, който избрахме за рожден ден на прехода към народна власт. В репортерския поминък от края на 1989 и 20-ина години нататък свободното слово не беше факсимиле, каквото е в този момент, не беше и единствено религия. Свободното слово си беше материал, от който се правеха вестници, списания, телевизионни стратегии. Така и не разбрахме по какъв начин и по кое време стартира подмяната му със сурогати, по какъв начин го изтласкаха от огромните медии в дребните, а след това и от тях и го завряха някъде в килера на властта. Сега в публицистиката, като такава е признато думите да се употребяват, в случай че не за пламенна прослава на властта, то за безмълвие – изключително, когато когато хора с власт плещят нелепости пред микрофоните и ги правят пред камерите. За върховен пилотаж в публицистиката се счита да мигаш постепенно и бавно, когато интервюираш някой значим простак, като че празните приказки са най-важното нещо в света, а нелепостта е привилегия на определените да ръководят страната... Не е ли по този начин?
– Така е, май.
– И тъй като е по този начин, аз някъде през май 2017- а, се засрамих, че вземам участие във всичко това и се зарекох да не стъпя към този момент в редакция. Подадох оставка пред основния редактор на „ Труд “ и взех решение да си отворя дребна книжарница...Е, не съумях. Някой бил споделил, че парите са най-важното нещо в света. Не съм съгласна с него, обаче той в моя случай се оказа прав. Освен това се оказа, че не мога да бъда книжарка. А да бъда безработна не мога да си разреша. И по този начин...докато си търсех някакво работно място, друго от това, което бях изоставила, седнах да пиша книга за мафията. Не че се мисля за писателка, само че и до ден сегашен не знам какво друго се прави, в случай че не се върви във вестник „ Труд “ на работа...Така написах книгата, за която ме питате. В нея няма нищо измислено - всичко е забелязано, чуто и документирано в работата ми на публицист. Но има истини, които са пропуснати. Това са истините, които не знам. И тези, които имат противоположна страна, която също не е неистина. Надявам се книгата да си откри положителни читатели. И се надявам те да ми простят за премълчаното.
– С какво се промени мафията с годините? Стана ли по-силна или въздействието й отслабна?
Какво е мафията? Това е престъпност, огромна, проведена, която посредством корупция , изнудване , физически и обществени убийства , правосъдно - политически репресии и други такива унищожава живота на огромен % от популацията в страната в полза на различен % , напълно дребен . Ако ви кажа в този момент , че мафията в България е отслабнала от 2000- та година насам , вие ще ми повярвате ли ? Ще ми повярвате , само че в случай че нямате очи и уши , и в случай че главата ви служи , за да си носите шапката , а не за да мислите . Няма потребност дори мен да ме питате . Прочетете отчетите на Еврокомисията и на Държавния департамент на Съединени американски щати за ситуацията в България . Там написа , че на зле отиват нещата у нас .
– Но кажете и вие все отново : какво е вашето виждане за днешната българска мафия ?
– Как я виждаш тая мафия, питаше ме полунашега и един различен сътрудник, наш общ прочут. Ами виждам я. И през днешния ден я видях – срещнах я на ремонтирания „ Граф Игнатиев “. А на 2 май се спънах в нея дори на „ Алабин “, като вървях към Съдебната палата по правата до площад „ Гарибалди “, която също ремонтираха наскоро. И като се спънах, си навехнах крайници, бинтоваха ме и накуцвах по-късно. Пропаднах в дупка сред плочките, от тия новите, дето костват милиони. От болежка ми се насълзиха очите и получих привидение – че ми се хили Корупцията. Ядосах се и щях да дам на съд кметицата, обаче знаех от една съдийка, че са хиляди софиянците, паднали в дупки, които съдят и осъждат за обезщетение общината и тя им заплаща – само че по какъв начин им заплаща? - като взема и от моя джоб за това. Видя ми се жалко да заплащам на юристи от единия си джоб, с цел да вкарам в другия стотарка, от която след това да дам на различен като мен с изкълчен крайник. И си спомних един немски специалист - Ролф Шлотерер, който пристигна в България и основа БОРКОР – неповторим орган за битка с корупцията, в който щеше да конфигурира кибернетични ограничения срещу кражбите от публичните поръчки в строителството. „ На вас ви би трябвало, споделяше, неповторим модел срещу корупцията, тъй като сте неповторима страна. Поговорката „ Законът е врата в полето “ е единствена по рода си в света. В целия свят има корупция – тя е стремежът към персонална полза на хората с власт, който има две спирачки – законът и моралът. У вас корупцията е друго – тя е механизмът, който задвижва вашите институции, които не работят другояче. “ Тръгна си след това хер Ролф Шлотерер, откакто похарчи 35 милиона с най-хубави планове. И други външни специалисти си отпътуваха, подвигнаха ръце. Не са вълшебници. Хора са като нас. Само че те си отиват. А ние оставаме. – Свидетели сме, че публицистиката у нас се трансформира в лека жена. Има ли избавление за нея?
Журналистиката – това сме ние – аз, вие, сътрудниците ни. Ако всеки от нас поотделно е неспасяем, то всички дружно сме неспасяеми, ще се удавим в презрението и в пренебрежението на все по-оредяващите фенове и читатели. Ще се удавим, както свободното слово се удави в политическата и икономическата цензура, в страха и в алчността на нашите работодатели. Аз не мисля, че публицистите са като 100 лв. на цяло. Те са разнообразни хора, с разнообразни качества и морал. Има доста сътрудници пред чиято храброст, непримиримост и гений аз се покланям. И съм твърдо уверена, че известията за гибелта на българската публицистика са погрешни. Наричате вестник „ Труд “ „ моят “ вестник. Но няма по какъв начин да не видим и неговия спад, и спадът на вестникарските издания от години насам. Дигитализацията заема превес, вестниците умират ли?
– Вестниците умират, да. Вие по кое време за финален път сте видял човек, пътуващ в метрото, в трамвая да чете вестник, вместо да си зяпа в джиесема? Аз видях един подобен преди 3 месеца - четеше седмичник от развлекателните, от жълтите, които нямат нищо срещу да ги назовават по този начин – и седмичникът беше остарял. Пресата явно бере душа – демонстрират го и падналите й тиражи, дружно с всичките им надписвания и операции. Но вестниците не ги убива единствено дигитализацията. Убива ги и заслуженото съмнение на читателите. Беше време, когато хората споделяха: „ Щом го написа във вестника, значи е станало. “ Сега обаче друго споделят: „ Във вестника го написа и несъмнено е неистина “.
– Какво ви липсва най-вече в публицистиката?
– Освен свободата на словото ли? Освен опцията във всеки ден и час, а освен горе-долу да съобщаваш новините, каквито са?
– Какво ви липсва също така?
Ще ви кажа кое най-вече ме натъжава. Примирението на публицистите с цензурата. Страхът. Не всички сътрудници са примирени и уплашени, да. Но такива са към този момент доста от тях. И не ги е позор от метода, по който са принудени да си изкарват хляба. Тази липса на позор ме натъжава.
– Несъмнено публицистиката ви е дала доста, какво обаче ви лиши тя?
Отне ми от здравето. Отне ми от зрението. Отне ми от вярата. Но доста повече ми даде.
– България още веднъж е на 111-то място по независимост на словото. Властимащите ли предизвикват това или публицистите, обзети от порива си за послушание? Робското чувство отпреди епохи се е запазило като част от народопсихологията ни.
Свободата нито се лишава, нито се дава. Властимащите могат да ти лишават работното място. И положителното име могат да ти вземат, без да им го даваш и да го овъргалят в тиня. Но свободата е в душата на индивида, бил той публицист, стихотворец, политик, преподавател, пастир. Над нея никой няма власт. – Ако би трябвало да създадете един елементарен модел за сполучлива работа в публицистиката и ви помолим да напишете трите най-важни неща за него, какви биха били те? По каква формула безусловно би трябвало да се води всеки един публицист?Три са ограниченията за сполучливата публицистика: Първо, истината. Второ, истината. И трето, истината.
– Много от близко сте следили работата на прокурори, народни представители и други имащи власт. Синът ви също влезе в политиката. Къде е казусът в държавността у нас? Демокрацията химера ли е?
– Демокрацията не е химера, а форма на ръководство в страните, в които се живее относително най-добре. Основните характерност на демокрацията, още от античността,са равенството и свободата, а главният й механизъм е разделянето на управляващите - изпълнителна, правосъдна и законодателна. Що се отнася до българската „ народна власт “, тя явно се характеризира с неравноправие, несвобода и единство на управляващите. По-просто казано, у нас има доста небогати и доста богати, медии със запушена уста, както и министри, депутати и магистрати, които целуват една ръка. Така че демокрацията си е народна власт, а „ това, което имаме в този момент у нас “, както споделяше незабравимият Цветан Цветанов, е всичко друго, с изключение на народна власт.
- Ваши думи са: „ От всяко закононарушение остават следи “. Преди години бяхте залята с киселина, следите останаха ли мъчителни или се трансфораха в оръжие?
От всяко закононарушение остават следи, само че би трябвало някой да тръгне по тях – някой почтен служител на реда, прокурор или следовател, който може и знае, и не се бои, че може да стигне, примерно, до безобразията на началника си...А за покушението против мен ще приказваме повече, когато спра да изпитвам от него болежка. Това, багра се, няма да е скоро. Сега мога да ви кажа единствено, че този, който ме заля с киселина, беше наследник на подкупен служител на реда, уволнен след моя обява. Съдът го оправда, тъй като в НСБОП колегиално подмениха доказателствата и упрекнаха дори почтен човек за това, което направи едно впианчено и комплексирано отроче на полицейската мафия. В книгата описват по какъв начин стана това.
– Планувате ли нов план? Книга или нещо друго? Какво да чакаме?
– Ще напиша, в случай че съм жива и здрава, нова книга под заглавие: „ Журналистиката в килера на властта “.
Източник:
*публикация
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ