– Короната е топка с бодли – каза Оскар. Той

– Короната е топка с бодли – сподели Оскар.
Той лежеше на долното легло и, както постоянно, хленчеше.
– Короната е вирус – означих аз.
– Прилича ми на топка с бодли – настоя Оскар.
– Да, само че е вирус – отвърнах сопнато и се зачудих дали всички седемгодишни хлапета са толкоз глупави, или единствено моето братче се отличава като изключително жалко.
Оскар помълча тъкмо колкото беше нужно, с цел да реша, че е задремал.
– Изглежда като топка с бодли, без значение какво казваш – съобщи той.
Изстенах.
– Е, все едно. Можеш да му викаш и жаба с виме, в случай че щеш, единствено млъкни – споделих му.
– Значи играем на нещо като национална топка, по този начин ли, единствено дето е корона-топка? – попита той, въобще не му се мълчеше.
Ако има нещо, с което Оскар да се гордее в последно време, то е, че най-сетне е научил разпоредбите на националната топка. Дори дръзва да взе участие, когато играят и третокласници.
– Народна топка ли, тъпчо? Короната няма нищо общо с националната топка!
– Напротив, тъй като би трябвало да се пазим! Ако ни удари корона-топката, ще се заразим. Бам!
Олеле мале, помислих си. Вече в действителност ми беше пристигнало до гуша от Оскар. Той и по принцип си е досадник, само че в този момент от цяла седмица не бях виждал различен с изключение на него и нашите, не можех да го търпя! Толкова ли беше мъчно просто да си легне и да заспи като естествените хлапета?
– Има два тима – натякваше Оскар изотдолу. – Онези с короната, и другите – без корона. Отборът с короната държи корона-топката. Или, не, те имат ужасно доста корона-топки. С бодли. Хиляди. И замерят с тях тези, които нямат корона.
Усетих го по какъв начин мята корона-топки на игра там долу. Цялото легло се тресеше.
– Оскар! Спри! – извиках му. – Искам да дремя.
Оскар обаче не спираше.
– Онези, които са улучени от корона-топка, би трябвало да преминат в инфектирания тим. И тогава те също могат да стартират да замерят хората с корона-топки. Просто да мятат топки с бодли по другите и да улучват колкото се може повече от тях. Така в корона-отбора стават от ден на ден и повече. Бам! Пляс! Бууум!
Седнах в леглото и се надвесих над ръба. Оскар, слабичкият ми по-малък брат, размахваше ръце и мяташе мними корона-топки от легнало състояние, а пижамата му със Спайдърмен напълно се беше намачкала.
– В корона-топката няма два тима, Оскар.
– Оо, има – настоя той. – Точно по тази причина би трябвало да внимаваме и да не се събираме с никого.
– Няма два тима, глупчо – повторих му аз. – Отборът е един.
– Не – съобщи Оскар.
– Напротив – не отстъпвах аз. – Това сме всички ние против короната.
Той най-сетне млъкна. Отново легнах и затворих очи.
– Нима всички са от един тим? – попита той най-после, откакто дребното му мозъче бе размишлявало дълго и усърдно. Изстенах.
– Да, Оскар. Всички по целия свят са от един и същи тим.
– Значи Меси и Роналдо са от един тим, нещо такова ли?
Майко блага, какво тъкмо не разбираше той?
– Да, Меси и Роналдо са от един тим. Всъщност, и Лука Модрич и Еден Азар също. Всички футболисти по целия свят са от един тим. Всички, Оскар. Ерна Сулберг[1] е в този тим и един милиард китайци, и всичките лекари по света, и полицията, и банковите обирджии даже. В един тим са. И тираджиите, и хората в Съединени американски щати, и Путин, и Меркел, и мама, и бежанците от Сирия, и нашите съседи, и Агенцията по техническите въпроси, и наркотрафикантите, и всичките пожарникари по целия свят, и водачите на хеликоптери, и Отбор Ингебригтсен[2], и нашият крал. Всички останали крале и кралици също. И учителката ти, и всичките медицински сестри, и Маркус, и Мартин, и Ема, и ти, и аз, че и котката ни. Всички сме от един тим. Схващаш ли?
Оскар мълчеше. Явно мислеше. Почти се бях унесъл в сън, когато се обади:
– Значи короната е сама в тим, а?
– Да, Оскар. Короната е сама в тим. А в този момент не може ли да спреш да мрънкаш и към този момент да заспиваш?
Чух го по какъв начин оправи завивката си там долу.
– Да – отвърна ми и се прозя. – Сега към този момент мога да дремя.
После заспа.
Превод Росица Цветанова
Откъс от книгата " Батко " на Мария Пар , Издателство " Изида "