Уау, момичета, хайде да отидем пак!
– Къде ти е идващото пътешестване? – ме пита другарка.
– RIU Pravets Resort – откликвам.
– Уау, супер! Това е единственият хотел в България, който ме е впечатлил!
А тя знае защо приказва. Работи към този момент от години за мултинационална компания и е обиколила света „ по работа “. Дори и до Австралия е стигала.
Стягам багажа и се чудя коя рокля да си взема за галавечерята. Щяла да е нещо особено. Май ще е като в приказките. Не единствено че ще бъда в един от най-хубавите хотели, които България може да предложи, само че и ще преживея специфична вечер с изненади.
Ама да не си помислите, че ходя на отмора! Нищо сходно. На конференция съм. И то не каква да е, а Travel Academy. Провежда се за четвърти път, само че за мен ще е първи. Какво наслаждение – два дни ще си приказваме за туризъм, тактики, бизнес благоприятни условия. Е, и за проблемите на туризма в България. Надяваме се да побутнем нещата към възстановяване. Дори и с малко да е, отново ще е нещо.
Това не е първото ми идване в RIU Pravets Resort. Вече два пъти съм идвала с приятелки за по един ден – да се насладим на гледката, хапвайки от вкусния клуб сандвич, до момента в който ни обгръща невероятната тишина на мястото. И до момента в който приятелките ми се „ размазват “ в спа центъра на хотела (мен ме хващат нервите да заставам на едно място), аз обикалям в близост. Природата тук е толкоз красива, че постоянно ме зарежда с позитивна сила.
Този път съм тук не за наслаждение (или по този начин се пробвам да се оправдая). Travel Academy е конференция, чиято цел е да сътвори съвременна и новаторска конкурентна среда за развиване на туристическия отрасъл в България. Темите и полемиките са проведени съгласно ползите и потребностите на туристическите компании и се слагат въпроси, които за България могат да бъдат много нови и непознати.
Пристигаме. След стремително обслужване на рецепция си получавам картата. Влизам в стаята си без проблем от раз (обикновено се боря с хотелските ключове-карти най-малко два-три пъти, преди да съумея да отворя вратата!).
Надниквам в стаята и „ уау “ е единственото нещо, което съумявам да кажа, преди думите ми да свършат… Залепвам се трайно на терасата. Невъзможно ми е да се откъсна оттова. Гледката ми работи като лепило, полепнало по астралното ми тяло. Колко постоянно ви се случва да нощувате в огромен хотел от интернационална верига и да си мислите: „ Тук мога да пребивавам “?!
Оглеждам стаята си: леглото е голямо! „ Кинг сайз “ тъкмо като за… кралица. Банята и всичко останало е съвършено чисто. Когато учех хотелиерство, преподавателката ни споделяше: „ Най-добрият знак за непорочност в един хотел е неналичието на косми в банята. “ Знаете, тези дребни дълги гадинки в разнообразни цветове, които постоянно издават наличието на някой различен във „ вашата “ баня преди вас. Целта на всеки един уважаващ себе си хотел е да приготви стаята по подобен метод, че гостът да се почувства като първия клиент. Е, RIU Pravets Resort съумя по всички точки да ме убеди в това.
Останалите часове от деня извозвам в компанията на колежка травъл блогър. Уж сме блогъри, а не сме си проверявали обществените мрежи към този момент два часа! Седим на маса, ситуирана стратегически по този начин, че да попиваме колкото се може повече от гледката. Пред нас се мъдрят тортички в запленяващо червен цвят и прясно изцедени сокчета. Истината е, че когато една жена се намира на място, което вади на повърхността надълбоко заспалото наслаждение от живота (обикновено потискано от огромния град и еднообразното ежедневие), тя се впуска да опита всеки един аспект от това наслаждение. (Мъже, записахте ли си последното изречение?!)
RIU Pravets Resort несъмнено те кара да направиш две неща – да позабавиш темпото и в действителност да релаксираш. Мястото на хотела е определено отлично. На един час път от София, а те кара да се почувстваш по този начин, като че ли си на планета, където огромни градове не съществуват.
Има и какво да правиш. Докато мъжете играят голф, половинките им могат да се възползват от разнообразието от процедури в спа центъра. RIU Pravets е първокласен хотел, само че ми хареса доста това, че не е затворен комплекс, обособен от останалия свят. Няма огради, а тъкмо противоположното – има облагородени околни пространства, където, в случай че се разходиш, ще видиш хора от града да ловят риба, деца да карат колела и млади родители с невръстни дечица да се разхождат по алеите.
На идната заран, преди да е почнала конференцията, отивам в спа центъра за да направя няколко фотоси. Посрещат ме две усмихнати дами от малцинствата. Чистят старателно и се държат доброжелателно. Оставят ме да си направя фотосите, а на мен ми се желае надали не да заставам тук и да си приказвам с тях.
Същото нещо виждам и по коридорите на хотела, където други усмихнати дами чистят ламперията и сами една друга се поправят, в случай че пропуснат някое местенце. Е, впечатлена съм. Ако бях единствено посетител, нямаше да обърна внимание. Но аз съм фанатик с тапия по интернационален хотелски мениджмънт от английски университет. Тези дребни елементи ми демонстрират в доста по-голяма степен от каквото и да е друго по-очевидно наблюдаване стандарта на един хотел. Персоналът на RIU Pravets е подготвен по този начин, че всеки посетител да се усеща добре пристигнал и обслужен с наслада. Не търсим ли всички това, когато пътуваме?
Конференцията стартира и организацията е съвсем съвършена. Научавам много нови неща за трендовете в туризма, също по този начин се срещам с много хора от сектора. Основната ми наслада е, че тематиката на Travel Academy тази година е устойчивият или именуван още виновен туризъм. Вече не ме учудва изборът на място – RIU Pravets може да бъде даден за образец в това отношение. Още от пръв взор ми направи усещане какъв брой обрана откъм обилие е стаята ми. Имам поради тъкмо толкоз на брой кърпи, колкото ми трябват, както и такъми за баня. Винаги съм се чудила за какво хотелите разхищават толкоз запаси за неща, от които гостът в действителност няма потребност!
Идва моментът, когато дълго чаканата мистерия ще се разкрие. Обличаме си роклите и слизаме за галавечерята. „ Уау “ би трябвало да стане значима част от слогана (девиз, мото) на този хотел. Това е възклицанието, което се появява в главата на човек ненадейно и съвсем на всяка крачка. Влизаш в спа центъра и виждаш стените от вода, обграждащи стълбище, почтено за кралица, и си казваш „ уау “. Излизаш на кафе терасата, виждаш гледка пред себе си, спираш бездиханна и си казваш „ уау “ за следващ път. В първия миг, когато видяхме залата готова за галавечерята, освен че още веднъж възкликнахме „ уау “, само че и се почувствахме като принцеси, кралици, значими особи… Почувствахме се специфични.
Само в резюме ще загатна, че храната бе на висота (шеф, благодарности за неповторимото крем брюле, няма скоро да му не помни усета и хубостта!). После пристигна време за изненадата. Колегите ми се разшумяха: „ Това е Рафи, това е Рафи… “. „ Кой е Рафи? “, запитвам. „ Не знаеш ли Рафи?! “, гласи отговорът. „ Ами не. “ Аз очевидно съм от друга планета, телевизия не виждам.
Е, към този момент знам кой е Рафи. След неповторимото осъществяване на песни на няколко толкоз сложни за пресъздаване артисти като Принс, Тина Търнър и даже Лучано Павароти, към този момент съм му правилен почитател. И освен поради страхотния глас, само че и поради невероятното му умеене на актьор и комик. Благодаря, RIU Pravets, че ни забавлявахте толкоз добре и че даже се погрижихте за музикалната ми просвета!
След двата дни, в които изслушахме многочислени презентации и полемики, си потеглям с хубавото възприятие, че българската туристическа промишленост се развива, въпреки и постепенно, в вярна посока. Все повече компании и експерти от сектора схващат какъв брой е значимо да се гледат и търсят дълготрайни резултати, да се вкарват нововъведения и не на последно място, че „ туристите “ към този момент са „ пътешественици “. А пътешествениците са хора, които търсят неповторимото, достоверното и персоналния контакт. Не търсите ли и вие тези три измерения на пътешествията, когато избирате дестинация за идващото си пътешестване?
В едно съм сигурна. С хотели като RIU Pravets Resort в България има вяра този тип туризъм да стане главен. Защото даже и ол инклузив хотелите могат да имат своето достоверно лице и да те оставят със сладостен послевкус от претърпяното. И когато чуеш „ RIU Pravets “, в съзнанието ти да изниква една-единствена дума: „ уау “. И да кажеш: „ Момичета, хайде да отидем отново! “.
С поддръжката на RIU Pravets Resort
Гери стартира да изследва света преди доста години, до момента в който живееше в Етиопия. Оттогава е живяла в разнообразни страни и в този момент споделя опита си с читателките си в блога - място за хрумвания за пътешестване и препоръки, които да оказват помощ на дамите да бъдат стилни и да пътуват повече. Можете да се свържете с нея във Facebook, Twitter, Pinterest или Instagram.
– RIU Pravets Resort – откликвам.
– Уау, супер! Това е единственият хотел в България, който ме е впечатлил!
А тя знае защо приказва. Работи към този момент от години за мултинационална компания и е обиколила света „ по работа “. Дори и до Австралия е стигала.
Стягам багажа и се чудя коя рокля да си взема за галавечерята. Щяла да е нещо особено. Май ще е като в приказките. Не единствено че ще бъда в един от най-хубавите хотели, които България може да предложи, само че и ще преживея специфична вечер с изненади.
Ама да не си помислите, че ходя на отмора! Нищо сходно. На конференция съм. И то не каква да е, а Travel Academy. Провежда се за четвърти път, само че за мен ще е първи. Какво наслаждение – два дни ще си приказваме за туризъм, тактики, бизнес благоприятни условия. Е, и за проблемите на туризма в България. Надяваме се да побутнем нещата към възстановяване. Дори и с малко да е, отново ще е нещо.
Това не е първото ми идване в RIU Pravets Resort. Вече два пъти съм идвала с приятелки за по един ден – да се насладим на гледката, хапвайки от вкусния клуб сандвич, до момента в който ни обгръща невероятната тишина на мястото. И до момента в който приятелките ми се „ размазват “ в спа центъра на хотела (мен ме хващат нервите да заставам на едно място), аз обикалям в близост. Природата тук е толкоз красива, че постоянно ме зарежда с позитивна сила.
Този път съм тук не за наслаждение (или по този начин се пробвам да се оправдая). Travel Academy е конференция, чиято цел е да сътвори съвременна и новаторска конкурентна среда за развиване на туристическия отрасъл в България. Темите и полемиките са проведени съгласно ползите и потребностите на туристическите компании и се слагат въпроси, които за България могат да бъдат много нови и непознати.
Пристигаме. След стремително обслужване на рецепция си получавам картата. Влизам в стаята си без проблем от раз (обикновено се боря с хотелските ключове-карти най-малко два-три пъти, преди да съумея да отворя вратата!).
Надниквам в стаята и „ уау “ е единственото нещо, което съумявам да кажа, преди думите ми да свършат… Залепвам се трайно на терасата. Невъзможно ми е да се откъсна оттова. Гледката ми работи като лепило, полепнало по астралното ми тяло. Колко постоянно ви се случва да нощувате в огромен хотел от интернационална верига и да си мислите: „ Тук мога да пребивавам “?!
Оглеждам стаята си: леглото е голямо! „ Кинг сайз “ тъкмо като за… кралица. Банята и всичко останало е съвършено чисто. Когато учех хотелиерство, преподавателката ни споделяше: „ Най-добрият знак за непорочност в един хотел е неналичието на косми в банята. “ Знаете, тези дребни дълги гадинки в разнообразни цветове, които постоянно издават наличието на някой различен във „ вашата “ баня преди вас. Целта на всеки един уважаващ себе си хотел е да приготви стаята по подобен метод, че гостът да се почувства като първия клиент. Е, RIU Pravets Resort съумя по всички точки да ме убеди в това.
Останалите часове от деня извозвам в компанията на колежка травъл блогър. Уж сме блогъри, а не сме си проверявали обществените мрежи към този момент два часа! Седим на маса, ситуирана стратегически по този начин, че да попиваме колкото се може повече от гледката. Пред нас се мъдрят тортички в запленяващо червен цвят и прясно изцедени сокчета. Истината е, че когато една жена се намира на място, което вади на повърхността надълбоко заспалото наслаждение от живота (обикновено потискано от огромния град и еднообразното ежедневие), тя се впуска да опита всеки един аспект от това наслаждение. (Мъже, записахте ли си последното изречение?!)
RIU Pravets Resort несъмнено те кара да направиш две неща – да позабавиш темпото и в действителност да релаксираш. Мястото на хотела е определено отлично. На един час път от София, а те кара да се почувстваш по този начин, като че ли си на планета, където огромни градове не съществуват.
Има и какво да правиш. Докато мъжете играят голф, половинките им могат да се възползват от разнообразието от процедури в спа центъра. RIU Pravets е първокласен хотел, само че ми хареса доста това, че не е затворен комплекс, обособен от останалия свят. Няма огради, а тъкмо противоположното – има облагородени околни пространства, където, в случай че се разходиш, ще видиш хора от града да ловят риба, деца да карат колела и млади родители с невръстни дечица да се разхождат по алеите.
На идната заран, преди да е почнала конференцията, отивам в спа центъра за да направя няколко фотоси. Посрещат ме две усмихнати дами от малцинствата. Чистят старателно и се държат доброжелателно. Оставят ме да си направя фотосите, а на мен ми се желае надали не да заставам тук и да си приказвам с тях.
Същото нещо виждам и по коридорите на хотела, където други усмихнати дами чистят ламперията и сами една друга се поправят, в случай че пропуснат някое местенце. Е, впечатлена съм. Ако бях единствено посетител, нямаше да обърна внимание. Но аз съм фанатик с тапия по интернационален хотелски мениджмънт от английски университет. Тези дребни елементи ми демонстрират в доста по-голяма степен от каквото и да е друго по-очевидно наблюдаване стандарта на един хотел. Персоналът на RIU Pravets е подготвен по този начин, че всеки посетител да се усеща добре пристигнал и обслужен с наслада. Не търсим ли всички това, когато пътуваме?
Конференцията стартира и организацията е съвсем съвършена. Научавам много нови неща за трендовете в туризма, също по този начин се срещам с много хора от сектора. Основната ми наслада е, че тематиката на Travel Academy тази година е устойчивият или именуван още виновен туризъм. Вече не ме учудва изборът на място – RIU Pravets може да бъде даден за образец в това отношение. Още от пръв взор ми направи усещане какъв брой обрана откъм обилие е стаята ми. Имам поради тъкмо толкоз на брой кърпи, колкото ми трябват, както и такъми за баня. Винаги съм се чудила за какво хотелите разхищават толкоз запаси за неща, от които гостът в действителност няма потребност!
Идва моментът, когато дълго чаканата мистерия ще се разкрие. Обличаме си роклите и слизаме за галавечерята. „ Уау “ би трябвало да стане значима част от слогана (девиз, мото) на този хотел. Това е възклицанието, което се появява в главата на човек ненадейно и съвсем на всяка крачка. Влизаш в спа центъра и виждаш стените от вода, обграждащи стълбище, почтено за кралица, и си казваш „ уау “. Излизаш на кафе терасата, виждаш гледка пред себе си, спираш бездиханна и си казваш „ уау “ за следващ път. В първия миг, когато видяхме залата готова за галавечерята, освен че още веднъж възкликнахме „ уау “, само че и се почувствахме като принцеси, кралици, значими особи… Почувствахме се специфични.
Само в резюме ще загатна, че храната бе на висота (шеф, благодарности за неповторимото крем брюле, няма скоро да му не помни усета и хубостта!). После пристигна време за изненадата. Колегите ми се разшумяха: „ Това е Рафи, това е Рафи… “. „ Кой е Рафи? “, запитвам. „ Не знаеш ли Рафи?! “, гласи отговорът. „ Ами не. “ Аз очевидно съм от друга планета, телевизия не виждам.
Е, към този момент знам кой е Рафи. След неповторимото осъществяване на песни на няколко толкоз сложни за пресъздаване артисти като Принс, Тина Търнър и даже Лучано Павароти, към този момент съм му правилен почитател. И освен поради страхотния глас, само че и поради невероятното му умеене на актьор и комик. Благодаря, RIU Pravets, че ни забавлявахте толкоз добре и че даже се погрижихте за музикалната ми просвета!
След двата дни, в които изслушахме многочислени презентации и полемики, си потеглям с хубавото възприятие, че българската туристическа промишленост се развива, въпреки и постепенно, в вярна посока. Все повече компании и експерти от сектора схващат какъв брой е значимо да се гледат и търсят дълготрайни резултати, да се вкарват нововъведения и не на последно място, че „ туристите “ към този момент са „ пътешественици “. А пътешествениците са хора, които търсят неповторимото, достоверното и персоналния контакт. Не търсите ли и вие тези три измерения на пътешествията, когато избирате дестинация за идващото си пътешестване?
В едно съм сигурна. С хотели като RIU Pravets Resort в България има вяра този тип туризъм да стане главен. Защото даже и ол инклузив хотелите могат да имат своето достоверно лице и да те оставят със сладостен послевкус от претърпяното. И когато чуеш „ RIU Pravets “, в съзнанието ти да изниква една-единствена дума: „ уау “. И да кажеш: „ Момичета, хайде да отидем отново! “.
С поддръжката на RIU Pravets Resort
Гери стартира да изследва света преди доста години, до момента в който живееше в Етиопия. Оттогава е живяла в разнообразни страни и в този момент споделя опита си с читателките си в блога - място за хрумвания за пътешестване и препоръки, които да оказват помощ на дамите да бъдат стилни и да пътуват повече. Можете да се свържете с нея във Facebook, Twitter, Pinterest или Instagram.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ