Цигуларят Даниел Хоуп: Трябва да се борим за културата
– един от изключителните цигулари в света сега – беше част от звездната поредност на през този сезон. Директорът й Найден Тодоров го предложения да солира в Концерта за цигулка и оркестър от Бенджамин Бритън, а в програмата беше включена и финалната сцена от операта " Саломе " на Рихард Щраус с примата, която е феноменална изпълнителка на ролята. Но заради заболяване на пулта вместо маестро Тодоров застана различен почитан наш диригент – Григор Паликаров. Концертът на 15 април се трансформира в събитие – тъкмо както се очакваше – поради тази цялост от превъзходни детайли, събрани в едно.
За Даниел Хоуп това беше първо посещение на българска сцена. Космополит и огромна звезда, той е извънредно известен - освен тъй като има зад тила си повече от 30 години кариера и свири с най-реномираните международни оркестри, с огромните диригенти на нашето време, в елитни камерни ансамбли; освен тъй като управлява напоследък два камерни оркестъра – Цюрихския и „ New Century “ в Сан Франциско, а и поради интереса му към всички жанрове, както и към медиите – Даниел Хоуп е известен радио и ефирен водещ в Германия. Това, което го отличава от другите му сътрудници, е, че умее да борави и с думите – той е повествовател.
От 2016 година той живее със семействто си в Берлин, само че е израснал в Лондон - ученик е на проф. Захар Брон в Кралската музикална академия, а негов наставник от най-ранна детска възраст е сър Йехуди Менухин, тъй като майката на Хоуп е персонален помощник на именития цигулар в продължение на четвърт век. Затова и родителите му не се изненадват, когато 4-годишният Даниел декларира: " Аз ще стана цигулар! "
Цигуларят не просто е чувал за България, преди да дойде тук за първото си присъединяване - той към този момент е изпълнявал българска музика. На 26 февруари, в поредицата на АRTE TV със заглавие Europe@Home, която се излъчва от вкъщи му, Даниел Хоуп изсвири в дуо с българската пианистка Дора Делийска нов аранжимент на песента " Хубава си, моя горо ", особено изработен за случая, и дружно показаха премиерно пиеса на Костадин Генчев по тематика от песента " Седнало е Джоре дос ".
„ Владигеров за мен е безспорен талант като композитор. Открих музиката му преди към шест години, когато мой пиятел свиреше Цигулковата му соната. Не знаех името му и когато чух музиката, просто възкликнах: " Коя е тази пиеса?! " Така започнах да откривам повече за него, за живота и музиката му, за работата му в Берлин. А когато Дора Делийска пристигна да гостува в моето шоу през февруари, тя също донесе музика от Владигеров. Сега имам възприятието, че го познавам още по-отблизо.
Но също по този начин българският фолклор - той е просто приказен, толкоз прочувствен и богат. Затова се веселя, че най-сетне съм тук. При това с цел да изсвирвам английска музика - Концерта за цигулка и оркестър от Бенджамин Бритън. За мен той е доста специфичен, само че е и безспорен шедьовър - доста неизмеримо създание. Да го изсвирвам тук, в тази прелестна зала, с този великолепен оркестър с превъзходен диригент - това е фантастично. Те не извършват тази музика доста постоянно, а наподобява по този начин, като че ли непрекъснато са я свирили. А това е най-страхотното чувство - че установяваш незабавно връзка с някого посредством музиката. "
Даниел Хоуп показа забавната история на запознанството и близкото другарство на двамата колоси в музиката - Бенджамин Бритън и Йехуди Менухин. Разказа и за прекарванията си със своя наставник Менухин, край който е израснал от бебе. Коментира компликациите за музикантите по целия свят, подбудени от пандемията, само че и от отношението на политиците, които не поддържат културата в тези тежки времена.
" Когато всичко ни беше отнето, се замислихме какво ни остава и какви са опциите. А това е доста значим урок. Не знам по какъв начин е в България, само че в Германия и в някои други европейски страни видяхме какъв брой зле са подкрепени музиката и другите изкуства. Това е злополука! Повечето политици просто споделиха, че музиката и културата нямат никакво значение в подобен миг. И считам, че това беше потрес за доста хора, освен удар по егото. Защото ние обичаме това, което вършим – имаме вяра в шерването и общуването. Водим децата на концерти, с цел да възпитаваме идващото потомство... и внезапно някой споделя: Това въобще не е значимо!
Разбира се, че е доста смущаващо да видиш по какъв начин хилядолетна културна история изчезва просто по този начин. Аз мисля, че би трябвало да се борим същински за културата ни, всеки от нас – и тези, които са световноизвестни, и другите, които в този момент стартират кариерата си! Ние сме едно и сме в една лодка. "
Цялото изявление с Даниел Хоуп за предаването " Алегро виваче " по " Хоризонт " чуйте в звуковия файл.
За Даниел Хоуп това беше първо посещение на българска сцена. Космополит и огромна звезда, той е извънредно известен - освен тъй като има зад тила си повече от 30 години кариера и свири с най-реномираните международни оркестри, с огромните диригенти на нашето време, в елитни камерни ансамбли; освен тъй като управлява напоследък два камерни оркестъра – Цюрихския и „ New Century “ в Сан Франциско, а и поради интереса му към всички жанрове, както и към медиите – Даниел Хоуп е известен радио и ефирен водещ в Германия. Това, което го отличава от другите му сътрудници, е, че умее да борави и с думите – той е повествовател.
От 2016 година той живее със семействто си в Берлин, само че е израснал в Лондон - ученик е на проф. Захар Брон в Кралската музикална академия, а негов наставник от най-ранна детска възраст е сър Йехуди Менухин, тъй като майката на Хоуп е персонален помощник на именития цигулар в продължение на четвърт век. Затова и родителите му не се изненадват, когато 4-годишният Даниел декларира: " Аз ще стана цигулар! "
Цигуларят не просто е чувал за България, преди да дойде тук за първото си присъединяване - той към този момент е изпълнявал българска музика. На 26 февруари, в поредицата на АRTE TV със заглавие Europe@Home, която се излъчва от вкъщи му, Даниел Хоуп изсвири в дуо с българската пианистка Дора Делийска нов аранжимент на песента " Хубава си, моя горо ", особено изработен за случая, и дружно показаха премиерно пиеса на Костадин Генчев по тематика от песента " Седнало е Джоре дос ".
„ Владигеров за мен е безспорен талант като композитор. Открих музиката му преди към шест години, когато мой пиятел свиреше Цигулковата му соната. Не знаех името му и когато чух музиката, просто възкликнах: " Коя е тази пиеса?! " Така започнах да откривам повече за него, за живота и музиката му, за работата му в Берлин. А когато Дора Делийска пристигна да гостува в моето шоу през февруари, тя също донесе музика от Владигеров. Сега имам възприятието, че го познавам още по-отблизо.
Но също по този начин българският фолклор - той е просто приказен, толкоз прочувствен и богат. Затова се веселя, че най-сетне съм тук. При това с цел да изсвирвам английска музика - Концерта за цигулка и оркестър от Бенджамин Бритън. За мен той е доста специфичен, само че е и безспорен шедьовър - доста неизмеримо създание. Да го изсвирвам тук, в тази прелестна зала, с този великолепен оркестър с превъзходен диригент - това е фантастично. Те не извършват тази музика доста постоянно, а наподобява по този начин, като че ли непрекъснато са я свирили. А това е най-страхотното чувство - че установяваш незабавно връзка с някого посредством музиката. "
Даниел Хоуп показа забавната история на запознанството и близкото другарство на двамата колоси в музиката - Бенджамин Бритън и Йехуди Менухин. Разказа и за прекарванията си със своя наставник Менухин, край който е израснал от бебе. Коментира компликациите за музикантите по целия свят, подбудени от пандемията, само че и от отношението на политиците, които не поддържат културата в тези тежки времена.
" Когато всичко ни беше отнето, се замислихме какво ни остава и какви са опциите. А това е доста значим урок. Не знам по какъв начин е в България, само че в Германия и в някои други европейски страни видяхме какъв брой зле са подкрепени музиката и другите изкуства. Това е злополука! Повечето политици просто споделиха, че музиката и културата нямат никакво значение в подобен миг. И считам, че това беше потрес за доста хора, освен удар по егото. Защото ние обичаме това, което вършим – имаме вяра в шерването и общуването. Водим децата на концерти, с цел да възпитаваме идващото потомство... и внезапно някой споделя: Това въобще не е значимо!
Разбира се, че е доста смущаващо да видиш по какъв начин хилядолетна културна история изчезва просто по този начин. Аз мисля, че би трябвало да се борим същински за културата ни, всеки от нас – и тези, които са световноизвестни, и другите, които в този момент стартират кариерата си! Ние сме едно и сме в една лодка. "
Цялото изявление с Даниел Хоуп за предаването " Алегро виваче " по " Хоризонт " чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ