Mоите любими сгради в София
В подобен тъмен пролетен ден като днешния човек има потребност от ентусиазъм и позитивна страст. За наслада гледката от балкона на нашия офис към двора на Софийския Университет е способна да те въодушеви и накара да се почувстваш благополучен, че живееш в София.
Замислих се кои са постройките в София, които обичам и ме карат да се усмихна постоянно когато минавам край тях. Сгради с история, която постоянно не знаем или сме не запомнили. Затова се пробвах да ви опиша в резюме за историята на обичаните ми здания в София.
Народният спектакъл „ Иван Вазов “ е най-старият спектакъл в България след Освобождението,той е правоприемник на софийската трагична група „ Сълза и смях “, която от 1904 година се назовава Български национален спектакъл. Сградата е издигната по план на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер,завършена е в края на 1906 година и е открита за представления на 3 януари 1907 г. По време на бомбардировките в столицата (1943–1944 г.) е обиден съществено, само че е възобновен още през 1945 година Последното му преустрояване е през 1971–1975 година, когато се основава и специфична камерна зала.
Царският замък - Бившият царски замък в София се намира в центъра на българската столица на площад „ Княз Александър “ № 1. В двореца през днешния ден се обитават Националната художествена изложба и Националният етнографски музей.
Преди сегашната постройка тук е съществувала друга сграда – конак, където преди Освобождението са се помещавали османска администрация и съдилище. През 1816 година постройката изгоряла и за дълго време запустяла.
По време на Освобождението постройката е била употребена като болница, а след Берлинския конгрес в продължение на една година - за резиденция на княз Александър Батемберг. Същинското преустрояване на постройката се прави на два стадия:
Първа част (1880–1882), по времето на Александър Батенберг и под управлението на арх. Виктор Румпелмайер (и с присъединяване на архитектите Антонин Колар, Ларс и Майербер) е издигната представителната част (приземен административен етаж и над него една амфилада от бални зали) и трети етаж (сервизен). Тази част била публично и тържествено открита на 26 декември 1882 година, а Новата 1883 година била посрещната в залите на Двореца. Това била първата представителна столична постройка в европейски жанр.
Втора част (1894-1896), по времето на втория български държател - княз Фердинанд, под управлението на арх. Фридрих Грюнангер и скулптора Андреас Грайс (гипсовите украшения и орнаменти) е доизградена новата, североизточната част на Двореца - за жилищата на царското семейство, сервизни пространства, асансьор. По това време се построяват и два дворцови параклиса – католически и православен, ситуирани откъм североизточната страна на остарялото крило.
Централен боен клуб - Строежът на постройката е почнал през 1895 година по план на чешкия проектант Антонин Колар в жанр Неоренесанс, постройката е приключена изцяло от българския проектант Никола Лазаров през 1907 година. Тя е представител на следосвобожденската архитектура. Има три етажа, които са с систематизиране, особено за клубните здания от края на 19 век.
Национална изложба за задгранично изкуство – Сградата е на някогашна печатница, проектирана от виенския проектант Фридрих Швамбергер, потърпевша от бомбардировките при Втората международна война и след това възобновена изцяло. В днешния си тип, съгласуван с функционалностите на модерна изложба, тя е дело на известния български проектант Никола Николов.На 5 ноември 1985 година стартира да действа като изложба към фондация „ Св. св. Кирил и Методий “ по концепция на Людмила Живкова, чието име фондацията носи до 1990 година.
Софийски Университет „ Св.Климент Охридски “ - През 1906 година е извършен интернационален конкурс за постройка на Университета, извоюван от френския проектант Анри Бреасон. По редица аргументи обаче градежът не е сбъднат и Ефорията по наследството на братята Евлогий и Христо Георгиеви разпорежда на арх. Йордан Миланов да преработи плана на Бреасон, без значение от несъгласието на университетските управляващи и на самия проектант Бреасон. На 30 юни 1924 година главният камък на Ректората е положен западно от мястото на остарелия Моллов хан.
Ще се веселя и вие да споделите фотоси на постройките, които ви въодушевяват и карат да се чувствате горди софиянци.
Замислих се кои са постройките в София, които обичам и ме карат да се усмихна постоянно когато минавам край тях. Сгради с история, която постоянно не знаем или сме не запомнили. Затова се пробвах да ви опиша в резюме за историята на обичаните ми здания в София.
Народният спектакъл „ Иван Вазов “ е най-старият спектакъл в България след Освобождението,той е правоприемник на софийската трагична група „ Сълза и смях “, която от 1904 година се назовава Български национален спектакъл. Сградата е издигната по план на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер,завършена е в края на 1906 година и е открита за представления на 3 януари 1907 г. По време на бомбардировките в столицата (1943–1944 г.) е обиден съществено, само че е възобновен още през 1945 година Последното му преустрояване е през 1971–1975 година, когато се основава и специфична камерна зала.
Царският замък - Бившият царски замък в София се намира в центъра на българската столица на площад „ Княз Александър “ № 1. В двореца през днешния ден се обитават Националната художествена изложба и Националният етнографски музей.
Преди сегашната постройка тук е съществувала друга сграда – конак, където преди Освобождението са се помещавали османска администрация и съдилище. През 1816 година постройката изгоряла и за дълго време запустяла.
По време на Освобождението постройката е била употребена като болница, а след Берлинския конгрес в продължение на една година - за резиденция на княз Александър Батемберг. Същинското преустрояване на постройката се прави на два стадия:
Първа част (1880–1882), по времето на Александър Батенберг и под управлението на арх. Виктор Румпелмайер (и с присъединяване на архитектите Антонин Колар, Ларс и Майербер) е издигната представителната част (приземен административен етаж и над него една амфилада от бални зали) и трети етаж (сервизен). Тази част била публично и тържествено открита на 26 декември 1882 година, а Новата 1883 година била посрещната в залите на Двореца. Това била първата представителна столична постройка в европейски жанр.
Втора част (1894-1896), по времето на втория български държател - княз Фердинанд, под управлението на арх. Фридрих Грюнангер и скулптора Андреас Грайс (гипсовите украшения и орнаменти) е доизградена новата, североизточната част на Двореца - за жилищата на царското семейство, сервизни пространства, асансьор. По това време се построяват и два дворцови параклиса – католически и православен, ситуирани откъм североизточната страна на остарялото крило.
Централен боен клуб - Строежът на постройката е почнал през 1895 година по план на чешкия проектант Антонин Колар в жанр Неоренесанс, постройката е приключена изцяло от българския проектант Никола Лазаров през 1907 година. Тя е представител на следосвобожденската архитектура. Има три етажа, които са с систематизиране, особено за клубните здания от края на 19 век.
Национална изложба за задгранично изкуство – Сградата е на някогашна печатница, проектирана от виенския проектант Фридрих Швамбергер, потърпевша от бомбардировките при Втората международна война и след това възобновена изцяло. В днешния си тип, съгласуван с функционалностите на модерна изложба, тя е дело на известния български проектант Никола Николов.На 5 ноември 1985 година стартира да действа като изложба към фондация „ Св. св. Кирил и Методий “ по концепция на Людмила Живкова, чието име фондацията носи до 1990 година.
Софийски Университет „ Св.Климент Охридски “ - През 1906 година е извършен интернационален конкурс за постройка на Университета, извоюван от френския проектант Анри Бреасон. По редица аргументи обаче градежът не е сбъднат и Ефорията по наследството на братята Евлогий и Христо Георгиеви разпорежда на арх. Йордан Миланов да преработи плана на Бреасон, без значение от несъгласието на университетските управляващи и на самия проектант Бреасон. На 30 юни 1924 година главният камък на Ректората е положен западно от мястото на остарелия Моллов хан.
Ще се веселя и вие да споделите фотоси на постройките, които ви въодушевяват и карат да се чувствате горди софиянци.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ