7 неща, от които трябва да се откажете по пътя към благополучието
През целия си живот ние непрекъснато сме изправени пред разнообразни разновидности за взимане на решения, благоприятни условия и пътища, по които можем да поемем. Затова можем да кажем, че разликата сред щастливия и нещастния живот се крие в ежедневните ни привички. Идеалният живот не е обезпечен на никого от нас, само че несъмнено можете да повлияете на неговото качество, като вземате осведомени решения и избирате по-здравословни и по-полезни привички за себе си.Кои неприятни привички ни пречат да се усещаме щастливи?
1. Игра на жертва.Несъмнено в живота ще има моменти (и те няма да са малко), когато ще станем жертва на нечии недомислени дейности. Когато обаче това се случи, имаме две благоприятни условия: да стартираме да играем ролята на жертвата или да изберем другата роля - на избрания да оцелее и завоюва. Ако изберем първия вид, в последна сметка ще се слеем с тази роля, отказвайки се от силите си и ще загубим надзор върху способността си да избираме.Избирайки пътя на жертвата, вие в никакъв случай няма да се освободите от болката, оставайки нещастни през целия си живот.
2. Отказ да покорите вътрешния си критик.Във всеки от нас безшумно шепти от както се помним гласецът на вътрешения критик. Или дори е по-точно да кажем критикар, тъй като постоянно дейностите на този гласец не са твръде доброжелателни. Уж с най-хубави планове ни поучава, сякаш с цел да ни трансформира в най-хубавите версии на нас самите, само че си дудне по един изключително скучен метод. Ако не бъде следен, този вътрешен критик може да загуби връзка с действителността и да се трансформира в най-големия ни зложелател.
3. Перфекционизъм.Съвършенството не съществува. Няма нищо неприятно в това да имате високи упования към себе си или да желаете по-добър живот. Но в случай че се стремите към съвършенство, постоянно ще желаете повече, като не можете да постигнете заветния блян.
4. Да глезя на другите.Ако сте посветили живота си на това да угаждате на другите, ще загубите два пъти. Първо, тъй като не можете да угодите на всички едновременно. Второ, тъй като в никакъв случай няма да съумеете да съгласувате потребностите си с тези на другите - изцяло. Освен това с времето ще спрете да притегляте вниманието към себе си и ще превърнете живота си в цялостен безпорядък, ангажирайки се в непрекъснато търсене на самопризнание и приемане. И този път няма да докара до благополучие.
5. Страх от смяна.Промяната постоянно е обвързвана с дискомфорт. Но е нужна смяна. Можем или да си възвърнем комфорта, като се върнем в познатата ни среда (тази, която към този момент не ни носи наслада или удовлетворение), или да излезем от зоната си на комфорт и да станем най-хубавата версия на себе си.
6. Пристрастието да се мисли прекалено много.Навикът да се проучва всичко и постоянно несъмнено лишава човек от благополучие. То е тъкмо противоположното на осъзнаването. Прилича повече на автосугестия и насаждане на натрапливи умозаключения. Така че, в случай че се окажете непрекъснато захласнати от мислите си, в последна сметка ще се откъснете от всички положителни действително протичащи се положителни неща в живота си. Не забравяйте, че животът е пътешестване, а не последна дестинация.
7. Изтръпване (умствено „ вцепеняване “)Това е един от главните крадци на човешкото благополучие. Умственото изтръпване и цикленето върху избрана мисъл се свързва с развиването на пристрастяване и несъмнено ни прави нещастни. В живота на всеки има неприятни моменти, пострадвания и неща, с които е мъчно да се оправим. Емоциите, които провокират, са толкоз мощни, че първото ни предпочитание е да скрием тези сложни усеща допустимо най-дълбоко. Искаме да заглушим мозъците си и да накараме тези страсти да изчезнат. Тези проблеми обаче не са лесни за решение. Основното нещо е да не бягаме от компликациите, без значение какъв брой (и е ясно защо) не желаеме.
Ако решим да приемем сложните си страсти, в последна сметка ще ги преодолеем и ще станем единствено по-силни. И в случай че непрекъснато бягате от тях и се пробвате да ги потискате в себе си, тогава те ще се натрупват и най-после въпреки всичко ще намерят излаз, без значение дали ни харесва или не. И постоянно това не се случва по най-приятния метод.
Източник
1. Игра на жертва.Несъмнено в живота ще има моменти (и те няма да са малко), когато ще станем жертва на нечии недомислени дейности. Когато обаче това се случи, имаме две благоприятни условия: да стартираме да играем ролята на жертвата или да изберем другата роля - на избрания да оцелее и завоюва. Ако изберем първия вид, в последна сметка ще се слеем с тази роля, отказвайки се от силите си и ще загубим надзор върху способността си да избираме.Избирайки пътя на жертвата, вие в никакъв случай няма да се освободите от болката, оставайки нещастни през целия си живот.
2. Отказ да покорите вътрешния си критик.Във всеки от нас безшумно шепти от както се помним гласецът на вътрешения критик. Или дори е по-точно да кажем критикар, тъй като постоянно дейностите на този гласец не са твръде доброжелателни. Уж с най-хубави планове ни поучава, сякаш с цел да ни трансформира в най-хубавите версии на нас самите, само че си дудне по един изключително скучен метод. Ако не бъде следен, този вътрешен критик може да загуби връзка с действителността и да се трансформира в най-големия ни зложелател.
3. Перфекционизъм.Съвършенството не съществува. Няма нищо неприятно в това да имате високи упования към себе си или да желаете по-добър живот. Но в случай че се стремите към съвършенство, постоянно ще желаете повече, като не можете да постигнете заветния блян.
4. Да глезя на другите.Ако сте посветили живота си на това да угаждате на другите, ще загубите два пъти. Първо, тъй като не можете да угодите на всички едновременно. Второ, тъй като в никакъв случай няма да съумеете да съгласувате потребностите си с тези на другите - изцяло. Освен това с времето ще спрете да притегляте вниманието към себе си и ще превърнете живота си в цялостен безпорядък, ангажирайки се в непрекъснато търсене на самопризнание и приемане. И този път няма да докара до благополучие.
5. Страх от смяна.Промяната постоянно е обвързвана с дискомфорт. Но е нужна смяна. Можем или да си възвърнем комфорта, като се върнем в познатата ни среда (тази, която към този момент не ни носи наслада или удовлетворение), или да излезем от зоната си на комфорт и да станем най-хубавата версия на себе си.
6. Пристрастието да се мисли прекалено много.Навикът да се проучва всичко и постоянно несъмнено лишава човек от благополучие. То е тъкмо противоположното на осъзнаването. Прилича повече на автосугестия и насаждане на натрапливи умозаключения. Така че, в случай че се окажете непрекъснато захласнати от мислите си, в последна сметка ще се откъснете от всички положителни действително протичащи се положителни неща в живота си. Не забравяйте, че животът е пътешестване, а не последна дестинация.
7. Изтръпване (умствено „ вцепеняване “)Това е един от главните крадци на човешкото благополучие. Умственото изтръпване и цикленето върху избрана мисъл се свързва с развиването на пристрастяване и несъмнено ни прави нещастни. В живота на всеки има неприятни моменти, пострадвания и неща, с които е мъчно да се оправим. Емоциите, които провокират, са толкоз мощни, че първото ни предпочитание е да скрием тези сложни усеща допустимо най-дълбоко. Искаме да заглушим мозъците си и да накараме тези страсти да изчезнат. Тези проблеми обаче не са лесни за решение. Основното нещо е да не бягаме от компликациите, без значение какъв брой (и е ясно защо) не желаеме.
Ако решим да приемем сложните си страсти, в последна сметка ще ги преодолеем и ще станем единствено по-силни. И в случай че непрекъснато бягате от тях и се пробвате да ги потискате в себе си, тогава те ще се натрупват и най-после въпреки всичко ще намерят излаз, без значение дали ни харесва или не. И постоянно това не се случва по най-приятния метод.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ