На финала на Световното първенство по футбол в Русия активисти

 На финала на Световното състезание по футбол в Русия деятели на " Пуси Райът " се втурват в символ на протест на терена. Малко по-късно по време на разпит в полицейско управление чиновник на правоохранителните органи сопнато им споделя: " Колко тъпо, че не е 1937-ма ". Гласът му се чува във видеоклип, оповестен в Ютюб. Самият чиновник не е в кадър.

Защо тъкмо 1937-ма?

1937-ма година се е трансформирала в символ на всеобщите репресии. По-точно е обаче да се приказва за Големия гнет. Така британският историк Робърт Конкуест озаглавява и излязлата си през 1968 година книга за този ужасяващ интервал. Всъщност историците не ограничават Големия гнет единствено до 1937 година - всеобщите разстрели и арести не престават до края на 1938-ма година. Едва по-късно вълната на терора стартира да затихва.

Същевременно репресиите от 1937-1938 не са били нищо ново. Защото незабавно след идването си на власт болшевиките залагат на терора. Да споменем единствено колективизацията, разкулачването, гладомора.

Големият гнет обаче се разграничава с нещо от предходните репресии - най-много със своята повсеместност. От юли 1937, когато строго секретна заповед на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), утвърдена от Политбюро, дефинира, така да се каже, официалните рамки на репресиите против " антисъветските детайли ", до декември 1938-ма са задържани сред 1,3 и 1,7 милиона души, над 680 000 са разстреляни. Има и още 115 000 жертви - някои се самоубиват, а други умират от мъченията, на които са били подложени.

Освен с повсеместност и свирепост, Големият гнет се отличава и с повсеместност. Докато преди репресиите са ориентирани основно против избрани обществени групи и пластове - да вземем за пример против " белогвардейци ", " попове ", " буржоа " - при Големия гнет обект на репресии става цялото руско общество.

По времето на Хрушчов и почналото " размразяване на ледовете " формалната агитация показва Големия гнет от 1937-1938 като репресии основно против висшата партийна номенклатура, против " правилните ленинисти ". Но това не дава отговор навръх истината. Вярно е, че членове на Централен комитет, на наркомите и на комунистически бригади, старите болшевики и други представители на партийната върхушка са потърпевши доста, защото една от задачите на Сталин е била да сътвори нова, монолитна и предана нему партия. Само че едва няколко десетки хиляди от над милион и половината задържани по политически обвинявания в интервала на Големия гнет са управителни фрагменти. Мнозинството от жертвите на терора са най-обикновени хора, редови жители, излиза наяве от данни на неправителствената организация " Мемориал ".

За " врагове на народа ", " шпиони ", " вредители ", " контрареволюционери " са били обявявани инженери и служащи, колхозници, учени, писатели, старци и младежи... Какви са били аргументите за ареста им? Имало ли е въобще някакви аргументи?

Причини постоянно са се намирали, несъмнено. Репресирани са били тези, които са се числели към опозицията. Арестувани са били хора от близкия кръг на към този момент разстреляните " врагове на народа ".

Съществувала е да вземем за пример специфична инструкция за " репресиите срещу ЧСИР " (съкратено от " членове на фамилиите на изменници на родината " ), като децата не са били изключени. Дъщерята на разстреляния ръководител на Съвета на наркомите Алексей Риков, чиято брачна половинка прочее също е била разстреляна, е пратена в пандиза поради " антисъветска агитация ": дъщерята твърдяла, че родителите ѝ са почтени хора. Репресирани са " контрареволюционни национални контингенти " - руски жители от разнообразни националности: поляци, германци, естонци, гърци, българи...

Каква роля играе Сталин?

В огромния гнет Сталин играе централна роля. Защото неговата теза за изострянето на класовата битка в изискванията на създаване на социализма е теоретическата основа на ужаса от 1937-1938. Сигналът за разправата е даден от речта на Сталин пред февруарско-мартенския пленум на Централен комитет през 1937 година, в която той акцентира: " Вредителската и диверсионно-шпионската активност на сътрудниците на непознати страни, много дейна роля измежду които играят троцкистите, прониква в една или друга степен във всички или съвсем всички наши организации - както стопански, по този начин и админстративни и партийни. "

Сталин управлява описите на подлежащите на разстрел, постоянно дава единодушие да се усили " оперативния предел " на разстрелите, за които упорстват локалните органи на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и партийните организации. Всичко това се вижда от архивните документи. В тях да вземем за пример четем искане на секретаря на Кировския регионален комитет за увеличение на лимита по " първа категория " (т.е. разстрел) до 300 души. Резолюцията на Сталин гласи: " Да се усили не до 300, а до 500 души ".

Именно Сталин е основател на изтезанията над задържаните: по този начин са били изтръгвани от тях самопризнания за несъществуващи, постоянно изцяло измислени закононарушения. В началото на 1939, т.е. в интервал на относително намаляване на репресиите, постъпват недоволства от тези практики на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Сталин изпраща депеша до ръководителите на партийните организации, в която се споделя: " Прилагането на физическо влияние в практиката на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) беше позволено през 1937 с позволение на Централен комитет на ВКП (...) Централен комитет счита, че методът на физическото влияние наложително би трябвало да се ползва и отсега нататък. "  

И фактически се ползва - въпреки и не в такива мащаби. Що се отнася до репресиите въобще, въпреки разстрелите да понижават, системата на ГУЛАГ през 1940-те и началото на 1950-те години се разраства. Новата вълна от гнет стартира с " ленинградското дело " - серията от правосъдни процеси, в следствие от които са задържани и екзекутирани доста почтени хора. Много от наказаните са от партийно-стопанския актив. За благополучие, Сталин и прислужниците му не съумяват да довършат " делото ".