(A Family Dinner at the Ritz New York, by

(A Family Dinner at the Ritz New York, by Paul Cesar Helleu)

♥ Преосмисляне на независимостта 

Понякога родителите се тревожат, че в случай че непрестанно откликват на желанията и удовлетворяват потребностите на детето си, то ще развие нездравословна взаимозависимост от тях. Но сходна паника е безпочвена, тъй като същинската самостоятелност не се мери с това до каква степен огромна е прочувствената и физическата непосредственост или раздалеченост на детето с родителите му. Децата не са гарджета, които би трябвало да бъдат принудително изблъсквани от фамилното гнездо, с цел да полетят. Когато посрещате и откликвате на прочувствените потребности на вашето дете, вие му помагате да си построи същинска самостоятелност, чийто извор е в неговото чувство за непоклатимо душевно благополучие и която се демонстрира посредством непредизвикваща спорове дарба да взема градивни решения и да преследва реализирането им въодушевено и дейно.

Истинската самостоятелност значи, че душевното благополучие на вашето дете не зависи от ежедневните му преживявания – примерно да получи на момента каквото е поискало. 

Малките деца, подрастващите и младите възрастни хора, чиито прочувствени потребности на всеки стадий от развиването им са били посрещани и удовлетворявани по подобаващ метод, уголемяват ползите си, плодотворните си връзки с други хора и житейските си цели не заради мъка, че са били отблъснати или заради позор, че са били „ прекомерно “ близки с родителите си. Те навлизат в живота с позитивната настройка въодушевено да откриват нови връзки с хората и да разпростират своите университетски и креативен гении. Те уголемяват въодушевено хоризонтите си, подкрепяни от увереността, че постоянно могат да се върнат още веднъж „ вкъщи “, където непроменяемо ще бъдат посрещнати със сърдечно „ добре пристигнали “. 

Наистина самостоятелните персони навлизат пълноценно в живота, без да се отдалечават и отчуждават от своите родители. Те имат убеденост и доброжелателност, които личат във всичко, което вършат. Не навлизат в живота с потребността да потвърждават каквото и да било или да запълват някаква своя душевна пустош. 

Когато някое дете, без значение на каква възраст, се стреми да е по-близо до мама и баща и наподобява некомпетентно да се любува на присъщите за годините му действия и/или другарства, родителите му постоянно биват упреквани, че са обезпечили прекомерно елементарен или разглезващ живот на детето си и по този начин са му лишили способността и вътрешната потребност да демонстрира самодейност. Но в реалност не може да се каже, че такова дете е нестимулирано и апатично – при него се демонстрира неналичието на задоволително грижовно внимание от страна на родителите при угаждане потребностите на развиването му. Всякакви опити то да бъде откъснато от родителите му и насила да съзрее по-бързо, единствено ще го накарат да развие взаимозависимост към други форми на наслаждение, които са надалеч по-малко градивни, в сравнение с близостта, която всички деца желаят да изживяват с мама и баща. 

Дългогодишните ни клинични изследвания и работа със стотици родители ни убедиха, че деца, чиито фундаментални потребности на развиването са били посрещани и удовлетворявани по подобаващ метод, израстват в зрели хора с ненакърнима персонална и обществена самостоятелност, подбудена от непоклатимото им душевно благополучие, което към този момент не зависи нито от наличието на родителите им, нито от каквито и да било външни житейски обстановки.

Избрано от: „ Мъдрата любов “, Марта и Уилям Пийпър, изд. „ Сиела “, 2000 година
Картина:  A Family Dinner at the Ritz New York, by Paul Cesar Helleu; chinaoilpaintinggallery