Да спре веднага вносът на зърно, мляко, месо, мед, зеленчуци и др. продукти от Украйна! Това отсече Симеон Караколев, председател на овцевъдна асоциация и любимец на президента Румен Радев заради пилона, който издигна на Рожен.

Да се забрани всичко украинско, - такова е посланието.

От тв студио Андрей Райчев даде сериозна подкрепа на тезите на Караколев и допълни, че на 50 000 украинци са им ампутирали крака или крак. Каква точно е връзката на тази трагична статистика, ако въобще е вярна, с искането да се забрани всичко, произведено в Украйна за внос у нас, не стана ясно, но Райчев уточни, че българите били настроени срещу Киев, НАТО и ЕС. 

Фактите

България внася продукция от цял свят, най-вече от страни в Европа и Балканите.

Стокообменът ни с Турция е 7.3 млрд. евро. Сред стоките са мляко, месо и какво ли още не. Вносът от Република Северна Македония възлиза на 462 млн. лева, като нараства на годишна база с близо 28%. Да забраним ли вноса оттам?

Българският износ за Република Северна Македония, например, скача с цели 46% на годишна база, сочат данните на НСИ. Страната ни е изнесла стоки за 670 млн. лева за първите осем месеца на годината. Миналата година сме изнесли за близо 200 млн по-малко.

Българският износ за Китай записва значително повишение от близо 30% на годишна база към края на месец август тази година. За първите осем месеца на настоящата година, страната ни е изнесла стоки за Китай на обща стойност 1.5 млрд. лева. В същото време, вносът от Китай записва увеличение от 31.5% на годишна база до общата сума от 2.61 млрд. лева. Стотици тонове мед се внасят от Китай, също и месо и други селскостопански продукти.

Караколев не казва дали да забраним и този внос, който е десетки път по-голям по обем от вноса на стоки от Украйна?

Полша и Турция са най-големите вносители на плодове и зеленчуци у нас. В България на практика не се произвежда масло от прясно мляко, защото го внасяме от Франция. Това казва преди година председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов. Нищо оттогава не се е променило, но Караколев обявява търговска война на Украйна.

Пресни зеленчуци се докарват от доста далеч през последните години. Става дума за картофи от Египет и Франция. Чесън от години насам се внася чак от Китай, свежи подправки от Израел, екзотични плодове от Чили, Еквадор, Колумбия, Коста Рика, Виетнам, Перу, Индия.

Оранжерийните зеленчуци идват от Турция и Гърция. Напоследък и от Албания и Северна Македония. Защо мълчи Караколев, който иначе е впечатляващо гръмогласен.

Защо?

Защо се тръгна от зърнопроизводството и се стигна до буквално всичко? Защо Караколев и кръгът около него мълчаха докато действаха служебните правителства на президента Радев? Статистиката по тяхно време е абсолютно същата, каквато и днес.

За повдигане бойкото настроение на протестиращите им пускат по уредби „Край Босфора шум се вдига“. Странно, защото от „край Босфора“ внасяме почти 48% от доматите и краставиците, които са в родните магазини и сергиите… Общо към 80% от доматите и краставиците са внос.

Защо мълчи Караколев? Да не би са му обещани премиерски или поне министерски пост в следващо служебно правителство?

Не е първият, за съжаление няма да е и последният, надъхал се с подобни очаквания, като тийнейджър с райски газ. Затова е българското земеделие е на това дередже.

А Елеонора Митрофанова потрива доволно ръце в посолството. И с право. Всичко върви по план - ето че и синдикатите вдигат хора от енергетиката на протести. Просто голямо съвпадение с тракторите, разбира се...

Витали Роник

Коментарът на Реджеп Ердоган дойде, след като през седмицата Европейският парламент прие доклад с извода, че присъединителният процес не може да продължи при сегашните обстоятелства заради състоянието на човешките права и върховенството на закона в Турция.

Ердоган определи подхода на европейските депутати към страната му като пълен с предразсъдъци, "плитък и безидеен":

"Ако искате да чуете открито и ясно моята оценка, тя е, че ЕС се опитва да се откъсне от Турция. И докато ЕС се опитва да се откъсне от нас, ние ще си направим сметката за този развой на нещата. И след като си направим сметката, може да се разделим с ЕС, ако е необходимо".

Това отбеляза евродепутатът Елена Йончева в своя коментар по повод прекратяването на наблюдението на България по този инструмент.

Последният доклад по Механизма за сътрудничество и проверка за България беше публикуван през октомври 2019 г., но самият процес не беше приключил до лятото на тази година. Периодичните прегледи оценяваха напредъка на страната ни в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. От лятото на 2022 г. бяха положени съществени дипломатически и юридически усилия в сътрудничество с ЕК. Към юни 2023 г. България вече имаше и приет законов механизъм за контрол и търсене на наказателна отговорност на главния прокурор – изключително трудно постигнат напредък в съдебната реформа. Предложението беше внесено в 49-то Народно събрание от правителството на Гълъб Донев, в което министър на правосъдието беше Крум Зарков. 

Съдебната реформа и борбата с корупцията в България се изтъква от Нидерландия като причина държавата да отказва членството на страната ни в Шенгенското пространство, въпреки че отдавна сме изпълнили всички критерии за него, припомни Елена Йончева. С отпадането на Механизма, би следвало да отпадне и този аргумент. Пред БНТ тя каза още, че след изборите в Хага през ноември е възможно да има промяна в позицията на Нидерландия и по друга причина. Левицата там се оглавява от бившия зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, който е от нашето политическо семейство. При победа на вота се надяваме, че ще има положително решение за членството на България в Шенген, сподели в интервю за „Светът и ние“ Елена Йончева. 

Реформата в миграционната политика на ЕС пък ще помогне на България да преодолее съпротивата на Австрия срещу членството й в Шенгенското пространство. Българският представител координира работата между Европейския парламент (ЕП), ЕК и Съвета по реформата в областта на миграцията – огромен пакет от законодателни инициативи, за които се водят дебати от близо десетина години. Амбицията е тя да бъде финализирана до края на мандата през 2024 г. Първите пробиви бяха направени с новия регламент на Агенцията за убежището и с пътната карта за приемане на измененията, с която се съгласиха европейските институции. 

Елена Йончева обясни, че в областта на миграцията стремежът е да се постигне такъв баланс, който да е в полза на България и другите държави на първа линия. Част от него, например, е предложението мигрантите да се преразпределят и в други държави членки, така че тежестта да не се поема само на външните граници на ЕС. В случай че някоя от останалите страни не пожелае да прояви такъв тип солидарност, ще трябва да плати по 20 000 евро на човек. 

До края на мандата на ЕП би трябвало да бъде приет и Европейският акт за медийна свобода, за който тя също е докладчик от името на социалистите и демократите. Акцентът в регламента, който Елена Йончева поставя е за защита на журналистите – от икономически и политически натиск, включително и за изработване на механизъм за докладване и за реакции на подобни заплахи на европейско ниво; изсветляване на собствеността на медиите; осигуряване на редакционна независимост и на обществените медии, и др. Друга важна част от този бъдещ закон е забраната за социалните мрежи като facebook и бившата twitter, например, да свалят медийно съдържание без предварително да обявят критерии за това.      

Елена Йончева говори пред БНТ в седмицата, в която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе последната си реч „За състоянието на Съюза“ в този мандат на Европейския парламент. По отношение на присъединяването на Западните Балкани – Елена Йончева коментира, че те изпълняват изискванията в процеса, но все още не са стигнали до края.  

Тя изрази безпокойство от някои инициативи на президента на Франция Еманюел Макрон като тази - приемането на Западните Балкани да става постепенно – първо в общия пазар на ЕС, после и в други общностни механизми до пълноправното им членство. По този начин се отваря вратата към едно по-старо френско предложение за Европа на две скорости – Европа да бъде разделена на богати и на бедни, на по-успешни държави и на по-малко успешни държави. Този подход е опасен и за България, коментира Елена Йончева. 

Попитана за помощта, която ЕС оказва на Украйна, евродепутатът припомни позицията си, че колкото повече оръжия се изпращат, толкова повече се удължава войната. Неотдавна имахме среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, пред когото апелирах за пореден път да се включи дипломацията, за да бъде прекратен този конфликт. Такива дебати има вече в Австрия, във Франция. Бившият президент на Франция Никола Саркози в интервю за Le Figaro предложи незабавни преговори и организиране на референдум в някои области на Украйна под европейско и международно наблюдение, каза Елена Йончева.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/