Откриха Кислород - Новини

... 2024 г. При пристигането си в системата на Юпитер през 2030 г. сондата ще трябва да установи дали на „Европа“ съществуват условия, подходящи за живот.

... 2024 г. При пристигането си в системата на Юпитер през 2030 г. сондата ще трябва да установи дали на "Европа" съществуват условия, подходящи за живот.

... Марс - до външния край. "Тепърва ни предстои да научим повече за еволюцията на Венера и защо тя е толкова различна от Земята", казва Хюберс. Източник: Ройтерс

... и Марс, тези данни могат да помогнат за подобряване на разбирането ни за това как и защо атмосферите на Венера и Земята са толкова различни“.

... могат да помогнат за подобряване на разбирането ни за това как и защо атмосферите на Венера и Земята са толкова различни." - посочват те. /БГНЕС

... Марс, тези данни могат да помогнат за подобряване на разбирането ни за това как и защо атмосферите на Венера и Земята са толкова различни." /БГНЕС

... бъде значителен охлаждащ агент за молекулния газ в такива региони, засегнати от изходящите потоци от активното галактическо ядро.“ Изследването е публикувано в списание The Astrophysical Journal.

... дишат.“ Остава неясно как H. salminicola оцелява без кислород, но Хючън спекулира пред изданието Хаарец, че вероятно това става като паразитът изсмуква енергия от своя домакин-приемник.

... сондата ще продължи до 2017 година. Диона е относително голям спътник. Неговият диаметър е 1123,4 километра. Той се състои предимно от воден лед и скали.

... в големи количества – в сравнение с водорода тук  той е 100 пъти повече отколкото в мъглявината Орион да речем. Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal.

... още не знаят със сигурност. Напълно възможно е да изсмуква аденозинтрифосфат от своя приемник, но това тепърва трябва да бъде потвърдено. Изследването е публикувано в PNAS.  

... просто „доказателство за концепция“ и тепърва трябва да се тества върху хора. Въпреки това откритието им изглежда изключително обещаващо. Изследването е публикувано в PNAS. Източник: Science Alert

... в доста екстремни среди. Така че, ако на Марс има живот с подобна стратегия за оцеляване, той вероятно би бил наистина много малък, допълва БТА.

... милиона паунда за Rolls-Royce. Компанията ще трябва да разработи проект за автоматична космическа станция за извличане на кислород в Космоса.... Прочетете целия материал в cash.bg

... могат да бъдат използвани, за да се изследва как се е променил химическият състав на атмосферата на нашата планета през цялото ѝ съществуване, обобщават планетолозите.

... сонда "Чандраян 1". В резултат на работата му те откриха, че минерали с желязо в състава си все още се намират на повърхността на Луната.

... за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:Последни новинирекламаФорумФорум--> -->рекламареклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права запазени © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиазатвори X×За да продължите,

... чийто еволюционен процес е обратен. Живеейки в безкислородна среда, то е изхвърлило ненужните гени, отговорни за аеробното дишане и се е превърнало в по-опростен организъм.”

... от университета в Тел Авив (TAU) в Израел откриха ново животно - първото известно досега, което не диша кислород, отхвърляйки досегашните дългогодишни предположения за животинското царство.

... обратен. Живеейки в безкислородна среда, то е изхвърлило ненужните гени, отговорни за аеробното дишане и се е превърнало в по-опростен организъм."По публикацията работи: Петя Славова

... чийто еволюционен процес е обратен. Живеейки в безкислородна среда, то е изхвърлило ненужните гени, отговорни за аеробното дишане и се е превърнало в по-опростен организъм."

... решенията за използването на центробежна сила като изкуствена гравитация.И така, благодарение на новото изследване бе направена още една стъпка към дългите космически полети на хората.

... 250 милиона години след Големия взрив, когато възрастта на Вселената е била само 2 процента от сегашната, разказа астрономът Такуя Хашимото от университета Осака Санджо.

... 250 милиона години след Големия взрив, когато възрастта на Вселената е била само 2 процента от сегашната, разказа астрономът Такуя Хашимото от университета  Осака Санджо.

... 250 милиона години след Големия взрив, когато възрастта на Вселената е била само 2 процента от сегашната, разказа астрономът Такуя Хашимото от университета  Осака Санджо.

... 250 милиона години след Големия взрив, когато възрастта на Вселената е била само 2 процента от сегашната, разказа астрономът Такуя Хашимото от университета  Осака Санджо.

... потвърдили разстоянието до галактиката с наблюдения от наземни телескопи в Чили и са реконструирали ранната история на галактиката MACS1149-JD1 с данни от инфрачервени орбитиращи телескопи.

... потвърдили разстоянието до галактиката с наблюдения от наземни телескопи в Чили и са реконструирали ранната история на галактиката MACS1149-JD1 с данни от инфрачервени орбитиращи телескопи.

... от наземни телескопи в Чили и са реконструирали ранната история на галактиката MACS1149-JD1 с данни от инфрачервени орбитиращи телескопи. /БТА/ По публикацията работи: Елка Василева

... потвърдили разстоянието до галактиката с наблюдения от наземни телескопи в Чили и са реконструирали ранната история на галактиката MACS1149-JD1 с данни от инфрачервени орбитиращи телескопи.

... милиарда светлинни години. Няколко месеца по-късно Николас Лапорт от Университетския колеж в Лондон успя да регистрира това вещество на разстояние 13,2 милиарда светлинни години. /РИА-Новости