Откриха атомен кислород в дневната част на Венера
Астрономи са разкрили ясни следи от атомен О2 на дневна светлина, витаещ над токсичните облаци на планетата Венера, заяви " Сайънс Алерт ".
" Известно е, че атомният О2 съществува в атмосферата на планетата, съгласно теоретичните модели, и даже е открит непосредствено в нощната част на Венера; само че откриването в дневната част значи, че имаме нов взор върху динамичността на венерианската атмосфера и моделите на циркулация в нея. " - показват от екипа, управителен от физика Хайнц-Вилхелм Хюберс от Германския аерокосмически център (DLR).
Венера е свят, който учените нямат самообладание да изследват по-подробно. В доста връзки тя наподобява на Земята, само че в други е изцяло друга. Масата и съставът ѝ са като земните, само че там, където Земята е тучна, влажна и пълзяща с живот, Венера е смъртоносна. Тя е покрита с гъсти, задушаващи облаци, формирани най-вече от въглероден диоксид, които основават парникова среда, водеща до междинни температури на повърхността към 464 °C.
Тези облаци пускат киселинен дъжд върху Венера, а цялата атмосфера се върти към планетата с голяма скорост. Ветровете, които се намират надалеч под върховете на облаците на Венера, могат да се движат със скорост от към 700 км/ч. На Земята най-високата скорост напразно, записана в миналото, е ураганен ентусиазъм от 407 км/ч.
Не знаем по какъв начин Венера и Земята са станали толкоз разнообразни една от друга, само че проучването на нашата съседка може да ни помогне да разберем това. Дали Венера в миналото е била на същия път като Земята и някъде е направила неправилен завой? Или пък е била " злобен близнак " през цялото време?
Разбирането на атмосферата на Венера може да ни помогне да разберем разликите сред нея и Земята. А един от методите да създадем това е като следим кислорода.
Атомният О2 не е като кислорода, който дишаме. Той е молекулярен О2, или О2, състоящ се от два кислородни атома, свързани между тях. Атомният О2 се състои от единични, самотни кислородни атоми и не е податлив да се задържи доста дълго, тъй като е мощно реактивен и елементарно се свързва с други атоми. Тук, на Земята, той се среща в обилие на огромни височини, където се основава посредством фотодисоциация на молекулярния О2. По принцип слънчевите фотони разграждат атмосферния О2.
Смята се, че сходен развой протича и на Венера. Атмосферата на Венера е най-вече от въглероден диоксид; когато светлината от Слънцето попадне върху този СО2, фотодисоциацията разделя молекулите на атомен О2 и въглероден оксид. Въглеродният оксид също предстои на фотодисоциация.
Когато тези атоми се придвижват към нощната страна на Венера, те се рекомбинират във въглероден диоксид - развой, който провокира светене на нощната страна на планетата. Атомният О2 е следен като част от този развой, само че в никакъв случай до момента не е бил следен на дневната страна.
Хюберс и екипът му изследват данни, събрани от Стратосферната обсерватория за инфрачервена астрономия (SOFIA), която лети високо в земната атмосфера, в терахерцовия диапазон на дължината на вълната, който се простира сред микровълните и далечната инфрачервена област. В три обособени случая апаратът хвърча, събирайки данни за 17 места на Венера: седем на дневната страна, девет на нощната страна и едно на крайната точка.
На всички 17 места екипът открива атомен О2, чиято централизация доближава своя връх на височина от към 100 км. Това подхожда на височина, която се намира непосредствено сред два преобладаващи модела на атмосферна циркулация на Венера: мощния свръхротиращ поток под 70 километра, който се върти назад на въртенето на планетата, и субсоларния до антисоларен поток в горните пластове на атмосферата над 120 километра.
Това значи - споделят откривателите - че атомният О2 съставлява необработен до момента запас за проучване на тази преходна атмосферна зона на Венера.
" Бъдещите наблюдения, изключително наоколо до антисоларната и субсоларната точка, само че също по този начин и при всички ъгли на слънчевия зенит, ще обезпечат по-подробна картина на този характерен район и ще подкрепят бъдещите галактически задачи до Венера ", пишат учените.
" Заедно с измерванията на атомния О2 в атмосферите на Земята и Марс, тези данни могат да оказват помощ за възстановяване на разбирането ни за това по какъв начин и за какво атмосферите на Венера и Земята са толкоз разнообразни. " - показват те. /БГНЕС
" Известно е, че атомният О2 съществува в атмосферата на планетата, съгласно теоретичните модели, и даже е открит непосредствено в нощната част на Венера; само че откриването в дневната част значи, че имаме нов взор върху динамичността на венерианската атмосфера и моделите на циркулация в нея. " - показват от екипа, управителен от физика Хайнц-Вилхелм Хюберс от Германския аерокосмически център (DLR).
Венера е свят, който учените нямат самообладание да изследват по-подробно. В доста връзки тя наподобява на Земята, само че в други е изцяло друга. Масата и съставът ѝ са като земните, само че там, където Земята е тучна, влажна и пълзяща с живот, Венера е смъртоносна. Тя е покрита с гъсти, задушаващи облаци, формирани най-вече от въглероден диоксид, които основават парникова среда, водеща до междинни температури на повърхността към 464 °C.
Тези облаци пускат киселинен дъжд върху Венера, а цялата атмосфера се върти към планетата с голяма скорост. Ветровете, които се намират надалеч под върховете на облаците на Венера, могат да се движат със скорост от към 700 км/ч. На Земята най-високата скорост напразно, записана в миналото, е ураганен ентусиазъм от 407 км/ч.
Не знаем по какъв начин Венера и Земята са станали толкоз разнообразни една от друга, само че проучването на нашата съседка може да ни помогне да разберем това. Дали Венера в миналото е била на същия път като Земята и някъде е направила неправилен завой? Или пък е била " злобен близнак " през цялото време?
Разбирането на атмосферата на Венера може да ни помогне да разберем разликите сред нея и Земята. А един от методите да създадем това е като следим кислорода.
Атомният О2 не е като кислорода, който дишаме. Той е молекулярен О2, или О2, състоящ се от два кислородни атома, свързани между тях. Атомният О2 се състои от единични, самотни кислородни атоми и не е податлив да се задържи доста дълго, тъй като е мощно реактивен и елементарно се свързва с други атоми. Тук, на Земята, той се среща в обилие на огромни височини, където се основава посредством фотодисоциация на молекулярния О2. По принцип слънчевите фотони разграждат атмосферния О2.
Смята се, че сходен развой протича и на Венера. Атмосферата на Венера е най-вече от въглероден диоксид; когато светлината от Слънцето попадне върху този СО2, фотодисоциацията разделя молекулите на атомен О2 и въглероден оксид. Въглеродният оксид също предстои на фотодисоциация.
Когато тези атоми се придвижват към нощната страна на Венера, те се рекомбинират във въглероден диоксид - развой, който провокира светене на нощната страна на планетата. Атомният О2 е следен като част от този развой, само че в никакъв случай до момента не е бил следен на дневната страна.
Хюберс и екипът му изследват данни, събрани от Стратосферната обсерватория за инфрачервена астрономия (SOFIA), която лети високо в земната атмосфера, в терахерцовия диапазон на дължината на вълната, който се простира сред микровълните и далечната инфрачервена област. В три обособени случая апаратът хвърча, събирайки данни за 17 места на Венера: седем на дневната страна, девет на нощната страна и едно на крайната точка.
На всички 17 места екипът открива атомен О2, чиято централизация доближава своя връх на височина от към 100 км. Това подхожда на височина, която се намира непосредствено сред два преобладаващи модела на атмосферна циркулация на Венера: мощния свръхротиращ поток под 70 километра, който се върти назад на въртенето на планетата, и субсоларния до антисоларен поток в горните пластове на атмосферата над 120 километра.
Това значи - споделят откривателите - че атомният О2 съставлява необработен до момента запас за проучване на тази преходна атмосферна зона на Венера.
" Бъдещите наблюдения, изключително наоколо до антисоларната и субсоларната точка, само че също по този начин и при всички ъгли на слънчевия зенит, ще обезпечат по-подробна картина на този характерен район и ще подкрепят бъдещите галактически задачи до Венера ", пишат учените.
" Заедно с измерванията на атомния О2 в атмосферите на Земята и Марс, тези данни могат да оказват помощ за възстановяване на разбирането ни за това по какъв начин и за какво атмосферите на Венера и Земята са толкоз разнообразни. " - показват те. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ