Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

С допълненията, които се приемат, законът вече ще влезе в зала и ще се опитаме да изпълним всички препоръки по процедурата за борба с прането на пари и финансиране на тероризма, заяви Маноил Манев, депутатът от ГЕРБ и заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

„Не се променя кой знае колко духа на закона. Някой лица отпадат, което е добре, защото ние през цялото време на приемането на този закон се опитваме да ограничим кръга от лица към който той се отнася.

Сега някой юридически лица с нестопанска цел отпадат от проверките, които трябва да се изпълняват по този закон. Освен това се завишават някои критерии към тези, които са в обхвата”, добави той.

Манев каза, че голяма част от законопроекта е насочена към електронните пари, банкови взаимоотношения свързани с облигации и акции и др. „Целта на този закон е да се знае собственика на средствата и къде отиват те, за да не могат те да отиват към терористични организации или към изпирането на пари придобити от престъпна дейност”, поясни той. Манев каза, че е имало предложения за повишаване на горния праг на санкциите, но те са били оттеглени.

„Остават си същите санкции“, каза той и добави, че в много европейски държави, в които действа закона, санкциите са огромни, докато при нас те са фиксирани суми и тази политика продължава от 2018 г., когато законът е бил приет.

Предложеният текст предвижда тя да се състои от трима членове, избирани от парламента с мандат от 6 години, като на всеки две години се редуват на председателския пост.

От опозицията се обявиха срещу няколко предложения, сред които - възможността неправителствени организации да номинират членове на новата антикорупционна комисия, както и въвеждането на изискване освен юридическо, членовете да имат и икономическо образование.

От ГЕРБ-СДС предупредиха, че ще сезират Конституционния съд заради предложението на ПП-ДБ изборът на членове на комисията да става с две трети от гласовете.

Заседанието завърши с изказване на председателя на парламентарната група на "Има такъв народ" Тошко Йорданов, който напомни за протестите пред сградата на парламента. "Навънка има протест на хората, работещи в "Мариците", които ме помолиха да ви покажа това знаменце и да ви го донеса. Това е символ на България такава, каквато вие сте я направили. Това са техни думи. Така че приятна ви почивка на сглобката и слезте долу малко да се порадвате на народна любов", заяви Тошко Йорданов и размаха от трибуната полускъсан национален флаг. След изявата му председателят на НС Росен Желязков закри заседанието.

Очаква се утре депутатите да продължат работата по текстовете.

Реформата в КПКОНПИ, освен ключова за борбата с корупцията по високите етажи на властта, е част от стъпките на България по Плана за възстановяване и устойчивост. С приемането на промените ще бъдат отпуснати и средства по втория транш от плана.

Управляващите заявиха неведнъж, че ако текстовете бъдат приети, то България ще е в по-добра позиция за приемането в Шенген до края на годината.

Това написа в свой анализ за Дойче веле политологът проф. Евгений Дайнов. Вижте и цялата публикация:

"В понеделник цял ден слушах репортажи от "метежа на милионерите". Та се сетих за различните бунтове на феодалите из Европа в началото на модерното време. Там, в Европа, след векове брожения феодализмът все пак беше победен от буржоазията. В България обаче буржоазната революция сякаш все още не се е случила. А отдавна е време. Все пак сме в 21-и век. По-окумуш народите свършиха тази работа преди 200-300 и дори 400 години. По-изостаналите - преди 100-150. Срамно назад сме с този материал.

А когато едно историческо събитие не се случи навреме, следва загниване на обществените отношения. Съвършено гнила е например следната ситуация: милионери латифундисти ("зърнари"), въоръжени с американски трактори, купени с европейски пари, се опитват да наранят Украйна и да свалят българското правителство, което ѝ помага във войната, за да услужат на Путин.

Кои са "зърнарите" и какво искат

Евразийската насоченост на "протеста" бе ясна още преди някой зърнар да си е отворил устата за обяснения. Но в края на понеделнишкия следобед дневният ред бе вербализиран: "Всичко е работа на американците! Украинците искат да ни отровят! Това правителство е сбирщина от американци и целта му е да ликвидира българското земеделие! По-добре този Европейски съюз да го няма, по-добре ще сме!". Единственото, което липсваше (засега), бе: "Искаме да дойде Путин!".

Буржоазната революция - това е бунтът на плащащия данъци народ срещу монополите и привилегиите на феодалите. Монополите, привилегиите, властовият произвол на феодалния елит са заменени с равенство на всички пред закона и на пазара.

Българските зърнари в момента не се борят за права. Както всички феодали, те се борят за привилегии - тоест, за присвояване на права и блага от нас, цивилните.

Аз карам кола на 18 години. Моите колеги из Европа карат коли на по 10-15 години. Ние обаче плащаме за това зърнарите да карат поршета, майбаси и яхти. Това е привилегия. Но тя не им е достатъчна. Искат още. Настояват, както средновековните феодали, да бъдат изключени от конкурентната среда: да имат привилегията да не бъдат обдухвани от ветровете на конкуренцията, в които се въртим всички останали, които ги издържаме. Отгоре на всичко искат да ни продават на нас тук в България най-скъпото зърно на света.

При феодализма феодалите имат привилегии, докато обикновените хора имат единствено задължения. Как изглежда това? Чул, да речем, владетелят на Златарица, че владетелят на Елена го напопържил на банкет в Търново. Решава да му отговори с война. Събира златарчани и им съобщава: "Тръгвам на война с еленчани. От теб, Стояне, искам две коли ечемик за конете. От теб, Драгане, искам пет товарни мулета за оръжията ми. Петкане, големият ти син е вече на 15 - искам го за оръженосец. От всички ви искам освен това 30 прасета и 50 пешаци за тази кампания".

В тази ситуация няма как Петкан, да речем, да каже на феодала: "Това, че имаш проблем с владетеля на Елена, си е твоя работа. Аз с него проблем нямам и в твоята война няма да участвам". Ако каже нещо подобно, ще се окаже без земя за обработване и без покрив над главата си. А може и да се окаже обесен на някоя клонеста върба.

Подобни отношения обясняват защо наред със зърнарите в "протеста" се включиха и по-малки производители. В случая те играят крепостни. Същата роля играят редовите лекари и сестри, когато излизат да протестират за това директорът на тяхната болница да получава заплата, която е десетки пъти по-голяма от техните. Същото правят и онези миньори, които от време на време гледаме да маршируват в дрипи, сякаш взети от роман на Дикенс, за да запазят възможността на техния господар да продължава да извлича от тях свръхпечалби.

Искат да ни удавят в катастрофални цени

Досега феодалните отношения бяха вкоренени в определени сектори и географски региони на страната. Днес обаче искат да удавят всички ни в катастрофални цени на зърното и слънчогледа. Проблемът се превърна в системен не само защото сме замесени - щем или не - всички. Но и защото евразийската насоченост на "метежа на милионерите" представлява непосредствен риск за националната сигурност.

Той е риск и за самите зърнари, но те не го разбират, защото всъщност дори не са същински феодали. Онези, средновековните, все пак бяха аристокрация, обучавана да управлява. Тези са довчерашни крепостни, внезапно оказали се на върха на хранителната верига. Изобщо не си представят например, че украинците пазят и тях. Ако украинците бяха паднали и руснаците бяха продължили насам, на терена нямаше да остане ни един зърнарски майбах, порше, яхта или американски трактор; или дори тоалетна чиния или пералня от личните палати на зърнарите. Всичко отдавна щеше да е в Бурятия, Якутия или околностите на Омск.

Вместо да се опитват да задушат Украйна в полза на Путин, зърнарите би следвало да благодарят на украинците за закрилата. Не да вдигат бунтове против украинското производство, а да правят волни пожертвования за украинската армия, така щото да опазят майбасите си от руските войски.

Феодалното безобразие не може да продължава, ако искаме да живеем в нормално общество. Време е за буржоазна революция. Тя може да стане и "отгоре" - и това е днес историческата задача, стояща с пълна сила пред настоящото управление."

Автор: Евгений Дайнов, Дойче веле

С проектозакона досегашната КПКОНПИ се разделя на две и се създава съвсем нова Комисия за противодействие на корупцията, която да разследва лица, заемащи високи публични длъжности, за корупционни престъпления, конфликт на интереси и несъвместимост на имуществото им с декларираните доходи. Кръгът на лица, обект на дейността на комисията, е широк - президент, депутати и евродепутати, министри, конституционни съдии, членове на регулаторни органи  и други - та чак до ръководителите на БЧК и публичните възложители на обществени поръчки.

Предлага се новата комисия да е 3-членна с 6-годишен мандат, като всеки от членовете да я председателства за по 2 години, като редът на ротацията ще се определя чрез жребий. 

Спорът между депутатите започна още с изискванията към образованието на членовете на новия орган - дали освен юридическо, да могат да имат и икономическо, и дали освен юридически стаж, да се зачита и стажът им в служби за сигурност, дали той да е 5 години, както се предлага, 7 или 10. Съгласие има за това да се избират от Народното събрание. 

По предложение на ПП-ДБ преди това Номинационна комисия трябва да прави подбор на кандидатите и да ги класира. Това предизвика гнева на опозицията, но и на ГЕРБ. ПП-ДБ се оказаха сами срещу всички и заради предложението изборът в зала да става с 2/3 от гласовете. 

Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС предупреди, че това е противоконституционно, тъй като в основния закон изрично е записано къде се гласува с квалифицирано мнозинство и че те ще сезират КС:

"Колеги, няма да се сърдите, ако след като се приеме това -  ние ще ви подкрепим, за да ви позволим да си направите експеримента, да депозираме искане в Конституционния съд за неговата съотносимост". 

Признанието му, че до това предложение се е стигнало след среща между представители на двете управляващи партии, в която ПП-ДБ са били представени от Лена Бориславова в цитирам „неизвестно какво качество“ пък допълнително наля масло в огъня. 

Тошко Йорданов:

"Защо при всичко, което казахте, групата на ГЕРБ ще подкрепи тоя скапан закон. И второ, да ви кажа за Лена Бориславова -  тя разбира от всичко. Където се намеси, това което предлага, пада в Конституционния съд".

Цончо Ганев:

"Ставаме свидетели на поредната срамна за българския парламентаризъм ситуация. Очаквам да докажете колко сте нефелни, не ставете, пращате човек, който няма нищо общо с парламент, с правителство, с изпълнителна власт, с нищо. Само че аз очаквах, честно казано, да присъства на тази среща татко Петко".

След размяната на реплики по искане на ПП-ДБ беше дадена почивка. Така 2 часа след началото на дебата, не е гласуван нито един текст.

Остин освен това посочи, че американските танкове "Ейбрамс", обещани в началото на годината на Киев, „скоро ще пристигнат в Украйна“.

Въпросните танкове ще бъдат подсилени със 122-милиметрови боеприпаси с обеднен уран, доставени също от САЩ, както вече съобщи Вашингтон през септември. Тези боеприпаси са способни да пробият броня, но генерират полемика поради големите рискове за военните и населението.

Международната среща в американската база в Рамщайн, Южна Германия, събира около 50 страни, които координират военната си подкрепа за Украйна.

Това е и първата подобна среща, в която участва новият министър на отбраната на Украйна Рустем Умеров, назначен в началото на месеца. Неговият предшественик Олексий Резников, трябваше да напусне поста си след няколко корупционни скандала в неговото министерство.

"Рустем, очаквам с нетърпение да работя в тясно сътрудничество с теб и твоя екип и знам, че всички тук имат същото желание“, подчерта Лойд Остин, откривайки срещата.

Високопоставен представител на американското министерство на отбраната каза преди срещата, че това е била възможност "да чуе от самия министър Умеров каква е неговата визия, какъв е неговият приоритет".

Владимир Константинов, председател на кримския парламент, каза, че национализираните имоти ще бъдат продадени "скоро" и властите са провели първите осем търга за имоти на украински бизнесмени. Договорите за продажба възлизат на повече от 815 милиона рубли.

Национализирането на около 500 имота в Крим, включително и такива, които принадлежат на високопоставени украински политици и бизнесмени, започна пред февруари.

"Освен това в близко бъдеще се планира продажбата на около 100 обекта на национализирана собственост. Това са жилищни помещения, включително апартамент на семейство Зеленски, лечебни заведения, търговски и търговски обекти. Бюджетът на републиката се очаква да получите повече от 800 милиона рубли от продажбата им“, отбеляза Константинов.

Допълва се, че четири жилищни помещения са обявени за продажба на явни търгове. От продажбата им се очаква бюджетът на Крим да постъпи около 27 милиона рубли.