Хората с парализа вследствие на увреждане на гръбначния стълб или амиотрофична латерална склероза могат да участват в изследването. Към момента няма информация колко души ще бъдат включени в тестовете, които се очаква да продължат около шест години.

От "Нюралинк" обясниха, че в проучването ще се използва робот за хирургично поставяне на имплант в област на мозъка, контролираща двигателните умения. Оттам допълниха, че първоначалната идея е да се даде възможност на хората да управляват мислите си посредством електронни устройства.

Компанията, която по-рано се надяваше да получи одобрение да постави устройството на десет души, е преговаряла за по-малък брой пациенти с Управлението за контрол на храните и лекарствата в САЩ, след като регулаторът повиши загрижеността си за безопасността, коментират настоящи и бивши служители.

Не е известно полученото одобрение за какъв брой пациенти е, посочва Ройтерс.

Мъск има огромни амбиции за "Нюралинк", като, по думите му, компанията ще улесни хирургическото поставяне на чипове за лечение на заболявания като затлъстяване, аутизъм, депресия и шизофрения.

През месец май компанията съобщи, че е получила разрешение от Управлението за контрол на храните и лекарствата в САЩ за първото си клинично изпитване върху хора.

В разговор с израелския министър-председател Мъск посочи, че платежната система е единственият ефективен начин за противодействие на ботове.

Мъск отдавна беше коментирал, че решението му за премахване на ботовете и фалшивите акаунти в платформата на социалната медия е да се въведе такса за проверка.

Откакто оглави Twitter миналата година, милиардерът си постави за цел да насърчи потребителите да плащат за подобрена услуга, която сега се нарича X Premium.

Това се случва чрез предоставяне на платените абонати на повече функции, като например по-дълги публикации и по-голяма видимост в платформата.

Въпреки че компанията има откровен финансов интерес да таксува потребителите, Мъск подчерта, че принуждаването на хората да плащат за услугата има за цел да се справи с ботовете.

"Създаването на един бот струва много малко", отбеляза той. "Но ако някой трябва да плати дори няколко долара или повече, някаква незначителна сума, ефективната цена на ботовете е висока".

Към момента X Premium струва 8 долара (14.73 лв.) на месец в САЩ. Цената варира в зависимост от това в коя държава се намира конкретният абонат.

"Комисията ще насърчи държавите членки да определят национални координатори по санкциите, за да гарантират ефективното им прилагане и съобщаване", се казва в съобщение, разпространено преди събирането на експертите в понеделник следобед.

Повечето западни съюзници на Украйна, сред които САЩ, Австралия, Япония, Норвегия и Швейцария, вече имат такива координатори.

От него става ясно, че вече са готови нови ИТ инструменти, които ще бъдат предоставени на националните власти, за да следят прилагането на защитни стени срещу санкционирани лица, които имат собственост в ЕС.

Междувременно американската информационна агенция "Блумбърг" съобщи, че Европейската комисия работи по нов - 12-и пакет от санкции срещу Русия от началото на войната, който ще бъде официално предложен през октомври.

Новите мерки вероятно ще включват европейски вариант на подготвяната от групата на най-развитите индустриални нации - Г-7, забрана за купуване на руски диамати, както и дългоочаквано предложение за използване на печалбите, генерирани от замразените активи на вече санкционираната руска централна банка, за възстановяването на Украйна, пише "Блумбърг".

Миналата седмица Белгия съобщи, че Г-7 е в напреднал етап на обсъждане на ограничаване на търговията с диаманти и предстои тя да бъде въведена в скоро време.

Също в понеделник Ройтерс съобщи, че Полша е предложила разширяване на забранителния списък с руски диаманти и с налагането на ембарго на вноса на пропан-бутан.

Според Варшава само през 2021 г. диамантите са донесли на руския бюждет 4.5 милиарда долара. Предлага се да се ограничи дейността в ЕС на най-голямата руска диамантена компания - "Алроса" (Alrosa).

В писмо на полското правителство до Европейската комисия се казва, че ЕС трябва да спре да купува руски пропан-бутан. Този втечнен нефтен газ не е включен в наложеното от ЕС ембарго върху вноса на нефтени продукти от Русия, който действа от февруари.

В мотивите се посочва, че мярката би запазила "целостта и прозрачността на пазара на пропан-бутан" и би позволила да се избегне нарушаването на конкуренцията.

Предлага се и разширяване на списъка на ИТ услуги, които не могат да се предлагат на руски фирми. Досега ЕС е забранил само предоставянето на ИТ консултантски услуги.

Документът също така призовава за намаляване на квотата за внос на руски синтетичен каучук, която беше въведена в 10-ия пакет от санкции, забраняващ вноса на руски стоманени профили и на сода каустик.

Той също така предлага повече руски компании от военната промишленост да бъдат включени в новия пакет, повече медии, разпространяващи дезинформацията на Кремъл и да се санкционират субекти, свързани с компанията за ядрена енергия "Росатом".

В него също се казва, че несанкционираният руски олигарх от "Алфа-груп" Андрей Косогов трябва да бъде включен в новия пакет заедно със застрахователната компания "АлфаСтрахование", която застрахова превозните средства, използвани от руската Национална гвардия.

Полша настоява всички санкции, наложени на Русия да бъдат прилагани и срещу Беларус.

"Спешно е ЕС да приеме нов пакет от санкции срещу Беларус, привеждащ в съответствие мерките между санкциите срещу Русия и Беларус. Настоящата липса на привеждане в съответствие създава системна вратичка, където Беларус се превръща в център за заобикаляне на санкциите на ЕС срещу Русия", се казва в писмото от Варшава.

Полското предложение сега ще бъде разгледано от Европейската комисия. Тя ще подготви законодателното предложение, което ще трябва да бъде одобрено от всички посланици на правителствата на ЕС в Брюксел. Окончателният пакет от санкции на ЕС срещу Русия, ако и когато се появи, не е задължително да включва всички елементи на полското предложение, посочва Ройтерс.

Ердоган и Мъск са разговаряли вчера в т. нар. Турски дом - небостъргач близо до ООН в Ню Йорк, отбелязва Анадолската агенция.

Турският лидер е в САЩ, за да вземе участие в 78-ата сесия на Общото събрание на ООН.

Мъск от своя страна е изтъкнал, че редица турски доставчици вече работят с „Тесла“ и че Турция е сред водещите кандидати за следващия завод на компанията.

По време на срещата Ердоган също така е наблегнал на обстоятелството, че Турция е отворена за сътрудничество и в областта на изкуствения интелект, и във връзка с комуникационната мрежа „Старлинк“ („Starlink“), предаде Дирекцията по комуникации.

Мъск е посочил, че компанията „Спейс Екс“ („SpaceX“) иска да работи с турските власти, за да получи необходимия лиценз за предлагане на сателитни услуги на „Старлинк“ в Турция.

В съобщението се казва също, че Ердоган е поканил Мъск да присъства на турския фестивал за космически изследвания и технологии Текнофест (Teknofest) в Измир в края на септември. Турският президент е добавил, че Мъск е посочил, че с удоволствие ще присъства.

Турският министър на промишлеността и технологиите Мехмет Фатих Каджър, който е присъствал на срещата, също посочи, че Мъск е окачествил Турция като "една от най-важните кандидатки за инвестиции на Тесла".

Освен това са санкционирани "Трансмашхолдинг" и неговият бивш президент Андрей Бокарев, НПО "Сатурн", банка "Ак Барс", ръководителят на UMMC Искандар Махмудов, основателят на Russian Copper Company Игор Алтушкин.

Ограничения са наложени на 150 чуждестранни компании и физически лица заради съдействие за заобикаляне на санкциите срещу Русия, сред които и турските:

CTL Limited, която според Вашингтон е посредник, доставящ електронни компоненти от американски и европейски произход.

В списъка са две финландски компании Luminor и Siberica, както и техните френски и естонски корпоративни представители. Според американските власти те са изнасяли електроника с двойна употреба за Русия, включително камери за дронове, високоефективни оптични филтри и литиеви батерии.

Търговски данни, публикувани от "Уолстрийт джърнъл", показват, че между април и ноември Luminor е доставила стоки на стойност над 1 милион долара в Русия, включително компютърни чипове и оптични лещи от САЩ, Великобритания и Германия.

Акциите на автомобилните дружества веднага започнаха да губят оценката си на борсата, като тези на "Соллерс" поевтиняха с 12%.

В списъка с физически лица са грузинско-руският олигарх Отар Парцхаладзе и офицерът от руските разузнавателни служби Александър Онишченко, свързан със злонамереното влияние на Русия в Грузия.

Служителят на ФСБ е "вероятно е съдействал на своя сътрудник Парцхаладзе да получи руски паспорт и вероятно руско гражданство. Грузинецът напълно е приел руска идентичност и редовно пътува до Русия. Онишченко и ФСБ са използвали Парцхаладзе, за да повлияят на грузинското общество и политика в полза на Русия. Твърди се, че Парцхаладзе лично се е облагодетелствал от връзката си с ФСБ.

Лидерът на демократичното мнозинство в горната камара на Конгреса сенатор Чък Шумър насрочи поредица от срещи при закрити врата, посветени на иновациите в областта на ИИ, за да могат законодателите да зададат въпроси на предприемачите относно тези нови компютърни програми, които завладяха света след пускането на "Чат Джи Пи Ти" (ChatGPT) миналата година.

Налице е всеобщо подозрение, че бързият технологичен прогрес ще доведе до загуба на работни места, повече онлайн дезинформация и други вредни последици.

"Днес започваме гигантско, сложно и жизненоважно начинание: полагаме основите на консенсусна политика за ИИ, която Конгресът може да превърне в закон", отбеляза Шумър на срещата, според забележките, съобщени на пресата.

Главният изпълнителен директор на компанията "Оупън Ей Ай" (OpenAI) и създател на "Чат Джи Пи Ти" Сам Олтман и основателят на "Майкрософт" (Microsoft) Бил Гейтс също взеха участие в срещата, която беше закрита за медиите. "Аз съм много оптимистично настроен по отношение на ИИ, но това не означава, че няма да има проблеми по пътя", посочи Oлтман при пристигането си на мястото на срещата.

"Съществува силен консенсус в полза на регулирането на ИИ", заяви от своя страна Илон Мъск след срещата. "Дори и регулацията да не е съвършена, (...) последиците от излизането на ИИ извън контрол биха били тежки", подчерта той.

Дълбоките политически разногласия във Вашингтон пораждат съмнения относно способността на Конгреса на САЩ да приеме ясно законодателство за ограничаване на внедряването на ИИ без предпазни мерки. От своя страна, технологичните компании лобират регулаторната рамка да остане лека, благоприятна за техните групи и иновации, обобщава АФП.