Германският орган за обществено здравеопазване - институтът "Роберт Кох", съобщи, че консултативният панел за ваксини, съставен от независими експерти, известен като STIKO, препоръчва реваксинацията само за определени рискови групи.

"Хората на възраст над 60 години и рисковите групи трябва да се ваксинират, още по-добре, ако това стане едновременно с ваксинацията срещу грип", заяви министърът на здравеопазването Карл Лаутербах

Министърът, който е на 60 години, сам си направи новата ваксина срещу COVID в понеделник.

С избора си да се насочи само към възрастни хора, хора в риск или хронично болни хора, обитатели на домове за грижи, здравни специалисти и хора в близък контакт с уязвими хора, Германия до голяма степен е в съответствие с други европейски страни като Франция, Италия или Великобритания, добавя "Ройтерс".

Великобритания даде приоритет на хората над 75 години, обитателите на домове за възрастни хора и хората с имуносупресия за новите ваксини.

Това контрастира с много по-широкия подход в Съединените щати, където американските центрове за контрол и превенция на заболяванията миналата седмица подписаха широко използване на актуализираните спрямо новите подварианти на вируса ваксини срещу COVID-19, обхващащи възраст от 6 месеца и нагоре.

ЕС има договор с американската компания "Пфайзер" за разработената от нея в партньорство с германската "БионТех" иРНК ваксина срещу COVID-19, която беше адаптирана да противодейства на доминиращия през зимата и пролетта вариант на "Омикрон" - XBB.1.5.

Очаква се в скоро време да бъде взето решение и за адаптираната ваксина на "Модерна", която е насочена към същия подвариант и показва по-висока ефективност в клиничните изпитвания.

Според експертите ваксината на "Пфайер"/"БионТех" е ефикасна и срещу вариантите "Ерис " и "Пирола", които Световната здравна организация смята, че могат да се развият до доминиращи през студения сезон в северното полукълбо.

Европейската агенция за лекарствата даде разрешение за употреба на адаптираната ваксина на "Пфайзер"/"БионТех" на 1 септември, като Европейската комисия одобри пускането й на пазара още същия ден.

Здравното министерство в България съобщи, че очаква общо 1.2 млн. дози от нея, като първите 80 хил. трябва да пристигнат в София през следващата седмица.

Първата пратка ваксини ще е предназначена за хора, навършили 12 г. В последната седмица от септември се очакват и педиатричните ваксини, предназначени за деца от 6-месечна до 11-годишна възраст.

Ваксините ще продължат да се прилагат безплатно на български граждани, заявили желание при общопрактикуващия си лекар, в имунизационните кабинети на РЗИ и в определени за целта лечебни заведения, се казва в съобщение на министерството.

В него се съобщава, че Националният експертен съвет по имунизации ще издаде препоръки за лицата, които е желателно да подновят имунната си защита срещу коронавируса, но информация за групите, които ще бъдат приоритизирани, все не е публикувана на сайта на министерството.

„Моята изненада беше, че това предложение беше внесено за разглеждане в Народното събрания, без преди това да сме разгледали въпроса в ресорната комисия. Това беше единствената изненада. Иначе, що се отнася до решението на Министерски съвет – знаех за него. Аз отстоявах позицията на България, заедно с петорката европейски държави, но в края на краищата има политически решения на по-високи ниво. Аз съм част от един колективен орган – Министерски съвет“, обясни той.

Кирил Вътев поясни, че през цялото време и до последно е защитавал родните производители. Той посочи, че „Румъния също е излязла от претенциите за продължаване на забраната“, но има обективни причини за това. И допълни ,че между премиерите на Българи и Украйна има сериозна договорка за ограничаване на вноса.

„Ето, днес например няма нито един камион със зърно, които да е влязъл на наша територия. Има договорка, че докато не се отработят механизмите за лицензионни режими на определени продукти с определени количества, от Украйна да не влиза нищо“, категоричен е той.

Земеделският министър е категоричен, че няма как да влияем на Европейската комисия, а тя вече е взела решение за украинското зърно. „Полша реши да не се съобрази с ЕК и да си плати глобите, България взе друго решение – да се договори с Украйна“, поясни още той.

И то с решение на парламента, а не на Министерския съвет. Това създаде впечатление за сериозен комуникационен проблем и създаде усещането, че решенията се вземат на политическо ниво от политическите лидери на партиите. Това допълнително засили напрежението". 

Това каза пред БНР политологът доц. Милен Любенов. 

И допълни, че е оптимист за намиране на решение, въпреки че управляващите дават разнопосочни сигнали. 

"Този протест няма силата да свали кабинета, защото никой няма интерес от предсрочни избори сега. Преди местните избори не трябва да се очаква сериозна политическа криза... Този протест ще бъде разрешен до няколко дни, и то ще го разрешат тези партии, които под една или друга форма, въпреки че са част от управляващото мнозинство, имат интерес този протест да се разрасне, поне за кратко - ГЕРБ и ДПС. Те създават проблема, те го решават. Показват, че ПП и ДБ не могат са се справят с управлението", подчерта политологът в предаването "Нещо повече". 

Доц. Любенов прогнозира, че до местния вот ще се вижда много остра конфронтация между партиите, "защото залогът е какво ще се случи след това".

Говорителят отбеляза, че сухопътните превози са успели да поемат изнасяните от Украйна количества, както и че междувременно са били разширени възможностите за съхранение на зърно в ЕС. Той уточни, че целият проблем се създава от това, че Русия се оттегли от споразумението за износ на украинско зърно през Черно море.

По неговите думи предстои ЕК и засегнатите държави да се запознаят подробно с предстоящото въвеждане от Украйна на лицензионен режим за износ на земеделски стоки.

Търговията е въпрос, по който водещата дума е на ЕС, затова ще преценим едностранните мерки, предприети от Полша, Унгария и Словакия, заяви говорителят. Той не отговори на въпрос дали ЕС би защитил трите държави пред Световната търговска организация, ако Украйна заведе иск, отбелязва БТА.

Коментарът му идва на фона на предстоящото обсъждане на законопроекта на ПП-ДБ, с който да се отмени дерогацията за внос на руски петрол у нас.

Тя бе дадена от Европейската комисия в средата на миналата година, след като Брюксел взе решение да наложи ембарго за внос на петрол от Русия. Самата дерогация важи до края на 2024 г. Правото на дерогация ни бе дадено след преговори по време на предишното правителство на Кирил Петков. Основният мотив - специфичното географско положение на страната ни. Докато влезе в сила обаче служебното правителство на Гълъб Донев влезе в спор с ЕК относно параметрите й. 

Европейската комисия трябваше да уточни, че България не може да продава руски петрол или продукти, произведени от такъв, след като служебното правителство на Гълъб Донев (и по-специално тогавашния министър на енергетиката Росен Христов) посочи, че страната ни няма да наруши условията на дерогацията, ако изнася горива, получени при преработката на руски нефт.

В края на август Министерският съвет започна да мисли върху потенциалните ефекти от отмяната на дерогацията. 

Атанасов призова да се търсят стратегически инвеститори от западния свят, чрез което да няма спекула и скок на цените, както и контрабанда. По думите му правителството има добре разработен план, за да няма инфлация. 

Съпредседателят на ДБ коментира още и недоволството на зърнопроизводителите и готвените от тях протести в понеделник заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Атанасов увери, че решението е било обсъдено внимателно и не е подходено безотговорно, а е взет предвид българският национален интерес.

Според него правителството не може да се съгласи с всичките искания на зърнарите. 

"Разбирам, че премиерът е изнервен от цялата ситуация дали са терористи, има такъв израз - с тези, които поставят ултиматуми не се преговаря", коментира Атанасов.

По думите му, вносът на украински продукти подтиска инфлацията и задържа скока на цените.

Това заяви пред медиите акад. Николай Денков, който очаква да се срещне днес с представителите на зърнопроизводството в страната преди в понеделник зърнарите да излязат на национален протест. 

До тук се стигна след като парламентът взе решение по предложение на правителството да премахне въведената през пролетта забрана за внос на украинско зърно. Ембаргото бе наложено от служебното правителство на Гълъб Донев, което последва примера на още четири държави. Настоящата изпълнителна власт обаче поиска тя да не бъде удължавана допълнително и посочи, че е ощетила с милиони бюджета, а освен това вносът на зърно от Украйна ще намали инфлацията. 

Вчера Европейската комисия взе решение да не удължава ембаргото, но еднолично Словакия, Унгария и Полша решиха да продължат ограниченията. 

Денков заяви, че очаква зърнопроизводителите да седнат на масата за преговори и да се говори по същество.

Това отбеляза евродепутатът Елена Йончева в своя коментар по повод прекратяването на наблюдението на България по този инструмент.

Последният доклад по Механизма за сътрудничество и проверка за България беше публикуван през октомври 2019 г., но самият процес не беше приключил до лятото на тази година. Периодичните прегледи оценяваха напредъка на страната ни в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. От лятото на 2022 г. бяха положени съществени дипломатически и юридически усилия в сътрудничество с ЕК. Към юни 2023 г. България вече имаше и приет законов механизъм за контрол и търсене на наказателна отговорност на главния прокурор – изключително трудно постигнат напредък в съдебната реформа. Предложението беше внесено в 49-то Народно събрание от правителството на Гълъб Донев, в което министър на правосъдието беше Крум Зарков. 

Съдебната реформа и борбата с корупцията в България се изтъква от Нидерландия като причина държавата да отказва членството на страната ни в Шенгенското пространство, въпреки че отдавна сме изпълнили всички критерии за него, припомни Елена Йончева. С отпадането на Механизма, би следвало да отпадне и този аргумент. Пред БНТ тя каза още, че след изборите в Хага през ноември е възможно да има промяна в позицията на Нидерландия и по друга причина. Левицата там се оглавява от бившия зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, който е от нашето политическо семейство. При победа на вота се надяваме, че ще има положително решение за членството на България в Шенген, сподели в интервю за „Светът и ние“ Елена Йончева. 

Реформата в миграционната политика на ЕС пък ще помогне на България да преодолее съпротивата на Австрия срещу членството й в Шенгенското пространство. Българският представител координира работата между Европейския парламент (ЕП), ЕК и Съвета по реформата в областта на миграцията – огромен пакет от законодателни инициативи, за които се водят дебати от близо десетина години. Амбицията е тя да бъде финализирана до края на мандата през 2024 г. Първите пробиви бяха направени с новия регламент на Агенцията за убежището и с пътната карта за приемане на измененията, с която се съгласиха европейските институции. 

Елена Йончева обясни, че в областта на миграцията стремежът е да се постигне такъв баланс, който да е в полза на България и другите държави на първа линия. Част от него, например, е предложението мигрантите да се преразпределят и в други държави членки, така че тежестта да не се поема само на външните граници на ЕС. В случай че някоя от останалите страни не пожелае да прояви такъв тип солидарност, ще трябва да плати по 20 000 евро на човек. 

До края на мандата на ЕП би трябвало да бъде приет и Европейският акт за медийна свобода, за който тя също е докладчик от името на социалистите и демократите. Акцентът в регламента, който Елена Йончева поставя е за защита на журналистите – от икономически и политически натиск, включително и за изработване на механизъм за докладване и за реакции на подобни заплахи на европейско ниво; изсветляване на собствеността на медиите; осигуряване на редакционна независимост и на обществените медии, и др. Друга важна част от този бъдещ закон е забраната за социалните мрежи като facebook и бившата twitter, например, да свалят медийно съдържание без предварително да обявят критерии за това.      

Елена Йончева говори пред БНТ в седмицата, в която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе последната си реч „За състоянието на Съюза“ в този мандат на Европейския парламент. По отношение на присъединяването на Западните Балкани – Елена Йончева коментира, че те изпълняват изискванията в процеса, но все още не са стигнали до края.  

Тя изрази безпокойство от някои инициативи на президента на Франция Еманюел Макрон като тази - приемането на Западните Балкани да става постепенно – първо в общия пазар на ЕС, после и в други общностни механизми до пълноправното им членство. По този начин се отваря вратата към едно по-старо френско предложение за Европа на две скорости – Европа да бъде разделена на богати и на бедни, на по-успешни държави и на по-малко успешни държави. Този подход е опасен и за България, коментира Елена Йончева. 

Попитана за помощта, която ЕС оказва на Украйна, евродепутатът припомни позицията си, че колкото повече оръжия се изпращат, толкова повече се удължава войната. Неотдавна имахме среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, пред когото апелирах за пореден път да се включи дипломацията, за да бъде прекратен този конфликт. Такива дебати има вече в Австрия, във Франция. Бившият президент на Франция Никола Саркози в интервю за Le Figaro предложи незабавни преговори и организиране на референдум в някои области на Украйна под европейско и международно наблюдение, каза Елена Йончева.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/