Те изкараха част от големите проблеми на повърхността, но аз не мисля, че Украйна и вносът от Украйна на зърно, и на част от храните, които са одобрени, са какъвто и да е проблем за земеделието в България, каза още той.

Наложи се миналата година, когато нямаше някакви ограничения, да бъдат внесени 16 000 тона при близо 4 милиона и нещо тона, от България се изнася около 3 милиона и нещо заради храни, ползва се милион и половина. Всъщност така функционира пазарната икономика, добави Дацов.

Само това повдига няколко въпроса. Текущата европейска схема за подпомагане на земеделието видимо създава много повече проблеми, а се създават проблем, защото се концентрират много пари в много малко група от хора, коментира финансистът.

Аз съм един от хората, които правих как ще изглежда рамката след присъдиняването ни към Европейския съюз и бях национален координатор на еврофондовете в България. През 2005 година имах екип от Световна банка и от Европейската комисия, които се занимавахме точно с това нещо, разкри Дацов.

Нашето предложение беше тотално различно и беше акцентирано върху развитието на малките ферми, технически продукти и качество, спрямо тази схема, която беше одобрена още тогава. Земеделците си прокараха схемата на плащане на площ, която в края на краищата, ако отворите този документ, който съществува, още може да се прочете, доведе точно до това нещо, продължи той.

Още тогава ние казахме, че около 75% от всички пари ще отидат в около 5% от фермерите. Реално сега около 75% отиват в 100 големи фамилии в България. Нищо лошо, ама това създава другите проблеми, проблемите за концентрация. Защото България в момента е номер едно в Европа по концентрация на земята, заяви още Дацов.

Той посочи по-големия проблем, който са били написали тогава и тази схема е създала.

„Една нормална ферма, минимум от 4 до 5000 декара, се отработва в оптималното състояние от 40 000 декара. Една такава ферма, ако погледнете в България, има и ферма, която е свързаните фирми около милион и 200 000 декара, но това води до нещо друго. Това е така наречения американски тип земеделие, което е базирано на четири продукта, които се продават на борсата. Тези четири продукта изискват 10 човека работници за 40 000 декара, с много техника, което означава, че 40 000 декара например, ако изключим Добруджа, означава, че в другите общини ти си взел земята и създаваш работа за 10 човека в цялата община“, разкри Любомир Дацов.

Според него това е абсолютно неустойчива схема и една от причините за урбанизацията за местенето на хората от селата към градовете, е точно липсата на работа, и земеделието е част от проблема тук.

Остин освен това посочи, че американските танкове "Ейбрамс", обещани в началото на годината на Киев, „скоро ще пристигнат в Украйна“.

Въпросните танкове ще бъдат подсилени със 122-милиметрови боеприпаси с обеднен уран, доставени също от САЩ, както вече съобщи Вашингтон през септември. Тези боеприпаси са способни да пробият броня, но генерират полемика поради големите рискове за военните и населението.

Международната среща в американската база в Рамщайн, Южна Германия, събира около 50 страни, които координират военната си подкрепа за Украйна.

Това е и първата подобна среща, в която участва новият министър на отбраната на Украйна Рустем Умеров, назначен в началото на месеца. Неговият предшественик Олексий Резников, трябваше да напусне поста си след няколко корупционни скандала в неговото министерство.

"Рустем, очаквам с нетърпение да работя в тясно сътрудничество с теб и твоя екип и знам, че всички тук имат същото желание“, подчерта Лойд Остин, откривайки срещата.

Високопоставен представител на американското министерство на отбраната каза преди срещата, че това е била възможност "да чуе от самия министър Умеров каква е неговата визия, какъв е неговият приоритет".

"Нашите опоненти са проблемите на София. Притеснява ме, че чувам странни тези за София и лековато говорене за проблемите ѝ. Очаквам да влезем в сериозен разговор за тези проблеми. Очаквам от ГЕРБ кандидат, който едва ли ще може да предложи разумна промяна - на статуквото. За 18 години се видя какво могат да направят. В столицата бяха обновени много територии и се направиха много неща, но от гледна точка на дългосрочните цели, София се намира в песимистична позиция", коментира той.

По думите му днес ще има среща със Съюза на архитектите, за да обясни инфраструктурните си приоритети. А "Топлофикация" определя като важен проблем. "Задълженията надхвърлят милиард, кой плаща тези пари? Години наред не се извършва модернизация. Съотношението между топлоенергията и тока е 5,2:1. Не се говори за когенерация. За да се намалят задълженията, трябва да се увеличи делът на електроенергията. Това предполага сериозна модернизация. От държавни субсидии към инвестиции - трябва генерална смяна на политиката", подчерта Лилков. 

Според него за 8 години 28 млн. е платила Столична община за изгаряне на RDF гориво и за транспорт. "6,6 млн. км е пробегът на тежкотоварните камиони. Сред моите приоритети е доизграждане на метрото, както и вътрешноквартален транспорт, създаване на бързи пътни връзки със северните територии и сериозни изисквания при строежите на нови сгради", заяви той.