Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

Понеделник и вторник ще са преобладаващо слънчеви с временни увеличения на облачността. Превалявания - краткотрайни, със слаба гръмотевична активност – ще има в западните планински масиви и на изолирани места около тях. По-мощна гръмотевична облачност ще се оформи в сряда и четвъртък, отново в западната половина на страната. След това до края на седмицата смущенията ще са минимални с превес на лятното слънце.

Температурите през периода ще са характерните за сезона – нощем и призори – от 10 до 15 градуса, следобед – от 23 до 28. През почивните дни (на 23 септември) посрещаме астрономическата есен. Температурите ще са малко по-високи от предходните дни и в обичайно топлите райони термометрите ще се колебаят до 31-32 градуса.

До края на месеца единственото осезаемо захлаждане ще обхване дните около 26-27 септември с нахлуване на по-студен въздух от североизток. Температурите ще се понижат с 3-4 градуса, вятърът ще се усили със студени пориви, облаците ще са повече с потенциал за слаби и неособено значителни като количество превалявания.

Любителите на късното септемврийско море ще изпратят месеца с преобладаващо слънчеви дни, с обичайната динамична облачност, без особени смущения. Предварителни изгледи за превалявания има в дните около 26-27 септември, когато и вятърът ще е особено силен. Около началото на астрономическата есен ще е по-топло, с температури през деня до 26-27 градуса. В края на месеца термометрите ще достигат до около 22-23. От сряда нататък, до края на настоящата седмица, вълните ще намаляват и морето ще е сравнително спокойно.

""Нашият съвет към Китай е да използва политическото си пространство по начин, който да му помогне да промени модела си на растеж към вътрешното потребление", посочи Георгиева. 

Застаряващото население на Китай и спадащата производителност играеха „потискаща роля“ за темповете на растеж, заедно с компаниите в Съединените щати и Европа, които изместиха веригите за доставки далеч от Китай. Проблемите на Китай в сектора на недвижимите имоти също накараха потребителите да ограничат своите разходи, обясни Георгиева. 

"Всъщност предвиждаме, че без структурни реформи средносрочният растеж в Китай може да падне под 4%“, допълни тя. 

През юли МВФ прогнозира темпа на растеж на Китай за 2023 г. от 5,2% и 4,5% през 2024 г., но предупреди, че той може да бъде по-нисък предвид свиването на пазара на недвижимите имоти. Георгиева каза още, че е важно за Китай да се справи с доверието на потребителите в сектора като финансира завършването на апартаменти, за които купувачите вече са платили, вместо да спасява закъсалите предприемачи.

МВФ се готви да публикува нови прогнози за глобалния растеж преди годишните срещи на Фонда и Световната банка, които ще се проведат от 9 до 15 октомври. 

САЩ са единствената голяма икономика, която е възстановила растежа си отпреди пандемията, докато Китай е с четири процентни пункта под тенденциите отпреди пандемията, Европа - с два, а светът като цяло - с три.

Прокуратурата поиска по този случай наказание от 14 месеца лишаване от свобода, като допусна отложено изтърпяване.

Кеслер е признат за виновен в незаконно подслушване. Случаят е свързан с разследване срещу бившия еврокомисар по здравеопазването Джон Дали (Малта), който бе принуден през 2012 г. да подаде оставка заради съмнения в корупция. При разследването на случая Кеслер е участвал в незаконен запис на телефонен разговор. По делото в белгийския съд има свидетелства, че той е извършил и незаконен разпит на един от свидетелите.

Припомняме, че през 2017 г. Кеслер се оттегли от ръководството на ОЛАФ и стана ръководител на италианските митници. Днес той е един от съветниците на украинските власти по въпросите на борбата с корупцията.

Джон Дали е разследван по твърдения, че свързан с него и вече покоен търговец е поискал подкуп от 60 милиона евро от шведско дружество, за да се промени европейското законодателство за тютюневите изделия.

Между двете четения могат да бъдат внесени други текстове, които концептуално не биха могли обаче да променят идеите, заложени в настоящия проект. Това заяви пред БНР Иван Брегов от правната програма на Института за пазарна икономика.

Според него идеите, свързани със служебното правителство и правомощията на президента и с националния празник са несъществените елементи от конституционния проект. За него основният фокус е в глава 6 - устройство на съдебната власт.

Правомощията на президента се засягат в 2 направления, напомни Брегов в интервю за предаването "Преди всички" и уточни, че те са свързани със служебните кабинети и избирането на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, което вече ще става само с решение на ВСС без необходимост от указ на президента.

Според него обаче това правомощие би следвало да остане:

"То е важно, защото президентската институция се явяваше някакъв опит за коректив на избора на ВСС, за рестартиране на процедурата и за мотивираното отказване да се извърши този избор. Тази процедура не подлежи на никакъв друг съдебен или инстанционен контрол от друга държавна институция".

Опитвам се да не виждам прякото политическо противопоставяне, отбеляза Иван Брегов и добави: "Тези въпроси трябваше да бъдат изведени на територията на политиката, а не на територията на законодателството".

Конституционният проект е подписан от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Авторството е неизвестно, но то не е необходимо да бъде назовавано, изказа мнение правният експерт.

"Тази тема беше табу до преди 2-3 години. Сега виждаме, че хората, които медийно потискаха тази тема, са вносители на този законопроект, което показва, че има много сериозна промяна в българската политическа среда. /.../ Знаем, че те са предмет на санкционен режим от дружа държава, от САЩ. Ако това може да ги мотивира, това е сериозен стимул човек да е по-прореформатовски настроен, още повече, че виждаме, че г-н Пеевски изземва изцяло инициативата от ПП-ДБ, искайки да предизвикат вече сериозно забавения избор на инспектор в Инспектората".

"Ако това е линията на ДПС - да са прореформатовски устроени, бих ги призовал да повдигнат въпроса за 2 казуса. Първият е отнемането на едно от ключовите дела по КТБ от съдия Милен Василев и разпределянето на председателката на Софийския апелативен съд г-жа Дончева. Много важен е казусът КТБ. Дали също толкова прореформаторски ще е г-н Пеевски. Другият казус, който също е много важен и пряко засягаше съдебната независимост и то на конкретен съдия - Мирослава Тодорова, когато бяха публикувани неправомерно нейните лични данни от Инспектората. Тези две проверки могат да разплетат зависимостите в Инспектората към ВСС.

Призовавам г-н Пеевски да инициира комисия в НС, която да направи изслушване и да подаде необходимите сигнали в прокуратурата. Това би било полезно".

По думите му всяка власт трябва да има коректив. Според него сам по себе си Инспекторатът е скъп и безполезен орган. "Дали в него не трябва да влизат съдии и прокурори, които са в предпенсионна възраст, така че да не могат да се върнат в системата, което да им развърже ръцете и да бъдат по-смели", предложи Иван Брегов. Според него този орган "може и за съжаление действа под политическо давление".

В конституционния проект много добре е предвидено съдиите да се самоуправляват, но на всяка мярка за самоуправление трябва да има контрамярка за отчетност и отговорност, категоричен бе експертът. И добави:

"Ако това не се случи, рискуваме да приемем приличен проект на Конституцията, който да не получи възможност да се правоприложи добре чрез Закона за съдебната власт".

Политиците много добре осъзнават, че механизмът за разследване на главния прокурор е важен, изказа мнението си Брегов. По думите му има текст в конституционния проект, който казва, че със закон се урежда статутът за разследване на главния прокурор. Според него е добре да има такъв текст.

По думите му не може да обвиняваме промените в климата за всяко едно екстремно метеорологично събитие.

"Те обаче водят до по-чести такива събития, правят ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме свидетели на скорошните наводнения в България, които причиниха четири смъртни случая – това е огромно бедствие", подчерта той.

Според него винаги има взаимовръзка в природата.

"Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден момент тя трябва да се излее като дъжд на друго място – обикновено се случва това. Но почвата не може да се справи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията", категоричен бе еврокомисарят.

Синкявичюс посочи, че загубата на биоразнообразие се наблюдава ежедневно. „60-70% от почвите в Европа не са в добро състояние. Те не могат да изпълняват своята функция – от земеделие до това да предотвратят последствията от екстремни климатични събития. По сходен начин стоят и нещата с водните басейни”, отбеляза още той.

България все още не е поискала помощ по Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който позволява да се компенсират поне отчасти щетите. „Страната все още разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се отчита размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, каза Синкявичюс.

Изплатената сума еврокомисарят поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура.